ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| 20 години след атентатите на 11 септември: Разказ на българи, свидетели на трагедията | ||||||
| ||||||
През септември 2001 г. Петър Калинков и съпругата му Яна са нови имигранти в Съединените щати. Като всяка работна сутрин за Петър, на 11 септември той излиза от спирката на метрото, която се намира точно под кулите-близнаци на Световния търговски център. "За мен беше просто един обикновен ден, в който излизайки от метрото обаче – първото нещо, което ми направи впечатление, беше невероятното количество офисна хартия, която лети наоколо. Погледнах нагоре и видях пораженията на една от кулите“, споделя Петър Калинков пред "БТВ". Той не знае какво точно се случва и дори решава да продължи към офиса си. "Казвам, че не бях притеснен, но започнаха да се случват зловещи неща, когато видях хора, които седят над огньовете, над пламъците и един след друг падат или скачат. Това беше зловещо. Имах един уокмен с мен, който имаше и радио. Никой не знаеше какво става, но се говореше за терористични атаки и дори мисля, че се говореше, че с тия самолети са вкарани взривни устройства в кулите. Имаше объркване. Паниката започна по-късно, когато започнаха да пристигат и тези хора, покрити с бял прах, които бяха видели много по-страшни неща“, спомня си Калинков. Минути по-късно се срутва и Северната кула. "Слушайки радиото на моя уолкмен, тогава имаше съвсем сериозен въпрос дали изобщо някъде е безопасно, не се знае какви са следващите цели. Възможно хората тръгвайки по мостовете, например "Бруклин бридж“, за да избягат от Манхатън, следващият удар да бъде точно върху моста, когато е възможно най-много хора върху него и беше въпрос накъде да тръгнем“, казва мъжът. Съпругата на Петър е у дома с малката им дъщеря. "Няма как да се свържа с него освен чрез работния му телефон. Съответно той не отговаря на работния си телефон. Става 10-11, върви към обяд. Аз не смея да звънна в България – нито на моите родители, нито на неговите, защото и там гледат и какво точно да кажа. Той се прибра в много късния следобед. Беше абсолютна агония“, споделя Яна. За 20 години светът на Петър и Яна се е променил много, както и този около тях. "Все повече и повече това чувство на притеснение, обща неудовлетвореност изобщо от хората като същества и човечеството като посока, в която е тръгнало, сякаш се увеличава. Този момент сякаш беше начален тригър на това“, казва Петър. "Хората се промениха. От начало беше тая солидарност, винаги я има, когато има драма, травма, хората се обединяват да решат проблема. После хората обаче започнаха да стават по-параноични, институциите започнаха да стават по-стриктни. Страхът променя хората по различен начин“, споделя Яна. "Това ти дава друга перспектива кое е важно в живота и кое не. Просто трябва да се бориш, да вървиш напред и да се опитваш да оставиш зад гърба си каквото лошо има и да гледаш за хубавото“, казват съпрузите. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 11.09.2021 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Кулагин: Ивоне е мъж!
12:25 / 28.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
15:32 / 28.11.2024
Какво време ни очаква днес
08:35 / 28.11.2024
Депутат от ДБ с оферта към ГЕРБ и БСП
13:42 / 28.11.2024
Денков: Времето изтича
09:53 / 28.11.2024
Атанас Зафиров: Получихме отказ
11:42 / 28.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
