ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| 2025-а ще е последната година, в която населението на Европа ще расте | ||||||
| ||||||
Прогнозите са, че Европа ще продължи да расте, макар и бавно, до 2026 г., когато населението й ще достигне връх от 453,3 милиона, според Евростат, статистическата служба на Европейския съюз, преди да падне до 419,5 милиона до 2100 г. Това, заедно с по-бързо растящото население в други страни, означава, че ЕС ще представлява само 4,1% от световното население до този момент, твърди Евростат в своите базови прогнози, публикувани през юли тази година. За контекст, ЕС съставлява 10% от населението на света през 1974 г., но този брой хора спадна до 5,6% до 2023 г. Има много причини, които допринасят за това явление, но в основата на всичко свежда до факта, че в Европа има повече смъртни случаи, отколкото раждания. В развитите страни средно 2,1 живородени деца на жена се считат за праг, необходим за заместване на населението, но европейските жени имат средно 1,52 деца. Това изключва въздействието на миграцията, която беше движещата сила зад нарастването на населението с 1,7% между 2013 и 2023 г. Свиване на работната сила Тъй като населението на Европа застарява, броят на хората в трудоспособна възраст намалява. Това означава, че има по-малко хора, които допринасят за икономиката чрез частния сектор, но също и чрез данъци, които са необходими за финансиране на пенсионните и здравни нужди на нарастващото възрастно население. Намаляването на дела на населението в трудоспособна възраст се нарича "демографско бреме", според Population Europe, мрежа от водещи центрове за демографски изследвания на континента, пише Dnes.bg. Това може да има "отрицателно въздействие върху стандарта на живот, измерен като БВП на глава от населението", казва мрежата, цитирайки проучване от 2014 г., публикувано в Journal of Economic and Human Geography. "Застаряващото население на Европа представлява по-малък икономически риск, отколкото се опасявахме, ако се вземе предвид производителността, движена от образованието, и участието на работната сила", казва пред Newsweek д-р Теодор Коско, научен сътрудник в Института по застаряване на населението към Оксфордския университет. Демографът Ан Гуйон, доктор по философия, която ръководи Програмата за населението и справедливите общества на Международния институт за анализ на приложните системи, твърди пред Newsweek, че "много параметри могат да помогнат за смекчаване на въздействието от упадъка на населението". "Увеличаване на участието на работната сила, особено на жените, повишаване на нивата на образование, увеличаване на възрастта за пенсиониране и обучение през целия живот", са някои от примерите, които тя и изследователят Гийом Мароа цитират. Имиграцията отдавна е смекчаващ фактор за намаляващото население на Европа, но имиграцията, по начина, по който протича в момента, не е достатъчна, за да компенсира ефективно намаляването на населението на Европа, казват експерти. Имиграция под натиск "В страните в Източна Европа, където населението намалява най-бързо, това до голяма степен се дължи на емиграцията", казва Гуйон, "В приемащите страни някои все още могат да видят малко увеличение (особено тези с високи нива на имиграция, като Великобритания, Франция или Швеция), докато други може да видят повече или по-малко изразен спад." "Като цяло, устойчивите нива на имиграция, които могат да компенсират спада на населението, биха били твърде значителни", добавя тя. Гуйон твърди, че Германия е пример за този фактор. Подобно на много други европейски страни, коефициентът на раждаемост в Германия е бил под 1,5 живородени деца на жена през 2022 г., според Евростат. Но нейното население не е намаляло толкова, колкото това на Литва, например, защото приема повече мигранти, докато Литва страда от емиграция. "Високите нива на емиграция обясняват защо в някои от приемащите страни, където раждаемостта също е ниска, населението не намалява толкова много“", обяснява Гуйон. Коско казва, че докато привлича "добре образовани, добре интегрирани мигранти, може да успее да компенсира някои от тези предизвикателства, високата имиграция без подходяща интеграция или изборът на образование може да увеличи зависимостта." "Фокусът върху образованието, стратегическата миграция и ефективните трудови политики може да е в състояние да осигури и поддържа икономическа стабилност въпреки демографските промени", казва той, като цитира проучване от 2020 г., наречено "Застаряване на населението, миграция и производителност в Европа", което заключава: "Или повишена имиграция, или алтернативно усилия за увеличаване на раждаемостта са предложени – от различни страни на политическия спектър – като възможни политики за противодействие на застаряването на населението." "Но нито една от тези две стратегии, преследвани в реалистични граници, няма да има възможно най-голямо въздействие върху промените в участието на работната сила, подобряването на образователните постижения и по-добрата икономическа интеграция на имигрантите." Може ли Европа да обърне демографския спад? Коско казва, че е "трудно да се каже" дали намаляването на населението в Европа може да бъде обърнато, като твърди, че стратегиите за смекчаване трябва да бъдат фокусът А според Гуйон е "малко вероятно". "Подкрепата за увеличаване на раждаемостта досега е била ефективна само в границите (или изобщо не е ефективна)", казва тя. "Миграцията може да помогне за момент, но за да компенсира намаляващата работна сила, една страна трябва да има постоянен поток на мигранти, тъй като и те остаряват или се връщат по родните си страни." Но тя продължава да твърди, че "по-голямата част от човешката история се характеризира с периоди на нарастване на населението и периоди на упадък". "През следващите няколко десетилетия правителствата ще трябва да се приспособят към намаляващото население, но това ще бъде така, в различна степен и по различно време, в почти всяка страна по света", допълва тя. А Гуйон добавя: "Растежът през последните векове е изключителен и е неустойчив, защото, ако продължи, ще доведе до нереалистични нива на населението в рамките на век или два. В бъдеще вероятно ще се върнем към нормален режим на редуващ се бавен растеж и бавен спад." |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Старобългарските думи, които използваме и до днес
14:05 / 25.12.2024
Каръкът си тръгва от тези зодии, през 2025 идва златен период
19:23 / 25.12.2024
Известен адвокат: Ще го търсим Веселин Маринов
10:42 / 25.12.2024
Русенци и пловдивчани плащат най-скъпо
08:53 / 25.12.2024
Днес имен ден празнуват над 30 красиви имена
00:13 / 25.12.2024
Поверията на Коледа, които трябва да знаем
12:00 / 25.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: