
ЗАРЕЖДАНЕ...
Agri 4.0 – земеделие от четвърто поколение | ||||||
| ||||||
В новия програмен период Европейската комисия отделя голямо внимание на иновациите, а един едър процент от тях са в посока на дигитализацията на селското стопанство. ЕК се е ангажирала да улесни и да ускори внедряването на новите технологии в земеделието в полза на европейските граждани, европейските земеделци, европейския бизнес, както и за създаването на правилната рамка и стимули за стимулиране на инвестициите за свързаност. „Цифровизацията на земеделието е един наш основен приоритет в рамките на дейността ни за единния цифров пазар в програмата „Хоризонт 2020“, изтъкна европейският комисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел през април по време на форум на високо равнище „Заедно за силно цифрово земеделие“ в рамките на програмата на българското председателство на Съвета на ЕС. „Наша конкретна инициатива са дигиталните иновационни хъбове в селските райони свързани със земеделието. Това е мястото, където научните изследвания, новите технологии, земеделците, добрите практики се срещат, подават си ръка и могат да вървят заедно напред“, посочи комисарят тогава. Дигиталните хъбове са един от инструментите, чрез които да се споделя знание. ![]() „Няма значение дали ни харесва или не, земеделието претърпява огромна промяна навсякъде в света. Няма значение дали европейските фермери ще работят със смартфони или не, защото те така или иначе ги използват. Въпросът е колко от тези смарттелефони ще бъдат с инсталирани приложения, които да помагат в работата на земеделските производители. ЕС трябва да използва най-развитата си сателитна технология, устройства и техника, защото те се развиват изключително бързо. А ако ние не се движим бързо, не се адаптираме и не адаптираме нашата политика със скоростта, с която се движи производството, ще се отвори дупка. В този смисъл споделянето на знания е много важно. Селското стопанство е един сектор, който благодарение на технологиите се отварят нови работи места – повече отколкото са загубени. Но, за да можем да пожънем успехите, които тези нови технологии ни предлагат, е нужно нашето желание и воля да споделяме знанието и опита между поколенията и между държавите членки“, каза от своя страна Тасос Ханиотис, директор на дирекция „Стратегии, опростяване и анализ на политики“ към ГД АГРИ на Европейската комисия. В последната работна програма „Хоризонт 2020“ за периода 2016-2017 г. около 40 млн. евро бяха инвестирани в проекти, които тестват и развиват решения, основани на технологиите на роботиката, големите данни и интернет на нещата. Един такъв обещаващ проект за техническо развитие е „Интернет на храните и стопанствата 2020“. Това е най-големият пилотен проект с 30 млн. евро финансова подкрепа от ЕС, изпълнен на европейско ниво. Целта му е да подпомогне експериментирането, възпроизвеждането и внедряването в реалния свят на интернет на нещата в агрохранителния сектор в цяла Европа. Целта е да направи прецизното земеделие реалност. В рамките на следващата работна програма „Хоризонт 2020“ за периода 2018-2020 са осигурени допълнителни средства - над 100 млн. евро ще бъдат инвестирани в цифровата трансформация на земеделието, а други около 40 млн. евро - в персонализираното хранене. Предвижда се бюджет от 10 млрд. евро, заделени от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“ („Хоризонт 2020 – бел.ред. , за научно-изследователски проекти и проекти за иновации в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката. Модернизираната Обща селскостопанска политика (ОСП) ще се възползва от най-новите технологии и иновации, за да помага на земеделските стопани и на администрацията. Обръща се внимание на насърчаването на държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни (big data) и новите технологии (например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с искания за директни плащания) и така да намалят значително необходимостта от проверки на място. Залага се на засилването на цифровизацията в селските райони, например чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации, с което ще се повиши качеството на живота в тези райони и ще се допринесе още повече за конкурентоспособността на европейската селскостопанска продукция. ![]() В тази връзка още през април, в рамките на председателството на Съвета на Европа, в България се проведе тридневен форум на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“. Той бе организиран от Института за агростратегии и иновации, ФАО и в партньорство с министерството на земеделието на България. По време на този форум министър Румен Порожанов обяви, че се подготвя стратегия за дигитализация на селското стопанство у нас. Към днешна дата – краят на годината, тя вече е готова и Фермер.БГ научи, че след необходимото за обработка време, министерството ще пусне стратегията за обществено обсъждане. За да се случи обаче реално цифровизирането на земеделието в България и навлизането на т.нар. земеделие 4.0 – земеделие от четвърто поколение, е необходимо да се подобри инфраструктурата. По тази причина през следващата година ще бъде пуснат прием по подмярка 7.3 - „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване, пасивна широколентова инфраструктура и мерки за достъп до решения чрез широколентова инфраструктура и електронно правителство“ от Програмата за развитие на селските райони. В това увери зам.-министър Лозана Василева по време на заключителната годишна пресконференция на агроминистерството преди две седмици. „Новите цифрови технологии имат потенциала да направят революция в земеделието, като помогнат земеделската работа да стане по-точна, ефективна и устойчива“, отбеляза еврокомисар Габриел. Следете темата и на cap4us.fermer.bg |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg