В новия програмен период Европейската комисия отделя голямо внимание на иновациите, а един едър процент от тях са в посока на дигитализацията на селското стопанство. 

 

Пътят към новата ОСП

 

ЕК се е ангажирала да улесни и да ускори внедряването на новите технологии в земеделието в полза на европейските граждани, европейските земеделци, европейския бизнес, както и за създаването на правилната рамка и стимули за стимулиране на инвестициите за свързаност.

 

„Цифровизацията на земеделието е един наш основен приоритет в рамките на дейността ни за единния цифров пазар в програмата „Хоризонт 2020“, изтъкна европейският комисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел през април по време на форум на високо равнище „Заедно за силно цифрово земеделие“ в рамките на програмата на българското председателство на Съвета на ЕС.   

 

„Наша конкретна инициатива са дигиталните иновационни хъбове в селските райони свързани със земеделието. Това е мястото, където научните изследвания, новите технологии, земеделците,  добрите практики се срещат, подават си ръка и могат да вървят заедно напред“, посочи комисарят тогава. 

 

Дигиталните хъбове са един от инструментите, чрез които да се споделя знание. 

 

 

„Няма значение дали ни харесва или не, земеделието претърпява огромна промяна навсякъде в света.  Няма значение дали европейските фермери ще работят със смартфони или не, защото те така или иначе ги използват.  Въпросът е колко от тези смарттелефони ще бъдат с инсталирани приложения, които да помагат в работата на земеделските производители. ЕС трябва да използва най-развитата си сателитна технология, устройства и техника, защото те се развиват изключително бързо. А ако ние не се движим бързо, не се адаптираме и не адаптираме нашата политика със скоростта, с която се движи производството, ще се отвори дупка.

 

В този смисъл споделянето на знания е много важно. Селското стопанство е един сектор, който благодарение на технологиите се отварят нови работи места – повече отколкото са загубени. Но, за да можем да пожънем успехите, които тези нови технологии ни предлагат, е нужно нашето желание и воля да споделяме знанието и опита между поколенията и между държавите членки“, каза от своя страна Тасос Ханиотис, директор на дирекция „Стратегии, опростяване и анализ на политики“ към ГД АГРИ на Европейската комисия.

 

В последната работна програма „Хоризонт 2020“ за периода 2016-2017 г. около 40 млн. евро бяха инвестирани в проекти, които тестват и развиват решения, основани на технологиите на роботиката, големите данни и интернет на нещата. Един такъв обещаващ проект за техническо развитие е „Интернет на храните и стопанствата 2020“. Това е най-големият пилотен проект с 30 млн. евро финансова подкрепа от ЕС, изпълнен на европейско ниво. Целта му е да подпомогне експериментирането, възпроизвеждането и внедряването в реалния свят на интернет на нещата в агрохранителния сектор в цяла Европа. Целта е да направи прецизното земеделие реалност.

 

В рамките на следващата работна програма „Хоризонт 2020“ за периода 2018-2020 са осигурени допълнителни средства - над 100 млн. евро ще бъдат инвестирани в цифровата трансформация на земеделието, а други около 40 млн. евро - в персонализираното хранене. Предвижда се бюджет от 10 млрд. евро, заделени от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“ („Хоризонт 2020 – бел.ред.  , за научно-изследователски проекти и проекти за иновации в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката. 

 

Модернизираната Обща селскостопанска политика (ОСП) ще се възползва от най-новите технологии и иновации, за да помага на земеделските стопани и на администрацията. 

 

Обръща се внимание на насърчаването на държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни (big data) и новите технологии (например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с искания за директни плащания) и така да намалят значително необходимостта от проверки на място. 

Залага се на засилването на цифровизацията в селските райони, например чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации, с което ще се повиши качеството на живота в тези райони и ще се допринесе още повече за конкурентоспособността на европейската селскостопанска продукция.

 

 

В тази връзка още през април, в рамките на председателството на Съвета на Европа, в България  се проведе тридневен форум на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“. Той бе организиран от Института за агростратегии и иновации, ФАО и в партньорство с министерството на земеделието на България. По време на този форум министър Румен Порожанов обяви, че се подготвя стратегия за дигитализация на селското стопанство у нас. Към днешна дата – краят на годината, тя вече е готова и Фермер.БГ научи, че след необходимото за обработка време, министерството ще пусне стратегията за обществено обсъждане. 

 

За да се случи обаче реално цифровизирането на земеделието в България и навлизането на т.нар. земеделие 4.0 – земеделие от четвърто поколение, е необходимо да се подобри инфраструктурата. 

 

По тази причина през следващата година ще бъде пуснат прием по подмярка 7.3 - „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване, пасивна широколентова инфраструктура и мерки за достъп до решения чрез широколентова инфраструктура и електронно правителство“ от Програмата за развитие на селските райони. В това увери зам.-министър Лозана Василева по време на заключителната годишна пресконференция на агроминистерството преди две седмици. 

 

„Новите цифрови технологии имат потенциала да направят революция в земеделието, като помогнат земеделската работа да стане по-точна, ефективна и устойчива“, отбеляза еврокомисар Габриел.