 © |
Измина малко повече от месец, откакто дългоочакваният SWOT анализ за българското земеделие, беше представен пред родните производители. Анализът, който няма да коментираме по неговата същност, провокира редица емоции в земеделските стопани, част от които негативни.
Производители на среща в агроминистерството заради SWOT анализа
За да може читателите на Агри.БГ да бъдат максимално наясно със случващото се, с настоящия анализ ще повдигнем завесата, като ще се опитаме да отговорим на трите най-важни, според нас, въпроса: Какво представлява този анализ? Кой го изготвя? и Защо този анализ е важен?
Какво представлява SWOT анализа?
Съгласно предложеното от Европейската комисия (EK) към всеки Стратегически план трябва да има пет приложения. Въпросният SWOT анализ е Приложение 2. По своята същност, той трябва да включва изчерпателно цялостно описание на настоящото положение в България, въз основа на общи показатели за контекста. Заедно с това трябва да представи количествена и качествена актуална информация, като например: проучвания, доклади от предходни оценки, секторен анализ и поуките, извлечени от досегашния опит.
ПЪРВИ СЕКТОРЕН АНАЛИЗ
На база на това описание, анализът трябва да посочва, по отделно за всяка една от деветте специфични цели на новата Обща селскостопанска политика (ОСП), силните страни (на английски Strengths), слабите страни (на английски Weaknesses), възможностите (на английски Opportunities) и заплахите (на английски Threats). Освен това, когато е приложимо, в него трябва да има акцент върху териториите, към които ще се прилага ОСП, както и върху секторите, които са обвързани със специални интервенции и/или секторни програми.
Не на последно място, трябва да има акцент върху достъпа до земя, финанси и консултации, като също така се обърне внимание и на системата за трансфер на знания AKIS. Не случайно, след предварителната оценка и стратегическата оценка на околната среда (Приложение 1), SWOT анализът е поставен на второ място. Тъй като реално, чрез него ще се дава насока при избора на интервенциите, чрез които ще се прилага бъдещата ОСП. И тук стигаме до втория важен въпрос.
Кой изготвя SWOT анализа?
Съгласно предложеното от ЕК, страната-членка носи отговорността за изготвянето и представянето на своя Стратегически план. Казано с други думи, органа, който трябва да подготви българския Стратегически план и да го представи в Министерски съвет за одобрение, е Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
НАЗ с остра критика към SWOT анализа за земеделие
Независимо колко и какви обществени поръчки възлага МЗГХ, независимо какви анализи получи в резултат на тези обществени поръчки, в крайна сметка министерството е органът, който трябва да изготви Стратегическия план на България и приложенията към него. В тази връзка ще посочим само един пример – анализа, изготвен от Института за аграрна икономика обхваща само 6 от 9-те специфични цели в Регламента, а както посочихме по-горе, SWOT анализът трябва да обхваща всички цели. Ето защо българските земеделски производители трябва да са наясно, че истинският SWOT анализ, този който ще бъде Приложение 2 към Стратегическия план, тепърва трябва да бъде изготвен. Разбира се, ресорното ведомство може да реши да стъпи изцяло на резултата от обществената поръчка, но ще трябва да си носи последствията за това. Както и всички ние. А това води до третия важен въпрос.
Защо е важен SWOT анализа?
Както посочихме по-горе, този анализ трябва да се базира на настоящата ситуация в земеделието в България. И в следствие на реалността, да посочи къде и какво трябва да се финансира, на кои сектори трябва да се обърне повече внимание, кои сектори са добре и кои сектори нямат шанс да се подобрят. Тъй като проектът на Регламент за стратегическите планове казва следното: за да искаш финансиране, трябва да покажеш защо имаш нужда и какво очакваш да постигнеш с него.
Може би това е и причината земеделското министерство да даде възможност на всички заинтересовани страни да прегледат изработеното от Института за аграрна икономика и да дадат своите становища. В тази връзка решихме да проверим колко становища са представени в МЗГХ, в рамките на определения срок, а именно до 23 август.
За изненада или не, в официалния отговор на министерството се посочва, че единствено четири организации са представили своите становища по този толкова важен и очакван SWOT анализ.
Четири организации, при положение, че към 5 август 2015 г. в МЗХГ се идентифицираха 71 земеделски организации. Четири организации, при положение, че преди точно две години над 30 браншови организации изготвиха и представиха в ресорното ведомство своята визия как трябва да изглежда ОСП след 2020 г.
Четирите организации, които са представили своите становища са: Национална асоциация на зърнопроиводителите, Национална овцевъдна и козевъдна аоциация, Югоизточна тракийска РЛВК и Институт за агростратегии и иновации.
Защо останалите земеделски сдружения не са представили становище можем само да гадаем. Едва ли са забравили или не са обърнали внимание. По-скоро, може би, са решили, че е по-добре да представят своето мнение тогава, когато министерството представи истинският SWOT анализ, вместо в разгара на жътвата да хвърлят усилия по документ, който единствено би подпомогнал земеделското министерство да изготви Приложение 2 към Стратегическия план на България.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
|
RSS
