 © |
Една от основните теми при преговорите в Брюксел за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. касае до голяма степен българските животновъди и производители на плодове и зеленчуци. Това е въпросът за обвързаната подкрепа, която страната ни настоява да се прилага и след настоящия програмен период.
AgriАнализ: Какво защитава България пред Европа в агросектора?
Но нека преди да потънем в дълбок анализ нужна ли ни е обвързаната подкрепа или не, да си отговорим на един лесен въпрос, а именно: Какво различава един реален земеделски производител от т.нар. в последно време „чертожници“?
Вярваме, че отговорът на този въпрос е прост – грижата за земята, респективно за животните и осигуряването на достатъчна продукция за пазара. При тези земеделски производители субсидията изпълнява своето истинско предназначение – допълва техните доходи.
Точно обратното обаче важи за земеделците „чертожници”. При тях субсидията по-скоро е на първо място, а грижата за стопанството остава на заден план.
И докато при зърнопроизводството този тип производители, благодарение на стриктните изисквания за спазване на зелените практики, значително намаляха, при производството на плодове и зеленчуци и в животновъдството наличието на „чертожници” се запази. Основната причина за това е, че в България животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци биват основно субсидирани чрез обвързаното с производството подпомагане. В това няма нищо лошо, стига да имаше разписани стриктни изисквания.
Въпреки името на помощта това подпомагане не е реално обвързано с производството, защото средства не се отпускат за литър произведено мляко или килограм произведена продукция, а на единица площ или на глава добитък.
Причината се крие в правилата, които през годините е наложила Световната търговска организация. Ето защо в Регламента за директните плащания никъде не е заложено изискване това подпомагане да бъде обвързано по някакъв начин с производство на земеделска продукция. Освен това точно заради същите правила в европейското законодателство първоначално беше записано, че обвързаната подкрепа се предоставя само за запазване на нивата на производство. А последните изменения гласят следното:„Обвързаното с производството подпомагане представлява схема за ограничаване на производството под формата на годишно плащане, въз основа на определени площи и добиви или определен брой животни, и се предоставя при спазване на финансовите тавани, които държавите членки определят за всяка мярка и съобщават на Европейската комисия (ЕК)”.
Провокирани от горните факти решихме да проверим какво показват цифрите. За целта съпоставихме данните от последните два Аграрни доклада, публикувани на сайта на ресорното ведомство за кампания 2016 г. и 2017 г. Вижте какво получихме при съпоставката на данните при схемата за млечни крави и схемата за зеленчуци.
По отношение на схемата за млечни крави за кампания 2016 г. заявления са подали 6 367 производители с общо 175 576 млечни крави. За кампания 2017 г. заявления са подали 5 588 производители с общо 166 184 млечни крави. За една година това означава, че от подпомагане по схемата са отпаднали 779 производители с общо 9 390 млечни крави.
По отношение на схемата за зеленчуци за кампания 2016 г. заявления са подали 7 778 производители с обща площ от 37 211 хектара. За кампания 2017 г. заявления са подали общо и по двете схеми за зеленчуци 8 133 производители с обща площ 29 628 хектара. За една година това означава, че подпомагане по схемата са получили 355 нови производители, но пък за сметка на това заявените за подпомагане площи са намалели с 7 583 хектара.
Имайки предвид, че всяка година размерът на обвързаната подкрепа е един и същ – 13% от общия бюджет на директните плащания, и при положение че броят животни и хектари намаляват, би трябвало средствата, които производителите получават, да се увеличават. Което пък би задържало съответните субсидирани производства на стабилни нива.
По отношение на кравето мляко обаче в последния аграрен доклад е посочено, че произведеното през 2017 г. мляко е с 4,9% по-малко от произведеното през 2016 г. По отношение на зеленчуците се наблюдава увеличение с около 4,2%.
На пръв поглед се оказва, че прилагането на обвързаната подкрепа, поне по отношение на двете схеми, които разгледахме, напълно постига изискването по Регламента за директните плащания – запазва производствените нива, а по отношение на млечното говедовъдство – производството се ограничава.
Целта на всяко едно икономически ориентирано стопанство обаче е да произвежда повече, за да печели повече. Задържането или намаляването на производството не кореспондира с основния икономически закон на търсенето и предлагането. Може би и затова Германия е единствената държава членка, която не предоставя на своите производители обвързана подкрепа.
Отчитайки написаното до тук, се запитахме дали обвързаната подкрепа е най-доброто подпомагане за родното земеделско производство и дали тази схема може да има алтернатива в ОСП след 2020 г.
Заради това се върнахме към най-първата си констатация за разликата между различните земеделски производители, базирана на грижата за земята. Зададохме си въпроса – могат ли новите екосхеми, които ще залегнат в стратегическите планове на всяка страна членка на ЕС, да заменят обвързаната подкрепа? Ето какво имаме предвид.
Към момента бюджетът за обвързана подкрепа е в размер на 13% от бюджета на директните плащания, който се разпределя по две направления – растениевъдство и животновъдство. Ако хипотетично той се раздели поравно, това означава, че всяко от двете направления ще получи по 6,5%.
От останалите 30% зелени плащания стопаните по тези две направления получават много малко. Същото важи за отделените 2% за протеинови култури, схемата за младите земеделски стопани, схемата за дребните производители и оставащите около 40% от Схемата за единно плащане на площ (СЕПП).
Какво предлага Регламентът за стратегическите планове? Всяка една държава членка е задължена да разработи екосхеми. Какви ще бъдат те, зависи от спецификата на всяка страна.
Внимание трябва да се обърне на факта, че досегашните зелени схеми вече ще са част от базовото условие за получаване на директни плащания, т.е. ще са част от грижата, която всеки стопанин трябва да полага за земята си, за да е в добро агроекологично състояние. Това означава, че България ще бъде задължена да измисли нови зелени схеми. Същото важи и за бюджета на всяка една от тях – всяка страна членка ще решава сама за себе си какъв процент да отдели за тези схеми.
Преди да се разпусне, Комисията по околна среда в предишния Европейски парламент реши, че за финансирането на новите екосхеми трябва да се заделят 30% от бюджета за директните плащания.
Ако решим да използваме този процент и като имаме предвид, че така или иначе трябва да се измислят нови екосхеми, се замислихме върху следната хипотеза – възможно ли е агроминистерството да измисли подходяща екосхема за българските производители на плодове и зеленчуци, която, от една страна, да бъде лесна за прилагане от реалните производители и благоприятна за тяхното производство, а, от друга страна, да отсее т.нар. „чертожници“.
Същият принцип може да се приложи и за животновъдството, след като в последната редакция на Регламента Румънското председателство включи и животните към разпоредбата за екосхемите. Според нас е възможно такива схеми да бъдат измислени. Все пак имаме цяла армия от чиновници, цяла Селскостопанска академия и земеделски университети. А включването на бизнеса също е важно.
При това положение тези 30% могат спокойно да се разделят на три направления – 10% за животновъдство, 10% за плодове и зеленчуци и 10% за нормални зелени схеми. А ако този модел е успешен и към бюджета на тези схеми се добави и предлагания 10% бюджет за обвързана подкрепа, тогава реалните производители от всяко едно от двете направления (животновъдство и плодове и зеленчуци) ще получават повече, отколкото е цялата обвързана подкрепа в момента. И то без ограничения за производството, и без „чертожници”. Но за да се получи това, и администрацията, и бизнесът ще трябва да разчупят своите приоритети и становища.
За да не бъдем голословни, решихме да попитаме и администрацията, и бизнеса дали въобще им е хрумвала такава идея и дали са готови да се откажат от около 13% от обвързаната подкрепа, за да получат до 30% субсидия по евентуални нови схеми. Десислава Танева: „Това ще го решим след като SWOT анализите идентифицират нашите потребности, включително и SWOT анализа за екология и климат. Това, което много ще ни помогне, е наръчника за зелени плащания, който ще бъде създаден по общо решение на страните членки. Той ще отрази какви схеми се прилагат в другите държави членки и така ще улесни нашия избор на подходящи мерки. Преди да мислим за каквото и да е, трябва да имаме ясно идентифицирани нужди, които ще ни даде този SWOT анализ, който е в процес на разработване.“
За идеята за първи път чува и Рангел Матански, съпредседател на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ). Според него така Европа би изглеждала прекрасно.
„Това е една прекрасна Европа, която аз не виждам. Съгласен съм с идеята, но нека видим как ще свършим работата на ниво държава. Към момента обаче това е напълно неприложимо. Не съм мислил за нещо подобно, защото според мен няма как то да се договори вътре в държавата. Страната ни има твърда политика за обвързаната подкрепа, така че към момента не можем да имаме план Б. Няма как да няма обвързана подкрепа. Това е фатално“.
Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Симеон Караколев пък вижда позитивите на подобна схема.
„Определено сме съгласни с идеята, тъй като към момента не се поема никакъв ангажимент от отсрещната страна, който трябва да бъде изпълнен. Коментирали сме тази възможност, понеже непрестанно гледаме какво се случва в другите страни членки на ЕС. Виждам и в Гърция по какъв начин се получава обвързана подкрепа. Проблем според мен е, че незнанието поражда недоверие. Ние не се интересуваме какви схеми прилагат другите държави и не ги обсъждаме, за да видим какво е най-добро за нас“.
Може би именно желанието да се погледне отвъд това, което в момента ни се предлага, е и причината за друга остра реакция относно нашата идея – тази на Слави Трифонов, председател на Националната биологична асоциация (НБА).
„Не сме мислили за подобен вариант. Обвързаната подкрепа е основно плащане за нас. В България трябва да се въведе плащане на стопанство, но страната ни вече е заявила СЕПП за следващия програмен период. И тогава какъв шанс ни остава? Единствено обвързаната подкрепа. Ако се измислят подобни екосхеми, те ще ни костват тези 6,5%, които взимаме сега! Не сме съгласни изобщо нещо подобно да се случи“.
Дебатите за ОСП 2021–2027 г. все още не са приключили. Много от държавите членки на ЕС продължават да настояват обвързаната подкрепа да спре да се прилага в предстоящия програмен период.
Дори и това да не се случи, България трябва да е наясно със своята стратегия и приоритетите, които ще защитава – дали ще продължим да оставяме вратички и да насърчаваме „чертожниците“ да усвояват лесно суми, или пък ще впрегнем целия си научен и административен капацитет, за да измислим мерки, които да стимулират селското ни стопанство и в същото време да редуцират недобросъвестните земеделци. Изборът зависи от самите нас.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
|
RSS
