 © |
През далечната 2018 г. Европейската комисия (ЕК), след дълъг и обширен дебат, представи своята визия за Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за периода 2021-20207 г. Основният момент в предложението беше субсидиарността. Казано с обикновени думи - ако до момента ЕК определя по какви мерки ще се дават субсидии, предложеното е от 2021 година всяка една държава членка сама да решава на кои фермери, колко и за какво да дава субсидия. AgriАнализ: Войчеховски – За 10 години ЕС загуби 4 млн. ферми! Какво показват данните за България?Мотивът за това беше, че всяка страна знае най-добре какви са нуждите на фермерите в нея и именно това трябва да се финансира, за да бъдат земеделците конкурентни. Единственото условие, което ЕК постави беше за всяка една мярка, която ще бъде финансирана, да има конкретна причина.
Например България решава да финансира мерки, които са против почвената ерозия, защото в страната има такъв проблем. Освен конкретна причина, ЕК иска и измерим резултат. Тоест данни затова след като България даде Х пари за почвена ерозия, с колко точно ще се намали тя.
Подобно на случващото се на общоевропейско ниво, в България браншовите и неправителствените организации стартираха обширен дебат по темата каква трябва да бъде визията на страната ни за ОСП след 2020 г. Затова цялата 2017 г. беше наситена със събития, идеи и становища - дори за първи път земеделската общност излезе с консолидиран документ относно бъдещата политика. В началото на 2018 г. обаче, когато България председателстваше Съвета на Европа, изведнъж целия ентусиазъм на земеделските браншови организации леко започна да спада.
Горе-долу някъде по това време и председателството на Националния земеделски форум премина от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) към Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Как се промени структурата на МЗХГ заради стратегическия план?След края на българското председателство, който край съвпадна и с представянето на регламентите за новата ОСП, темата за новата политика отново започна да набира интерес. Всички започнаха да се фокусират около позицията на Министерство на земеделието – каква трябва да бъде, какво да включва, за какво да настояваме и така нататък. По определени теми, например тавана на плащанията, в сектора имаше и все още има разделение, докато по други - запазване на обвързаната подкрепа например имаше и все още има пълно единодушие. И въпреки, че тази позиция приличаше по-скоро на призрак (всички говореха за нея, но малцина я бяха виждали, тъй като не можеше да бъде открита публично), тя беше обект на голям интерес.
Една от основните причини за този небивал интерес беше факта, че съгласно закона, тази позиция трябваше да стъпва на един обстоен анализ на ситуацията в сектора. Например, ако в нея Министерството на земеделието напише “България настоява тавана на плащанията да бъде решаван на национално ниво, а не на общоевропейско” или пък ако каже “България настоява процента обвързана подкрепа да се увеличи на 25%, а не както е сега 15%” - то трябва да го обоснове, като отговори на най-трудния въпрос – Защо?
Въпреки интереса сред фермерите, този “призрак” на българското земеделие остана скрит дълго време. Лъч светлина озари сектора на 25 юли 2019 г. след поредното представяне на ОСП след 2020 г. от страна на земеделското министерство. Тогава министър Танева пое ангажимент Рамковата позиция на България, заедно с актуални материали и анализи за ОСП, да бъдат публично достъпни на сайта на министерството. Няколко дни след това в сайта им беше създадена секция за ОСП с обществено достъпни документи и позиции на страната.
При така създалата се ситуация вместо изведнъж материализиралият се призрак в лицето на дългоочакваната позиция, да отключи бурни дискусии, темата за ОСП спря да се коментира от бранша.
Нито една браншова организация не е представила свое официално становище по Рамковата позиция на МЗХГ. Ако трябва да бъдем още по-точни, след публично представената през 2017 г. ”Визия на земеделския бранш в България за ОСП след 2020 г.” в публичното пространство няма официално представяна нито една позиция на земеделския бранш по законодателните предложения на ЕК. А да не говорим за становище на бранша по Рамковата позиция на министерството. Отделно от това към днешна дата Агри.БГ не успя да открие на нито една от електронните страници на различните браншови организации официалните им позиции по регламентите на ЕК.
Тук трябва да си зададем и един фундаментален въпрос - защо вече 6 месеца никой не се интересува от бъдещата ОСП? Защо при налична конкретна информация от страна на администрацията няма кой да я коментира? Защо няма нови идеи и позиции от страна на браншовите организации? Защо дори публичната критика на представителите на Министерство на околната среда и водите по време на представянето на SWOT-анализа за околна среда, не предизвика интереса на бранша?
Вариантите на отговор не са много. Или браншовите организации нямат капацитет да изготвят обективна позиция, или на стария принцип „разделяй и владей” сме в етап на частни договорки между отделните браншове и ресорното ведомство. Разбира се, може да има и други варианти, но за момента ние не сещаме какви могат да са те. AgriАнализ: Законодателство по чумаво време - грешки и прошкиИ за да не бъдем голословни ще дадем един пример с публикувания на електронната страница на МЗГХ окончателен вариант на „Анализ на състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост”.
Проекта на анализа беше представен и публикуван на 30 юли 2019 г. на сайта на МЗХГ. В следствие на голямото недоволство, по отношение на написаното в него, беше дадена възможност на всички заинтересувани страни да изпратят становище. От 21 януари 2020 година на сайта на МЗХГ е публикуван окончателния вариант на анализа. Кой, как и защо е настоявал за промени в анализа не знаем, но от 407 страници явно одобрения от МЗХГ документ вече е нараснал на 532 страници.
Въпреки, че всички изводи от стария анализ са запазени, в новия се появяват и някои нови, като например:
„Положителна тенденция на уедряването на земеделските стопанства, която протича с по-ускорени темпове, в сравнение с редица страни в ЕС.” или „Положителна тенденция е намаляване на дела на всички стопанства под 1 ха, но той все още остава висок (за 2016 г. –59,3%).”
Няма да даваме други примери, за да не разваляме четенето и изненадата на тези от нашите читатели, които все още не са се запознали с анализа. Остава ни обаче да обърнем внимание на това, че финансирането на земеделието (кой и за какво ще получава субсидии) в следващите седем години, ще зависи изцяло от изводите и фактите в трите анализа.
„Защо браншовите организации не реагират на всичко това?” и „Министерството, приемайки анализа, съгласно ли е с всички изводи в него?” са въпроси, на които не се наемаме да търсим отговор. Искрено обаче се надяваме, че онези - малките земеделци, които по данните в анализа от 261 хиляди през 2010 г. са станали 119 хил през 2016 г., няма да изчезнат през 2027 г.
Прочетете още по темата:
1. Матюс: Селското стопанство в европейската Зелена сделка
2. Какво ни казахте: песимизмът за новия бюджет на ОСП надделя миналата година
3. Италия разби мафиотска схема, източила 5,5 млн. евро земеделски субсидии
Следете темата и на cap4us.agri.bg
 |
RSS
