©

Браншовите организации, участвали в срещата в старата столица, са от приоритетните за българското земеделие сектори - сектор “Животновъдство” в лицето на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА); сектор “Плодове и зеленчуци” - Добруджански овощарски съюз (ДОС), Съюз на дунавските овощари (СДО), Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я), Съюз на овощарите в България, Национален съюз на градинарите в България; сектор “Биопроизводство” - Българска асоциация "Биопродукти" (БАБ), Национална биоасоциация; сектор “Пчеларство” - Сдружение за биологично пчеларство; сектор “Млади фермери” - Национална асоциация на младите фермери в България (НАМФБ), както и Национално сдружение на малките и семейни фермери и преработвали, заедно с Асоциация за защита на дребните земеделски стопани.

След срещата членовете подписаха меморандум, който представлява тяхната обща визия за бъдещата Обща селскостопанска политика след 2020 г. Асоциациите трябва да входират своите позиции до 28 септември 2020 г., за да се вземат предвид при изготвянето на Стратегическия план на страната, чиято цел е да послужи за изготвяне на новата политика в периода 2021-2027 г. 



"Настояваме за диференциран бюджет по сектори, както и за диференцирана ставка по СЕПП, по сектори. Обединихме се и около идеята за задължителни тавани по Първи и Втори стълб за всички схеми и мерки”, коментира Димитричка Търпанова, заместник-председател на ДОС.

“Търсим баланс и справедливост”, добави от своя страна Симеон Караколев, съпредседател на НОКА.

Ако това предложение не бъде одобрено, асоциациите имат и втора идея - плащането към стопаните в новата ОСП да бъде на база на стандартния производствен обем (СПО).

Според браншовиците само така ще се постигне компенсиране на приоритетните сектори за неравномерното разпределение на субсидиите в периода 2007-2020 г. (два програмни периода и един предприсъединителен), както и за влошената конкурентоспособност при тях.

“От около 9 000 ферми в овцевъдството само 500 са направени по проект, всички други не са”, каза Янка Попова, съпредседател на НОКА.



12-те асоциации обсъдиха и тавана на плащанията. Всички те се обединиха около идеята, че таван трябва да има, за да бъде субсидирането в новия програмен период балансирано.

“И в момента има таван на плащанията. Няма обаче бенефициент, който да е отрязан, на който плащанията да са намалени със 100% за субсидии над 300 000 евро. Всичко е калкулация!”, категорична е Попова. 

"От особено значение е и демографския и социален ефект, който ние искаме да постигнем в новия програмен период", каза от своя страна Божидар Петков, председател на БАМ-Я.

“Станахме донори на работна ръка за другите страни членки. Трябва да се направи нещо за хората, които са навън, така че да се стимулират да се върнат и да инвестират в селските райони”, коментира Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България.

Преходната помощ за тютюн ще продължи до 2022 г.

“Ние, биопроизводителите, създаваме работни места. Освен това се грижим и за опазване на околната среда и създаваме продукт с добавена стойност! Въпреки че от години се говори как биопроизводството е приоритетен сектор за България, в продължение на три години за нас няма предвидени средства за компесаторни плащания. Да, тази година намериха средства за мярка 11 “Биологично земеделие”, но тези суми определено не могат да компенсират 3-годишната липса на субсидиране. Всичко това ни прави неконкурентоспособни на общия европейски пазар заради високата себестойност на биопродуктите”, добави Ели Илиева от Българска асоциация "Биопродукти".



На срещата асоциациите коментираха и темата за младите фермери, пчеларството, както и приемствеността.

“Ние напълно подкрепяме всичко до тук. Трябва обаче да се говори и да се направи нещо повече за приемствеността. Унаследяването трябва да бъде нещо положително, а не да се счита за изкуствено създадено условие”, добавиха Петър Петров и Петко Симеонов от НАМФ.

Асоциациите се обединиха още и около идеята за създаване на условия за по-добра конкурентност на приоритетните сектори и техния потенциал за създаване на добавена стойност, която да остава в страната. 

“Всички представителни браншови организации могат да се включат в нашия меморандум. Ние оставаме отворени, тъй като само заедно можем да извоюваме по-добри условия за приоритетните сектори в земеделието”, заключиха браншовиците.

 

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.