©

Те призовават българските евродепутати да гласуват за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) и да гарантират, че това ще допринесе за постигането на целите на стратегията „От фермата до трапезата“. Както и ще доведе до устойчиви хранителни системи до 2030 г.

„Климатичните промени не са мит, а реалност, земеделците са едни от най-потърпевшите от затоплянето на планетата и продължителните периоди на засушаване. В същото време интензивните земеделски практики като монокултурното производство, непрекъснато нарастващите количества пестициди и синтетични торове внасяни в почвата, индустриалното животновъдство и много други са част от причините за климатичните промени и загубата на биоразнообразие, каза д-р Стоилко Апостолов, управител на "Биоселена". 

Според него именно сега е моментът, в който трябва да се промени модела на финансиране на европейското земеделие.

 

Стоилко Апостолов: Не можем да си позволим да продължаваме със същите политики още 7 години, за да видим какво ще стане. Трябва да се действа сега!

Според Албена Симеонова, председател на БАБ, поставената цел 25% от земеделските земи в ЕС да станат био до 2030 г. е изпълнима, само ако се вземат много сериозни мерки и се действа бързо и координирано. 

Подкрепата за фермите в преход към био и за вече сертифицираните стопанства е мярка с първостепенна важност. Целта трябва да се заложи в Стратегическия план на България и да се осигурят достатъчно средства за това в следващите 7 години.  

Компромисните изменения, договорени от основните политически групи в Европейския парламент, нямат амбиция и са разочароващи. 

Според Курт Санен, председател на групата на фермерите в IFOAM OE осигуряването на 30% от парите от първия стълб за еко-схеми е положителна стъпка.

„Но не би трябвало да се съпътства от орязване на бюджета за агроекологични мерки в Стълб 2. Плащанията за зони с природни ограничения трябва останат извън задължителните бюджети за финансиране на мерки за опазване на околната среда в Стълб 2, както е предложено от Европейската комисия”, смята още Санен.

БАБ и Фондация “Биоселена” призовават българските евродепутати да гласуват в подкрепа на измененията, внесени отново за разглеждане в пленарна сесия от Комисията по околна среда, особено измененията, касаещи биологичното земеделие. 

“Смятаме че България трябва да включи в нашия Стратегически план анализ на биологичния сектор и да определи национална цел 15% от земеделската земя да бъде стопанисвана по биологичен начин до 2030г. Смятаме че тази цел е реалистична и постижима. Плащанията за преход към био производство и за вече сертифицираните стопанства в никакъв случай не трябва да са по-ниски от текущите плащания”, се казва в становище на двете структури.

Както Агри.БГ вече писа, следващите няколко дни са ключови за бъдещето на ОСП, тъй като това е времето, в което върви гласуването за най-старата политика на ЕС. 

”Надяваме се на 19 октомври министрите на земеделието на държавите членки да са постигнали съгласие по обща позиция за ОСП”, заключват двете структури в своето становище.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.