Все още много рядко се говори за блокчейн технологиите. Това е и причината те да са до голяма степен мистерия за доста хора. Позната или не, именно блокчейн ще бъде една от новите ключови думи в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. 

 

ОСП работи за нас: Успехът на фермерите идва с дигитализацията

 

Блокчейн технологиите правят процесите по-прости, по-бързи и са по-сигурни и прозрачни от процесите, които са традиционни за доставки на фермерската продукция до клиента. Именно затова амбицията на ЕС е да внедри този тип технологии в Съюза. Това стана ясно по време на Четвъртата AgriOutlook конференция в Брюксел.

 

“Убеден съм, че и малките, и големите производители ще използват големите бази данни. А с това много неща ще се случат в техните стопанства. Стопаните ще могат да виждат какви ще са резултатите, постигнати от тях. Ще могат да проследяват всички процеси на продуктите си от стопанството до масата. Ще бъде създаден бизнес модел, който досега не сме си представяли. В новата ОСП повечето процеси ще могат да се правят от телефон, Ipad и т.н. Доверието ще се повиши и необходимостта от физически проверки по полетата ще спадне”, каза Владимир Сука, генерален директор на съвместния научен център на Европейската комисия (ЕК).

 

Всички тези процеси обаче ще създадат огромни масиви от данни. Имаме 10 млн. земеделски производители и тук идва най-голямото предизвикателство, а именно как да работим с тези данни, как да ги управляваме, след като те вече са налични?

 

“Технологията не е нито положителна, нито отрицателна, но не е и неутрална. Киберсигурността е от особено значение и тук е ключът. Ние сами трябва да разберем, че технологиите трябва да се познават. А след това и да решим как да ги използваме”, добави Сука.

 

 

“Наше проучване показа, че глобално хората, които могат да разработват изкуствен интелект са 22 хил. Сигурен съм, че ОСП ще включи елементите на приемственост на блокчейн, но има огромна пробойна в образованието. Трябват и обучения на обучителите. Няма чудо, което трябва да чакаме”, каза още Сука.

 

По думите му ЕС не трябва да се състезава с големите – Китай, Русия, които имат най-голямото производство на данни, но всички те остават в страните им. Отделно всички европейски данни отиват в САЩ.

 

“Позитивите при внедряването на блокчейн технологиите са очевидни – ексклузивността, предоставянето на достоверна и надеждна информация е нещо много важно за потребителите, което те могат да получат с блокчейн. Но блокчейн не е панацея. Смятам, че има потенциал, но трябва да сме реалисти и всичко да се провери предварително”, каза от своя страна Пека Песонен, генерален секретар на Копа-Коджека.

 

 

снимка: Hacker Noon

 

 

Дори и не глобално, през годините ставаме свидетели на блокчейн технологии, които работят. Например Украйна стартира пробно блокчейн поземлен регистър, а Швеция директно прехвърля поземлените операции в блокчейн. Отделно на лице са и други примери в Китай, САЩ и Русия. Блокчейн технологиите в хранителната верига вече не са чужди и на Европа, след като търговска верига създаде блокчейн технология.

 

 

“Блокчейн засилва доверието към потребителите. Нашата технология показва процесите от кооператива до търговската верига. Към момента блокчейн технологията е внедрена за пилешкото месо, яйцата и доматите, които клиентите ни могат да намерят в магазина”, обясни Северина Фонтан, представител на компанията.

 

 

снимка: quora.com

 

По думите й всеки продукт, който влиза в блокчейн, съдържа QR код за етикет, който след сканиране от мобилно устройство, предоставя цялата налична информация за съответния артикул.

 

“Например за пилешкото месо, след сканиране на кода, излиза информация за кланицата, ветеринарния лекар, процесите по отглеждането на пилето, информация за животновъда, дата на производство, годност, информация за безопасността на продукта и това, че се съхранява на студено, информация, че не са използвани антибиотици, както и уверението на ветеринаря затова. Всичко това се появява след сканиране на кода”, каза Фонтан.

 

Подобна е и системата, която са внедрили за яйцата и за доматите. 

 

 

“Не сме имали нужда да настояваме за събирането на данните. Фермерите сами предоставиха цялата налична информация. На практика цифровизацията дава възможност за достъп до все повече информация. Данните, които получаваме от фермерите се правят на таблица в MS Excel и оттам се подават и съответно криптират”, заключи Северина Фонтан. 

 

 

Следете темата и на cap4us.fermer.bg