ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
Българинът ставал все по-толерантен към ЛГБТИ обществото у нас | ||||||
| ||||||
Половината от респондентите не са наясно дали Конституцията на страната реално признава равенството на ЛГБТИ хората, или не. Други 24% считат, че Конституцията гарантира равенство, докато 26% разбират, че равенството не е гарантирано, показват още данните. Един от примерите за липса на равни права е уредбата на брака, който в Конституцията е ограничен до съюз между мъж и жена. От това произтичат редица последствия за не-равно третиране на хомосексуалните хора в България. Съществени дялове от българите не се чувстват добре информирани по основни въпроси, свързани с ЛГБТИ хората, като сексуалната ориентация и половата идентичност често се смесват. Значителна част не са наясно с разликата между сексуална ориентация и полова идентичност и като последствие смесват хомосексуалността със смяната на пола, трансджендър с не-бинарен, хомосексуален с не-бинарен. Най-слаба е информираността, свързана със специфични термини като "джендър“, "трансджендър“ и "интерсекс“. Мнозинството от българите – близо 60%, тълкуват неправилно понятието "джендър“ като синоним на "гей“, а около една пета от тези 60% открито признават, че за тях това е обидна дума. Един от всеки пет е информиран за действителното съдържание на понятието. Проблемът с тормоза над ЛГБТИ хората в България се оценява като сериозен в една или друга степен от мнозинството респонденти. Най-голям консенсус е налице по отношение на тормоза в училище (68%), на обществени места (65%), при търсене на работа (63%) и на работното място (61%). Три четвърти от респондентите подкрепят хомофобските и трансфобските мотиви при извършване на нападения над личността да търпят същите санкции от закона, както и останалите престъпления от омраза. Наказателният кодекс, в сила към днешна дата, не включва сексуалната ориентация и половата идентичност или изразяването на пола като признаци, на основата на които се извършват престъпления от омраза – реч на омразата и други престъпления. Обнадеждаващи данни идват и по отношение на образованието. Повече от половината анкетирани (58%) гледат позитивно на включването на информация за ЛГБТИ хората в учебната програма, с преобладаващи оценки за подходящия период между 5-и и 7-и клас. Едва 21% са на мнение, че не трябва да се говори за това в училище. Нагласите към специфично здравно, полово и репродуктивно образование за ЛГБТИ младежи в училищата също са преобладаващо позитивни (45% са положително настроени, а 29% са против). Интерес буди съпоставянето на данните с предишното национално представително проучване по темата, проведено през 2018 г. В него България рязко се отличаваше от останалите 9 страни с изключително големите дялове на хора, чувстващи се некомфортно да имат ЛГБТ съсед. Настоящото проучване си постави за цел да добие по-подробна информация за източниците на "дискомфорта“, изпитван при наличието на хомосексуален или транс/интерсекс съсед, като попита хората какво биха почувствали в тези случаи. Около половината от българите (54%) не изпитват към евентуални хомосексуални съседи никакви по-различни емоции, отколкото към друг съсед, което е подобряване на отношението от преди две години. Заедно с националното допитване, агенция Ноема извършва през февруари и март тази година и онлайн допитване сред членовете на ЛГБТИ общността в страната, в което се включват 420 души. От него става ясно, че двама от трима ЛГБТИ хора в България споделят проблеми с психическото и/или физическото здраве в последните 5 г. Всеки втори е страдал от депресия и тревожност, а всеки четвърти – от панически атаки и суицидни мисли или опити. Голяма част от преживелите проблеми с психическото здраве не са получили професионална психологическа помощ. Огромното мнозинство от респондентите виждат непосредствена връзка между ежедневните проблеми на ЛГБТИ хората и влошеното психическо и физическо здраве. Голямата промяна, в сравнение с преди 8 години, идва в намаляването дяловете на ЛГБТИ хората, избягващи откритост поради риск от нападение или тормоз. В последните 8 години намаляват също така чувствително случаите на дискриминация при търсене на работа и на работното място, но се увеличават тези в училищата и университетите. Все повече хора се чувстват спокойни да изразяват интимност на обществени места. Увеличават се, обаче, дяловете на избягващи откритост в училище и в собствения дом. Респондентите най-често чувстват негативно отношение към себе си като към ЛГБТИ хора в собственото си семейство – от страна на родители и други роднини. ЛГБТИ общността в България, с изключително високо равнище на консенсус, извежда като най-спешни приоритети гарантирането на правата за сключване на брак/ регистриране на партньорство и съвместно родителство на еднополови двойки, равенство по Конституция и приравняване на наказанията за хомофобски и трансфобски престъпления към тези за останалите престъпления от омраза. Най-категорична подкрепа получават признаването на партньорството между хомосексуални хора в целия Европейски Съюз и въвеждането на мерки в училище с цел уважение и защита от насилие към ЛГБТИ хората. Националното представително проучване е реализирано по проекта "На ръба на приемането: борба с дискриминацията чрез стратегическо планиране и овластяване на ЛГБТИ общността в България", съфинансиран по програма "Права, равенство, гражданство“ на Европейския съюз. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятели
на 10.11.2020 г.
-1
Aнонимен
на 10.11.2020 г.
+3
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Миро се похвали
17:56 / 30.10.2024
Стартира акция "Зима"
08:37 / 31.10.2024
Празник е!
08:35 / 31.10.2024
Отбелязваме Хелоуин
08:36 / 31.10.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета