© Impact Press Group

В решението на ЕК се казва, че качеството на това масло е осигурено от спазването на изискванията розовите цветове да бъдат обработвани не по-късно от 10-15 часа, след като са били откъснати.

Около 3500 килограма розов цвят са необходими за получаването на един килограм масло, пояснява комисията.

Беритбата продължава около месец и изисква особени условия ­ да бъде преди зазоряване, да обхваща цветове с поне едно отворено венчелистче, да не бъдат повреждани стеблата и клоните на растението.

Особените и отличителни характеристики на българското розово масло са богатият му и траен мирис, бледият жълто-зелен цвят, равномерното съчетание от летливи съставки и въглеводороди се пояснява в мотивите за решението на европейските чиновници. Комисията отбелязва също така, че българското розово масло се използва в производства по света, след като бъде добито в Розовата долина. Производственият район, където традиционно се отглежда маслодайната роза ­ Розовата долина, е в места с надморска височина от 370 до 625 м.

Производството на българско розово масло и неговото развитие, започнало още през XVII век. От края на XVIII и началото на XIX в. българското розово масло завладява световните пазари. България става основен доставчик на парфюмерийната промишленост в Европа.

То се използва също широко и в медицината като ценно лекарствено средство, както и като ароматна подправка в кулинарията. Скоро след създаването в 1878 г. на младата държава Княжество България се приемат първите нормативни актове, свързани с качеството и чистотата на този продукт.

До началото на Втората световна война България е задоволявала 90 на сто от световните потребности от розово масло. В момента производството му е насочено основно за износ и представлява 40-50% от световното потребление. Едва преди 20 години ­ през 1994 г. "Българско розово масло" е вписано и в Държавния регистър на Патентното ведомство на Република България като защитено наименование за произход.

В европейския списък със защитени географски обозначения съдържа над 1200 изделия. Това е вторият български продукт след горнооряховския суджук, който попада там. Наскоро роле "Трапезица", филе "Елена" и луканка "Панагюрска" бяха вписани при храните с традиционно-специфичен характер.

Източник: в. "Монитор"