© Bulfoto | | Разследването на разработката "Червеи" е в няколко направления, съобщи вчера главният прокурор Сотир Цацаров след заседанието на Висшия съдебен съвет. Той информира и кои са те.Първото е за закононарушения за начина, по който е образувано оперативното дело. Второто е за това, че се разрешава използването на СРС по отношение на автоматизираната информационна система (АИС) в МВР, която представлява компютърна система.
"По закон обект на СРС не може да бъде компютърна система. Няма СРС, което да се прилага по отношение на компютърна система. Невъзможно е да поискаш и да получиш разрешение за СРС за такава система. Има и белязване, но какво ще бележиш в компютър с химически средства. Това е съчетание от нещо, което очевидно някой е измислил, за да даде законова форма на опита да проникне в системата и в същото време показва тотално неразбиране на закона", обясни Цацаров.
"Към това трябва да прибавим срок, мотиви, абсолютно идентичните мотиви към искането за продължаване на срока. Накрая е и огромната въпросителна как е прилагано това СРС, защото има данни, че опити за прилагането му са били извършвани по отделни регионални дирекции на МВР. Ще излезе, че премиерът е казал нещата такива, каквито ги мислим ние и вие", заяви главният обвинител.
Цацаров заяви, че обвинения по случая "Червей" ще има и то в най-кратки срокове. В момента, в който прокуратурата предприеме конкретни действия, ще бъдат оповестени.
Главният прокурор каза, че съдията, разрешил СРС по тази разработка, е трябвало да следи за спазване на сроковете и за "всичко останало". Той изключи вариант, в който този съдия не е знаел какво подписва.
Цацаров уточни, че трудно може да се установи дали данни от АИС са били изнасяни и в какъв обем, ако това е така. Ще бъдат разпитани всички лица по цялата верига - не само заявителите и тези, които са разрешили СРС, а от самото начало на оперативното дело - този, който го е образувал, работил по него, комплектовал, лицата, които са подписвали документи, послужили за основание да се образува това оперативно дело.
Главният прокурор обясни, че един от документите, с които е образувано оперативното дело, е анонимен, а под текста на другия стояло името и длъжността на директор на областна дирекция на МВР, който обаче не го е подписвал и не го е извеждал.
Според Цацаров може да има няколко цели за този случай. Скритата - действително да се търсят лица, които нерегламентирано проникват в системата. Другата цел е това да се направи, но под законова форма.
Главният обвинител заяви, че основният проблем на закона е упоритото нежелание да бъде създаден електронен регистър на СРС, който да е класифициран. Съпротивата, по думите му, идвала от заявителите. Те нямат практически интерес от това, защото това означава железен контрол и нещата, които разследваме сега, няма как да се случат, изтъкна Цацаров.
Така един съдия от Разград, който получава искане за разрешение за СРС, може да провери дали някъде в страната същото това лице не е поставено вече под контрол за същото нещо.
Цацаров обясни и защо с промени в НПК предлага главният прокурор или негов заместник да искат, а съдия №1 да разрешава прилагането на СРС по отношение на магистрати.
"Не желаем да концентрираме власт. Ако беше така, щях да предложа тази процедура за всички лица с имунитет. Но не е така. Искаме това право да бъде дадено на субекти, които ще осигурят пълна тайна", поясни той.
Главният обвинител посочи, че в 90% от случаите, по които работи спецзвеното за разследване на магистрати, съответният съдия, прокурор или следовател научава, че е на контрол, от два до три часа след началото на СРС-тата.
Източник: в. "24 часа" |