Фиктивната сватба струвала 5000 долара или 5000 евро, като булката получавала само около 3000 лв. Всички останали отивали за разходи - преводи и легализация на документи, адвокатски хонорари и подкупи, разказаха запознати. Според тях брачният бизнес се разраснал от миналата есен заради проблемите на много от мигрантите да излязат от Гърция. Документите за брака подготвяли наши и чужди адвокати, а подкупни гръцки попове и кметове ги подписвали и подпечатвали.

Ролята на циганите била да доставят жени от България. От малки градчета с около 4000 жители като Угърчин и Луковит, където хората се познават, по този начин вече били "омъжени" по 40-50 циганки. Новите им съпрузи били главно сирийци или иракчани. Но все по-често по ромския начин се женели тунизийци, алжирци, пакистанци или иранци, които нямали шансове да получат статут на бежанци.

"Бракът" отнемал по около 3 седмици. За да започне процедурата, в Гърция се пращали името и паспортните данни на бъдещата булка. У нас в общинската служба ГРАО циганката или неин адвокат изваждали свидетелство за правоспособност или брак, както и за удостоверение за раждане. В Гърция жената трябвало да се яви с тези два документа плюс медицинско за брак, преведени на гръцки и легализирани. Трябвали само още двама свидетели за кумове. Вариантите за брак били два - в църква или в кметство. Свещениците обаче искали и документи за кръщение, включително от кумовете. Имало случаи, в които и циганите, и женихът, обикновено мюсюлманин, приемали православна вяра преди самата венчавка. Попът или чиновникът в кметството издавали свидетелство за брак и взимали пари на ръка, за да не го вписват в регистрите.

С документа циганката и младоженецът тръгвали на "сватбено пътешествие" през няколко европейски граници.

Далаверата с циганска булка минавала гладко и в уредената Германия, където се признавали документите и за църковен, и за светски брак в Гърция. Нещо повече - наши ромски кланове вече работели и по схема за фиктивни сватби в самата федерална република. За същите тарафи младоженецът получавал по-висок статут от бежанския. Услугата се търсела много от такива мигранти, които планират да стигнат до Великобритания, Дания или Швеция, където има ограничен достъп.

Според непотвърдени сведения мигрантите в Гърция получавали парите за брака с циганка от свои роднини, пристигнали с по-предишните вълни в Германия, Австрия или Белгия.

"Пътувах до Солун с минивана на двама братя от Угърчин, които караха две булки и ми обясниха как стават сватбите с бежанци." Това разказа млад нашенец, работещ в Гърция, който пожела анонимност.

"Гърците искали циганките все да са различни, защото ако някъде ги регистрират за два брака, може да ги осъдят на затвор и да се разбере цялата далавера до адвокатите, поповете, кметовете и т.н. Братята се подписвали като кумове. С преводи на документите от гръцки качвали бежанците и булките в минивана и отивали с ферибота в Италия, после в Австрия и Германия. Или не ги спирали по границите, или показвали свидетелствата за брака и викали: "Джъст мерит!", "Джъст мерит!" (от англ. - току-що женени), докато ги пуснат. 

Тези от Угърчин завиждаха на циганите от Луковит, че са по-отдавна в Германия и там пак за фиктивни бракове получават същите пари, ама без толкова разходи за рушвети и пътувания. Самите булки също мислят само за парите - те у нас си имат и мъже и по 2-3 деца. Гледат да се върнат с 3000 лв. Парите се изкарват за една седмица, ама хвръкват за три дена - купува се кола или нов телевизор, изяждат се, изпиват се и... готово", каза още младежът. Той слязъл в Солун, а братята и булките продължили към град Лариса, където имали среща с други цигани и адвокат.

В Угърчин се питат: Ами ако мъжът й излезе някой джихадист?
"Тая работа е опасна и нашите циганки може да изпищят на умряло. Женят ги за някакъв, дето нито го знаят, нито го познават. Ами ако е някой терорист джихадист, убие някого и го арестуват в Германия, нали ще търсят и жена му за съучастничка." Така говореха хората пред магазина и пред кметството в центъра на Угърчин. 

В малкия град всички знаят къде ходят и какво вършат мургавите жени. "И нашите не са много свестни, ама тия от Луковит и от Левски са направо мафиоти и организират измамите в чужбина", казва възрастен мъж.

Ако браковете с мигранти в Гърция или Германия бъдат вписани в тамошните регистри, у нас автоматично ще се получи информация и циганките може да останат без социални помощи. За да им бъдат отпуснати пари по държавата, те попълват декларации, в които са длъжни да напишат данни за доходите не само на съпруга си, но и на мъжа, с когото живеят без брак. Ако скрият, носят отговорност за деклариране на неверни данни пред държавен орган с користна цел.

През 2012 г. в Кюстендил избухна скандал с ромки, които се женили фиктивно в Кипър за пакистанци, руснаци и араби. Местната социална служба спря помощите на булките, които мислели, че фиктивните им бракове ще останат в тайна.

Брачният съюз не по любов, а по сметка или срещу заплащане, наречен още "фиктивен" или "симулативен", не е криминализиран в Наказателния кодекс на България. Това казва адвокат Венцислав Петров, който е експерт по семейно право и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Той допълва, че органът по гражданско състояние - кметът или овластено от него лице, не проверява мотивите кой и защо се жени, тъй като те нямат правно значение.

"Ако решим да се бракосъчетаем с чужденец в държава от Европейския съюз, бракът ще е валиден автоматично и у нас заради т.нар. екзекватура - признаване на чуждестранни актове в друга държава членка на ЕС. Това следва от Регламент №1215/2012 на ЕС, който казва, че актовете за брак се признават в друга страна членка на ЕС, без да е необходима легализация или някаква друга процедура", казва адвокатът.

Някои юристи твърдят, че симулативният брак може да се преследва наказателно, но, при условие че заблудиш някого с цел имотна облага, например Агенцията за социално подпомагане, НАП и т.н.

Властите в САЩ например вървят по петите на съмнителните брачни двойки, понеже често чужденци се женят фиктивно заради американското гражданство. Ченгета наблюдават дали младоженците носят пръстени, дали ходят по улицата, хванати за ръце, заедно ли прекарват уикендите и т.н.

Имиграционните служби могат да привикват на интервюта, на които да разпитват по няколко пъти женените как са се запознали, дали са силно влюбени, приемат ли взаимно да имат и други връзки.