Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
Д-р Мина Христова: Озеленяването е важно за намаляването на температурите в градска среда
Автор: Живко Кръстев 15:37 / 19.07.2024Коментари (0)1071
©
Човешкият фактор има водеща роля за утежняването на последиците от климатични промени с различните контекстуалности, като политически кризи, икономическа нестабилност – неща, които пряко влияят върху живота на хората, и които насложени с едни бедствени ситуации, като бушуващите пожари от последните дни, изстисква ресурса от хората и намалява възможността им да се адаптират и по-спокойно да се справят с тези проблеми. Това каза в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“ гл.ас. д-р Мина Христова – изследовател в секция Балканска антропология към Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

 По думите й планирането на градовете може да допринесе към цялостната борба в ограничаването на ефектите от климатичните промени, като част от това е озеленяването им. Неравномерно планиране, застрояването и разширяването на градската среда по безконтролен начин дава негативен ефект върху околната среда и съответно и негативно влияние и върху хората. "Озеленяването като цяло е доказано, че има ефект в намаляването на температурите в градска среда, а има множество технологични решения, които са от затъмняващите прозорци, през големи приспособления на улицата, които намаляват температурите с поне 10 бала, така че това да не е опасно за тези, които са уязвими – възрастните хора и децата.“   

Според антрополога дълъг път имаме за изминаване, като на първо място трябва да започнем с промяна на начина си на мислене и на осъзнаване на собствения ни отпечатък върху климата, колкото и малък да бъде той, и след това можем да взимаме добрите практики от останалите държави. "Голяма част от превенцията преди всичко минава през образование и обмяна на практики, нещо повече, тенденциите са включително и към завръщане на по-традиционните начини на действие в различните аспекти от човешката дейност,“ поясни тя.

Завръщането към българското село на много млади хора е тенденция, която се наблюдава през последните години, като push фактор на процеса се оказа КОВИД пандемията – един друг резултат от човешката дейност, коментира тя. "Определено се забелязва тази тенденция наистина младите хора да търсят спокойствието на селото и този в голяма степен природосъобразен живот. Т.е. сам да отглеждаш в голяма степен това, което ти е необходима като продукция, за да се изхранваш, и същевременно да живееш в унисон с природата, както е било едно време. Това е може би наистина не лош вариант за оцеляване и за изграждане едно по-стабилно общество, но зависи обаче до каква степен ще привнесем и в селата всичко, което сме направили в градовете.“

Климатичните промени са една от причините за миграцията. Глобалният север е големият производител на карбонови отпечатъци, но големият потърпевш от това нещо е Глобалният юг. "Именно там се онези общества, за които говорим, че са силно уязвими и структурно се намират в доста обезкървена позиция. Един миграционен процес изисква много ресурс, с който много често хората от Глобалния юг не разполагат. Голямата част от тези вътрешно разселвани хора, например в Субсахарска Африка, се местят краткосрочно, в рамките на първата седмица се изместват от непосредствения природен конфликт, след което се завръщат обратно в домовете си,“ обясни тя и добави, че предположение за масови миграции, като това на Световната банка, не е устойчиво и не е добра идея да бъде разпространявано.

"Най-важното е да се работи за преодоляване на страха, колкото и отвлечено да звучи.  Всъщност страхът е основният фактор и мотиватор на много хора да подхождат с недоверие и с ужас към климатичните промени или миграционни движения. В този смисъл преборването на страха става най-вече с образование. Трябва да се обърне внимание на множеството уязвими групи, които нямат достъп до образование. Тази уязвимост трябва да спре да расте, за да имаме съзнателно общество, което се движи към някакъв тип гражданственост,“ заяви антропологът Мина Христова.






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
51-ото Народно събрание
Парламентарни избори октомври 2024 г.
Зима 2024/2025 г.
Катастрофи в Русе
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@ruse24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: