© |
Пътят "Пловдив – Ивайловград" е ежеседмичният маршрут за 23-годишната студентка по „Социология” Лиляна Матева. През седмицата тя учи в Пловдивския университет, а почивните дни посвещава основно на грижите по 25-те дка с биоовошки, предимно сливи, край Ивайловград.
ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
Земеделската наследница е дъщеря на възродителката на траханата – Теменужка Матева. Израснала във връзка със земята, Лиляна е уверена и отдадена на продължаването на семейния бизнес. Харесва също хуманитарните науки, а част от предметите, които изучава, са свързани именно с управление на бизнеса.
Като мъжко момиче Лиляна може да бъде видяна да превозва работници, но и да работи с тях, да агрономства в градината и да помага с продажбите и маркетинга. Как едно младо момиче се справя с толкова много задачи и защо е избрала земеделието, разказва пред Агри.БГ Лиляна Матева.Кой е първият Ви спомен от земеделието?
Като бях съвсем малка, гледахме тютюн. Най-яркият ми спомен е как ни събуждат със сестра ми в 4 часа сутринта, понеже нямаше кой да ни гледа. Отивахме рано на нивата, родителите ни започваха да берат, а ние си доспивахме в червената „Лада”. След това нижехме тютюна под сянката на стария чинар на село.
Откакто родителите ни се занимават със земеделие, ние със сестра ми постоянно сме с тях и помагаме. С времето площите и производството се увеличи, а аз се научих на доста неща и поех част от задачите. Винаги ми е било приятно земеделието, никога не съм го премала като тежест. Желание съм имала и имам. Чувствам се полезна, удовлетворена, когато се прибера от нивата, доволна от своя труд.
Може ли да се каже, че вече сте поели щафетата от Вашите родители и какво означава това за Вас?
Голяма част от грижата по градините вече е моя, да. Това е голяма отговорност, но и сериозна мотивация да се изявя, да се справя добре. Разбира се, не бих могла без помощта на родителите ми.
Баща ми ми помага с трактора, аз все още не мога да го карам, но и това ще стане. Сестра ми, Неделина, също много помага, взаимно се подкрепяме, много я обичам и тя ми е най-добрата приятелка. За пазара ни основно се грижи майка ми, тъй като тя има опит, образование и е в средата е от много години. Аз се уча от нея, тя ме напътства. Все още се справям най-добре в производството, с организацията също, но продължавам да се развивам.
С какво точно „калната” част от семейния бизнес Ви привлича?
Защото именно оттам започва всичко. Създаването на едно плодородно дръвче, опазването му, грижите за него и после резултатът – качествен плод, е голяма наслада. Същото е и със зеленчуците. Това чувство не може да бъде заменено с никое друго и тази работа е най-прекрасната според мен. Не случайно хората в големия град си отглеждат в саксии цветя или някакви зеленчуци по балконите. Това е нуждата да си близо до природното и да създадеш нещо с ръцете си.
Първото или най-много второто нещо, което правя, когато се прибера от Пловдив, е да отида в село Пелевун, да видя баба си и градините. Там имаме и зеленчукова градина. С нетърпение, освен ако не вали много, отивам да видя най-младите ни сливови дръвчета в какво състояние са, дали им трябва нещо, да няма вредители, заболяване… Трудно е да се гледат биоовошки, има редица предизвикателства. Но пък и именно това ти дава стимул и когато се получи, си доволен. Освен това си струва заради качеството на плода и това, че производството е чисто.
Аз нямам образование на агроном, но смея да кажа, че съм натрупала опит и имам нужните познания. След като завърша образованието си, планирам да се профилирам и изкарам специализирани курсове за това.
Освен овощните биоградини, казахте, че обичате и зеленчуковата Ви. Какво произвеждате в нея и как пласирате продукцията?
Правим сезонни кошници с всичко от зеленчуковата ни градина според сезона. Сега има много марули, пресен чесън, лук, магданоз, после - домати и краставици… Кошницата стандартно е около 5-6 кг. Изпращаме ги по куриер. Основно аз правя кошниците и ги изпращам. Участвам и в популяризирането на дейността. Общо взето, когато се прибера, имам доста работа, повечето пъти не ми стигат тези два дни.
Младостта ли е ключът към енергията да се справите с толкова задачи само на 23 години и остава ли Ви време за забавление?
Не е само младостта. Родителите ни са ни научили от деца да бъдем отговорни, дейни, организирани. Любовта ми към това, което правя, ме зарежда за следващото нещо, което предстои и така не се чувства толкова умората. Намирам време и за приятели, и да се наслаждавам на живота, може би именно в тази хармония от неща, които правиш със сърце, е ключът към успеха. Какво планувате в близкото и в не толкова близкото си бъдеще?
Първо да завърша бакалавъра си, през лятото ще се заема със стопанството, през есента ще си търся работа, планирам също да запиша магистратура. Имам интерес и към Историята, от малка я обичам. Имах една преподавателка, която много ми повлия за това, така че може да добавя и Историята към CV-то си (смее се).
При всяко положение обаче няма да оставям земеделието. Ще изкарам курсове по растениевъдство и биопроизводство. Надявам се след години да съм с едни пораснали дръвчета, да съм добър стопанин и да намирам добър пазар. Да разширя стопанството и също да го предам в поколенията напред.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
|