©

 

Маря все още не е сигурна, че ще продължи да се занимава със семейната ферма, докато през 2018 г. тя научава за възстановителното (регенеративно) земеделие и темата ? става интересна. Тя вижда проблемите в стопанството. Посевите и почвата са в лошо състояние. Първоначално обаче не знае какво точно трябва да предприеме. През 2019 г. се включва в проект Carbon Action Control, в който участват общо 100 пилотни стопанства. 

Още по темата: Споделен опит: По-добра устойчивост на болести при пшеница чрез смесване на сортове

Кай Гранхолм, експерт по европейски политики, разказва повече. Проектът Carbon Action Control е създаден от BSAG – Baltic Sea Action Group (Екшън група за спасение на Балтийско море). Подкрепен е от Министерство на земеделието и горите на Финландия и финансиран от SITRA. В него участват земеделски производители, квалифицирани съветници, учени и агрономи, финансисти, компании от агросектора, студенти. 

Накратко Carbon Action цели подобряване на почвеното здраве и биоразнообразието, намалено изхвърляне на торове и ПРЗ в Балтийско море. Учени и фермери заедно трябва да установяват кои регенеративни практики са работещи и впоследствие тези практики да се внедрят масово във финландските стопанства.

Кай Гранхолм: Работи се в посока за промяна на цялостната агрономия във Финландия - от конвенционална към регенеративна.

Според Маря Оеш много фермери не само във Финландия, но и в ЕС като цяло, нямат ясна визия или не желаят да предприемат промяна, за да подобрят стопанствата си. Самата тя споделя, че преди да се запознае с проекта и останалите участници в него, също не е знаела какви действия да предприеме. Именно след като посещава няколко регенеративни ферми, тя вижда разликите спрямо своята.



През 2021 г. Маря решава да поеме официално стопанството от родителите си. Интересен факт е, че във Финландия децата не наследяват фермите безвъзмездно, а ги откупуват. Така прави и Маря. Тогава в Pursila estate се отглеждат 5 култури (полски фасул, пивоварен ечемик, овес, тревна смеска, пролетна пшеница).

Маря Оеш: “Фермерът трябва да отделя достатъчно време за наблюдение на фермата си и още повече на природата наоколо - звуци, червеи, калинки, насекоми. Всичко това ми помогна да имам още по-силна мотивация да се заема с промяна на фермата към регенеративно земеделие. Това промени отношението ми към природата и моите действия.  

Постепенно младата фермерка започва да въвежда промени, следвайки принципите на възстановителното земеделие. За 2 години значително разширява сеитбооборота и броят на културите достига 15. Освен 5-те изброени по-горе, през 2023 г. Маря вече отглежда ябълки и круши, касис, коноп, култури за зелен фураж, микс от протеинови и зърнени култури, пасища, микс от покривни култури, зимна пшеница и растения, които привличат опрашители.

 

Кай Гранхолм казва: “Преминаването към регенеративно земеделие е свързано до голяма степен със знание. Ето защо е важно да се развиват обучения, програми за съветничество по темите за подобряване на почвеното здраве и секвестирането на въглерод. Необходимо е също така да се разработи метрична система, чрез която да се изчисляват постиженията на фермерите по подобряване на биоразнообразието и на складирането на въглерод в почвата. Въз основа на постигнатите резултати фермерите да бъдат възнаградени”.

Маря Оеш и Кай Гранхолм бяха лектори на Конференция, посветена на регенеративното земеделие и организирана от Асоциация на българските но-тилъри (АБНТ).

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС. Следете темата и на cap4us.agri.bg