© Ruse24.bg

Последната акция на данъчните срещу т.нар. малки длъжници ще засегне близо 4600 физически лица. Според служителите на НАП хората, които дължат до 5000 лв. на хазната, трябва да внесат близо 1,5 млн. лева данъци. Те вече са получили "честитки" от приходната агенция и имат 14-дневен срок да се издължат към хазната. В противен случай ще попаднат сред некоректните длъжници, чието имущество може да бъде запорирано. Веднъж попаднал в черния списък на НАП, всеки длъжник получава обаждане от колцентъра на приходната агенция. Служителите в него провеждат телефонни разговори с длъжниците и изпращат уведомителни писма до тях. Пред "Монитор" от данъчната агенция обясниха, че преди да се премине към каквито и да било мерки за принудително изпълнение обаче, длъжникът трябва да получи покана за доброволно плащане. Тя е в писмен вид и дава 14-дневен срок за издължаване. Експертите съветват, когато се получи такова писмо, некоректният платец веднага да отиде в съответния офис на НАП, който е записан в документа. Там може да се договори отсрочване, разсрочване или плащане на части на старите задължения. За да се определи дали задлъжнелият към хазната има пари да се разплати с държавата, данъчните служители правят най-различни справки. Можем да поискаме за всеки длъжник от съответните държавни и частни дружества данни за неговите сметки за мобилен и стационарен телефон, отопление и други комунални услуги, твърдят от НАП. Събира се още информация за това дали човекът е ходил в задгранични командировки или на лични пътувания, купувал ли е имот или автомобил в последната година. Получава се информация и от всяка банка

за сметките. Размерът на сумите в тях е тайна до получаването на съдебно решение, но данъчните може да разпоредят запор на съдържанието им, както и на бъдещи постъпления. Те може да влязат и в офиси, магазини и складове с три основания - проверка, ревизия или сигнал. Във всеки от случаите данъчните инспектори са длъжни да покажат на проверявания основанието за това.

Ако след 14 дни длъжникът не се появи при данъчните и не плати отлаганите сметки към държавата, НАП пристъпва към налагане на обезпечителни мерки - най-често запор на работна заплата, банкови сметки и при необходимост налагане на възбрана върху имущество. По закон дори да се блокира сума от заплатата, на длъжника се оставят до 250 лв. месечно. Запор не може да се налага на пенсии и стипендии.

Източник: в. "Монитор"