"Огнян Наков Дойнов е български политик, държавник и дипломат. Завършва ВМЕИ, специалност "Топлотехника". От 1959 г. О. Дойнов работи в Министерство на транспорта; старши инженер е в отдел "Благоустройство"; директор е на кантора във външнотърговска организация и заместник-търговски представител в Япония. След 1970 г. е на работа във висшия партиен и държавен апарат: съветник в Държавния съвет (1970-1973 г.); завеждащ-отдел "Промишленост и транспорт" на ЦК на БКП (от 1974 г.) и заместник-председател на Министерски съвет; член е на ЦК на БКП (от 1976 г.) и е секретар на ЦК; член е на Политбюро и министър (от 1981 г.); председател е на Стопанския съвет към Министерски съвет. Изваден е от състава на Политбюро през декември 1988 г. и е акредитиран като посланик в скандинавските страни. След 1990 г. работи при Робърт Максуел, а по-късно е съветник на руския концерн "Нордекс". От 1990 г. живее в Австрия, въпреки опитите на главния прокурор да го върне в България, за да бъде изправен пред съда за предоставяне на нерегламентирана финансова помощ от страна на България на развиващите се страни." Един от първите, изчезнали с куфарите с партийни пари. За сведение, тогавашните главни прокурори на България са: Евтим Христов Стоименов 14 декември 1989 - 6 ноември 1990 и Мартин Христов Гунев 1 ноември 1990 - 19 февруари 1992. Не знам кой точно от двамата се беше изказал: "Този ще го върна от Виена в чувал!". "Огнян Дойнов умира на 13 февруари 2000 г. във Виена."

"БГА Балкан Народна република България изкупува дела на СССР и активите на смесеното дружество стават изключителна собственост на българската държава. Новата компания запазва името ТАБСО и логото на авиокомпанията до 1968 г., когато е преименувана на "Българска гражданска авиация Балкан" (БГА Балкан). В популярния фирмен знак (стилизирана звезда с крила), наименованието ТАБСО се заменя с "Балкан". Компанията разполага с пътническите Ли-2, постепенно подменяни от 1956 г. до началото на 60-те с новите съветски пътнически самолети Ил-14. Дружеството има статут на национален превозвач и е държавна собственост до 1999, когато е приватизирано в опит да бъде предотвратен неговият фалит. Приватизацията е осъществена от израелската фирма "Зееви Груп" (Zeevi Group) за 200 000 долара, в това число всякакви активи, резервни части, сгради. Вместо да вложат капитали, съгласно договора за погасяване на задълженията и стабилизиране на фирмата, Зееви Груп разпродават недвижимото имущество и водят "Балкан" към фалит." Пак от Уикипедия. Да припомням ли кой продаде БГА Балкан на цената на 2 апартамента в София? Той и сега е в Парламента!

"След Ноемврийския пленум от 1989 година финансовото министерство е възстановено и (Белчо, бележка моя) Белчев отново е министър на финансите и е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП. Запазва поста си в правителството и след смяната на Георги Атанасов - в първото и второто правителство на Андрей Луканов.[1] През този период страната изпада в тежка бюджетна криза и е принудена да преустанови обслужването на държавния външен дълг. Белчев ръководи и преговорите за членство на България в Международния валутен фонд, като през 1990 година във Вашингтон подписва нейното приемане. Ръководи делегацията и подписва от името на Република България създаването на Европейската банка за възстановяване и развитие в Париж през 1990 година." (цитатът е от Укипедия). Същият този министър се беше изказал в началото на 1990 г., че с помощна на МФВ и СБВР, и не на последно място при единствено правилното управление на (все още) БКП, България ще се възстанови за не повече от 2-3 години. Досега минаха 10 пъти по 2 години...

"...протестен митинг. В него имаше както граждани, така и хора от провинцията, дошли специално за събитието." Това не е най- важното в случая, но гражданите само в София ли живеят? Иначе- уважаеми сънародници, за 23 години толкова домати изядохме с колците, че не е за вярване. Спомнете си някои примери:

Десети ноември е една от най-позорните дати в родната история. Заменихме един строй, който поне донякъде беше справедлив и гарантираше някакъв разумен жизнен стандарт с една античовешка и антибългарска система на управление. Ето какво получихме: гигантска безработица и ниско заплащане на труда, огромна ненаказана престъпност, стотици хиляди цигани за издържане, абсолютно разрушено образование, създаващо дипломирани дебили на килограм, отвратително и дори опасно здравеопазване и др. Е, а какво спечелихме, свободата на изказ ли?! Ами, да, можем горе-долу да казваме каквото искаме, е и? На кой му пука? Вестниците пишат каквото си искат, а досега има само една ефективна присъда за журналист за изнасяне на невярна информация. Освен това, каквито и истини (неистини) да излизат наяве за държавниците, те само си го преместват от левия в десния. Преди не можеше да критикуваш, сега просто няма смисъл. Е, аз бих искал реставрация на комунистическия режим, въпреки, че поддържам стандарт над средното, поне за Пловдив. Тогава хората бяха по-скромни, не се мислеше толкова за пари, имаше истинска култура и жажда за знания. Сега има абсолютна морална разруха, която скоро ще прерасне и във физическа разруха на държавата. И когато това се случи, няма да е виновен комунизмът или бай Тошо, а всичко това, което дойде и идва след него!

Беше време на емоции, надежди и решителност. Оказа се, че сме се лъгали. Използваха ни и ни захвърлиха.Малко ме биха, малко ме обгазиха.....на другия ден не можех да стана от леглото, но си мислех с дебилен ентусиазъм, че децата ми ще живеят по- добре. Оказа се, че децата ИМ наистина живеят доста по- добре. Някои дори управляват страната. И понеже ни дадоха възможност да говорим, бая се изразходвахме в приказки, призиви и илюзии. Тогава поне имах работа. Сега ме е страх от умората на тоя народ, който вижда и коментира очевидното втвърдяване на комунизма , но вече няма сили да се бори. Управляват ни децата на комунистите, но вече във формираните "нови" партии. Отнасят се с нас като с животни, уволняват ни без причина и на килограм, за да осигурят работа на своите партийни и "Дормео" протежета. Моля се на господ да мога да си стъпя на краката и да изратя децата си навън - поне да не бъдат принуждавани за кора хляб да продават достойнството си. Като си спомня битката пред парламента, събитията във вечерните часове, барикадите, където другарят Григор Стоичков ни вдигна три жени на предния капак на колата си, давайки газ.....добре, че прозолецът на колата беше отворен и мъжете бързо се притекоха на помощ. Вместо демокрация дойде тиха саморазправа.Шефовете на фирми печелят обществени поръчки срещу финансиране на предизборната кампания и обещавайки гласовете на работещите. Като говеда на пазар. А те трябва да хранят семействата си, защото излязат ли на улицата нищо добро не ги чака. Та така. Защо ли толкова се надявахме????? И защо нищо не се промени към добро?

Носталгия. Виждам каква полза има след като прекарах 3 дена в палатковия лагер в " Града на истината. Сините мекеренца си оправиха живота до 9-то коляно

Галина е права.Промяна няма.Днес управляват отново комунисти и техни издънки от най-низшите ешалони.

Тогава си мислехме,че ще има промяна,но уви пак си имаме тоталитарен режим. 23 години никаква промяна към по добро.

И СЕГА НАКЪДЕ.....