Това заяви в официално становище проф. д-р Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика.

Повод за заявяване на позицията на дружеството е провежданата през последните месеци дискусия относно въвеждането на данък "вредни" храни. Според специалиста, прилагането на тази мярка е неефективно и няма да допринесе за справяне с проблемите на заболяванията, свързани с храненето в България. 

"Основна причина за тези заболявания са фактори като режим на хранене, генетика, начин на живот, двигателна култура, както и липса на информираност."
В позицията проф. д-р Попов отбелязва също, че в случая не трябва да се приема термина "вредни" храни, който не се прилага в науката за хранене. 

"Ако една храна е с доказано вредни съставки, то тя не е храна и не трябва да се консумира. Храната може да вреди на здравето само в отделни случаи, когато в нея попаднат (най-често от околната среда), замърсители от химичен и биологичен произход - олово, живак, радиоактивни вещества, вируси, бактерии, паразити и др. 

В науката за хранене всички продукти и съставящите ги нутриенти са нормирани по пол, възраст и професия, като границите, в които те могат да бъдат причина за дефицит или свръх прием са дефинирани точно. Всичко това дава основание да твърдим, че няма вредни храни, а вредни количества".

Становището на дружеството посочва и че всяка съставка, одобрена за влагане в хранителни продукти и напитки в Европейския съюз, може да присъства в балансирания хранителен режим при препоръчителните норми за оптималният им внос. Препоръката или ограничаването на дадени хранителни продукти може и трябва да става на базата на индивидуалното здравословно състояние, възрастта, пола, професията, двигателната култура и т.н. 

"Това, което е необходимо, са информационни кампании, насочени към формирането и промотирането на хранителни навици. Такава информираност не може да се постигне с въвеждане на данъци, а с национални образователни кампании, които да стигнат до всяко училище и всяко семейство и да помогнат за по-доброто разбиране на отговорността за собственото здраве. Необходимо е да се популяризира т.нар. здравословен начин на живот (хранителен и двигателен режим, сън, и т.н.) и създаване на възможности за децата да спортуват повече и да са физически активни," заявява още в становището си специалистът.