©

Въпреки че размерът й би трябвало да следва някаква икономическа логика (цената на труда, както и на всичко друго, се определя от търсенето и предлагането), много често решението с колко да се увеличи следва чисто популистки цели. Това управление не прави изключение. Нещо повече - въпреки несъгласието на бизнеса правителството реши да увеличи минималната заплата (МРЗ) и от 1 януари тя да порасне с над 10%. Плановете не спират дотук - тя ще продължи да расте и трябва да достигне 420 лв. в края на мандата на кабинета "Орешарски". По същия начин държавата вече е решила да увеличи и максималния осигурителен праг, който през 2016 г. ще достигне 2800 лв., което е ръст от почти 30% за три години.

На теория управляващите "защитават" хората с ниски заплати, като им гарантират, че доходите им няма да паднат под линията на бедността. А освен това взимат повече от богатите, за да подпомогнат (в повечето случаи отново без каквато и да е стратегия) нуждаещите се. Според някои леви икономисти в това по принцип се изразява и ролята на държавата - да преразпределя благата по-справедливо и да не позволи уязвими групи да изпаднат от обществения живот.
Практиката обаче е малко по-различна. И обикновено подобни привидно социални, но без пазарна логика решения водят до посивяване на икономиката или до загуба на работни места. Тоест щастието е измамно и краткотрайно.

Увеличението на минималната заплата беше заложено още в предизборната програма на БСП, като там се сочеше дори още по-голямо число - 450 лв. в края на мандата. Първата стъпка е факт - от началото на следващата година МРЗ пораства с 30 лв. От БСП дори се похвалиха, че това ще се усети от 279 хил. души.

По време на съвета за тристранно сътрудничество социалният министър Хасан Адемов обясни, че увеличението ще струва на работодателите по 7 млн. лв. допълнително на месец "и няма да окаже съществено влияние върху конкурентоспособността на фирмите на национално равнище". От началото на 2009 г. досега (все години на криза) обаче ръстът на минималната заплата достига почти 42% и реално изпреварва този на производителността на труда (виж графиката).

Затова и всички работодателски организации са против ново увеличение. "Ръстът на минималната работна заплата за последните две години е над 40% при ръст на БВП под 2%. Не може с решение на ръководството да станат хората по-богати. Това става с повече работа, с повишена производителност на труда", обясни при обсъждането на бюджета за следващата година на тристранка Васил Велев от АИКБ.

От КРИБ пък обръщат внимание, че се наблюдава тенденция на изсветляване на икономиката. "По тази причина считаме, че е вредно сега точно да предприемаме действия, които биха могли да поставят под натиск този тренд, а именно увеличаване на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход", обясняват от работодателската организация.

Има и друг момент - че ако за икономически развити региони 340 лв. не са проблем, за градове с нисък БВП и голяма безработица това заплащане е близо до средното. Например във Видин МРЗ през тази година е малко под две трети от средната работна заплата. А в същото време в доклад, изготвен от социалното министерство към предлагания от Хасан Адемов нов механизъм за определяне на МРЗ се посочва, че "горна граница от 60 и повече на сто от средната работна заплата в момента е икономически необоснована и може да доведе до опасно приближаване на равнищата на двете величини".

Увеличението на минималното възнаграждение на чисто административен принцип има различно влияние и по сектори. Например има индустрии, които предполагат по-ниско възнаграждение, тъй като там трудът е основно нискоквалифициран. В други браншове пък изобщо няма хора на минимума. Ефект за вторите от административния ръст на МРЗ няма да има. За останалите обаче дилемата е да преназначат служителите си на половин работен ден, да минат в сивата икономка или да съкратят част от персонала си.

От Института за пазарна икономика (ИПИ) са направили преглед на някои от най-значимите изследвания, които анализират влиянието на минималната работна заплата върху заетостта. Две от тях са конкретно за България. В един от дискусионните си материали от 2011 г. например БНБ прави емпиричен анализ на поведението на фирмите при промяна на нивото на заплащане.

Изследването показва, че при повишаването на цената на труда (например при увеличаване на МРЗ) една четвърт от фирмите ще намалят броя на временните работници, още толкова ще свият нефиксираното заплащане на всички наети, а 14% ще освободят част от постоянните работници. В доклада си за състоянието на българския пазар на труда от юни 2013 г. пък ЕК предупреждава, че вдигането на МРЗ може да доведе до повишаване на безработицата и да навреди на доходите на хората, тъй като високото минимално ниво на заплащане изключва възможността за наемане на нискоквалифицираната работна сила. От ИПИ обобщават, че няма нито едно надеждно изследване, което да доказва, че съществуването на минималното възнаграждение влияе положително върху заетостта.

Пореден опит да предложи механизъм, по който МРЗ да се определя не след пазарлъци между синдикати, работодатели и държава, а на база предварително определени критерии направи социалният министър Хасан Адемов.

От социалното министерство предлагат МРЗ да се актуализира всяка година според размера на средната работна заплата за предходното тримесечие, линията на бедността и инфлацията. Така минималното заплащане в страната ще се движи в граници - между 35 и 55% от средната заплата през последното тримесечие според официалните статистически данни. За второто тримесечие на тази година например средната заплата за страната е била 799 лв. Това означава, че според проекта на социалното ведомство МРЗ би трябвало да бъде между 280 и 440 лв. Има още два параметъра в предложението на МТСП. Тя не може да е по-малка от линията на бедност, която в момента е 251 лв., и трябва да се покачва всяка година поне с темпа на инфлацията от предходната. Механизмът обаче е все още в процес на обсъждане, заявиха за "Капитал" от министерството на труда. Засега спорният момент е прагът на бедността като критерий за МРЗ. Това беше причината работодателските организации да не са съгласни с механизма, тъй като МРЗ е заплащане за положен труд, а не социално обезщетение.

Предложеният от министерството вариант има и други недостатъци. Например предвижда при извънредни икономически обстоятелства социалният и финансовият министър да могат да предлагат актуализирането на МРЗ и през годината, след като се консултират със синдикати и работодатели. Освен това широкият диапазон от 35 до 55% също оставя място за политическо лавиране. От социалното ведомство обясняват, че така при "нормално развитие на икономиката няма да има несъответствие с равнище от 420 лв. през 2016 г.", каквото е предвидено в проектобюджета за догодина.

Всички опити за приемане на някакъв по-независим механизъм за определяне на минималното възнаграждение обаче са завършвали без успех. Бившият финансов министър в кабинета на ГЕРБ Симеон Дянков например имаше идея минималната работна заплата да се диференцира по региони, като се вземе предвид безработицата там. Работодателите също предлагат различни варианти. От АИКБ например имат компромисно решение - минималната работна заплата да се договаря по браншове. Не е никакъв проблем да се плаща и 600 лв. минимална заплата в IT сектора, но това пък е над средната заплата за редица други икономически дейности, смятат от организацията.

за бизнеса обаче се оказват осигурителните прагове. Максимумът (досетихте се) отново се определя от държавата. С цел да се осигурят повече пари за други социални политики, правителството предлага догодина да се увеличи и максималният осигурителен праг с 200 лв. до 2400 лв. Очакваният ефект за бюджета е около 37 млн. лв., като това решение ще засегне около 17 хил. души. Прагът ще продължи да расте с по 200 лв. всяка година, докато достигне 2800 лв. Държавата се опитва да продаде увеличението като преразпределение на доход от богатите към бедните. Истината обаче е, че то ще засегне по-скоро т. нар. средна класа като свободните професии и заетите в IT индустрията. Истината е, че много от тези хора могат лесно и съвсем законно да не плащат осигуровки върху толкова голяма сума, като си учредят дружество, изплащат си възнаграждения за извършени услуги и накрая си разпределят печалбата (за което се дължи 10% данък печалба и 5% дивидент). От БТПП допълват, че увеличението на максималния праг е по-скоро мярка, която ще има негативен ефект спрямо усилията за свиване на сивия сектор.

От следващата година се повишават и минималните осигурителни прагове - средно с 2.6%. Ръстът е доста по-нисък в сравнение с преди, като това ще е и втора поредна година, в която социалният министър не се възползва от правото си да разпростре това увеличение и в секторите, в които няма постигната договореност. Бизнесът обаче следи внимателно и този показател, защото на практика в много браншове минималните прагове играят ролята на минимална заплата. А и всяко увеличение директно влияе на разходите на фирмите за труд. Тук ефектът на административните прагове е подобно на МРЗ - в някои браншове и дейности увеличението може да се окаже, меко казано, проблемно. Изследване на Министерство на финансите за влиянието на двете минимални ставки върху пазара на труда показва, че в регионите, в които нарастването на дела на минималния праг към средната заплата е по-голямо от средното за страната, намалението на наетите също има склонност да е по-голямо.

Силвия Петкова, която е управител на шивашката фирма "Силвана" обяснява, че увеличаването на минималните осигурителни прагове на практика за тях означава по-голяма данъчно-осигурителна тежест. Административното им определяне може да доведе дори до спад на заплащането, което работниците получават, допълва Петкова. Причината е, че в някои браншове праговете в един момент може да се окажат по-високи от реалните заплати. Съответно по-високите прагове означават и още по-големи разходи за труд, които понякога се компенсират с понижение на заплатите.

"При нас минималният осигурителен праг за хигиенист е 420 лв. В същото време нашият бизнес е сезонен и има няколко месеца през лятото, в които изобщо няма работа. Така че всяко ново увеличение на разходите за труд влияе негативно на бизнеса ни. Бихме плащали и по-високи заплати, но няма как да си го позволим", обяснява Светла Грозданова, мениджър на фирма за производство на макаронени изделия в Монтана.

Много фирми обясняват, че са принудени да работят в полусивия сектрор, като назначават хората на 4-часов работен ден, за да спестят част от разходите за труд. "Всяко увеличение на тези??? се калкулира в цената на продукцията ни и това ни прави неконкурентни", обясняват предприемачи.

От 2008 до 2013 г. минималните осигурителни прагове кумулативно са увеличени с 50-60%, изчислява икономистът Георги Ангелов в свое становище към Националния план за реформи. Той допълва, че подобни увеличения в години на икономически растеж не са създавали проблеми на пазара на труда, тъй като производителността, заплатите и заетостта се увеличават с високи темпове, особено сред групите на нискоквалифицираните и осигурените на минималните прагове. Ръстът им в период на криза обаче има точно обратния (т.е. негативен) ефект върху пазара на труда заради спадащите приходи на фирмите, увеличаващите се разходи и липсата на инвестиции, нови работни места и растеж. Когато приходите на фирмите стагнират, а разходите им се увеличават, резултатът е натиск върху разходите за труд. "И когато в същото време разходите за труд на един работник се увеличават заради висок растеж на минималните прагове, единственият изход е съкращаване на работни места", допълва Ангелов.

Засега по нищо не личи, че държавата има намерение да промени статуквото. Просто защото политиците рядко имат интерес да се откажат от инструмент, с който могат да влияят върху бизнеса, да си осигуряват благоволението на синдикатите и да увеличават приходите в бюджета. Губещ от това обаче е точно онзи социално зависим от правителството, който си мисли, че държавата му помага, докато реално закрива работното му място.

Източник: в.Капитал