©

Не беше обаче отдавна времето, когато напористото хасковско момче търсеше финансова и морална подкрепа за участия в първите си състезания. Тогава той не намери такава подкрепа в Хасково, пък и кой ли да повярва, че един ден Гришо ще се доближи до висините на славата. Във Варна обаче виждат в момчето една от спортните надежди на страната и го подкрепят. Така хасковлията влиза в голямата игра от името на Варна. И 14-годишен става европейски шампион. Заспива и се събужда с мечтата да участва в откритото първенство на САЩ... А коментаторите често пропускат да споменат, че Гришо е от Хасково. Даже на Запад го представят на млади години като "Голямата надежда от Варна".

А коренът на момчето е от малкото хасковското селце Стойково, където се родила майка му Мария. И където днес живее дядо му - 77-годишният военен пенсионер Господин Димитров. Когато Григор печели битката в юношеския турнир на "Уимбълдън", дядото на момчето черпи наред в селото с кафе и шоколадови бонбони. А и как иначе - снимката на внука му е на първа страница на всички вестници. Въпреки това близките на големия Григор не дават интервюта. Твърдят, че няма какво повече да кажат от това, което Гришо показва на корта. Дядо Господин се оказва малко по-словоохотлив и дава единственото си засега кратко интервю. Прави го заради внука си...

- От доста време се пише, че Григор Димитров започва да играе тенис още на 6 годинки?

- Не е вярно, това. Категорично не е вярно! Той беше на три годинки, когато баща му го заведе на тенис кортовете. Помня, че му беше купил една малка ракета и Григор започна да играе с нея. Тя още е при мене.

- Баща му Димитър също ли играеше тенис?

- Да, по онова време той беше може би единственият, който непрекъснато беше на кортовете. Преди обаче да се захване с тениса, тренираше бокс. След това се отказа от бокса и изцяло се отдаде на тениса. Непрекъснато водеше и Григор със себе си. Така се започна... Бавно и постепенно и вижте докъде достигна нашето момче!

- Палаво дете ли беше Григор?

- Като всички деца. Обичаше животните и непрекъснато си играеше с кучето. А двамата много обичахме да се разхождаме до една чешма, която се намира извън селото. Често го правехме заедно и не се уморявахме. Като започна да спортува, се източи и сякаш изведнъж порасна. Дотогава го учех на дисциплина, което е много важно в спорта. Бивш военен съм от танковия полк, а на такава служба знаете, че дисциплината е на първо място. Сега виждам, че това, на което съм научил Григор, много му помага.

- Предполагам, че си щастлив...

- Разбира се, разбира се... Човек, за да успее в каквото и да е поприще, трябва преди всичко да е дисциплиниран!

- А какъв беше като ученик?

- Той завърши частното спортно училище. И го завърши не как да е, а с отличен! Нещо повече - бележникът му непрекъснато беше пълен с шестици. И през първия, и през втория срок. Няма как да не се гордеем с това.

- Откога не си се виждал с Григор?

- Ами все по-рядко го виждам напоследък, защото той и баща му непрекъснато пътуват. Идват си за малко, видим се колкото да седнем заедно на масата да им се порадваме и пак заминават. Само по вестниците чета за него и по телевизията го виждам. Когато имам възможност, и по скайпа се чуваме, но не толкова често. Такава е професията му, не можем да му се сърдим...

- Говори се, че родителите на Григор продали имотите си, за да може той да участва в състезанията? Тенисът все пак е доста скъп спорт, в който разходите са доста огромни, особено за тези, които тепърва тръгват да атакуват върховете...

- Ами то си е така, спор няма. Докато момчето ни влезе в Топ 150 от листата на световния тенис, наистина се наложи да се търсят пари. Ние, родителите на Мария, както и баща му Митко, помагахме с каквото можем, но силите ни се изчерпаха. Наложи се да продадем колата, а по-късно и апартамента. Такива бяха времената, та как иначе да намерим пари и да помогнем. Сега вече е друго...Но откакто Григор започна да се състезава, ние винаги сме го подкрепяли. Преди всяко състезание ходим на църква, палим свещи за неговото здраве, за успехите му... Надявам се да доживея и да вида внука си на най-високото стъпало в тениса.

- Той всъщност натам се е запътил. 

- Знам, знам. Чета вестници, гледам телевизия, пък и с него се чуваме понякога, баща му и майка му ми разказват как вървят нещата. Много пъти съм го гледал на корта по време на състезания тук в България обаче. В чужбина не съм ходил, но баща му винаги е с него. Добрите вести, нали знаете, пристигат и в село. Ходя в кръчмата, там има вестници, всичките хора четат за внука ми, стискат ръката ми. Дядо съм му, все пак...

- И се радват на успехите на Григор, предполагам?

- Да, но нали знаеш, егоизмът е лош съветник. Но да спи зло под камък, поздравяват ме хората, кои искрено, кои лицемерно. Пък аз се моля да е жив и здрав внукът ми. Всичко друго се оправя.

-Значи казваш някои те поздравяват лицемерно...

-Е, има и такива, нали знаеш...

- Разкажи ни за първата любов на Григор...

- Това беше много отдавна. Беше се увлякъл по едно момиче, но тя не беше спортистка. Живееше в Испания с родителите си - българи. Там се били запознали. Но това беше за кратко. Нали знаете Григор - няма време за любовни истории, той непрекъснато тренира. Иначе сега има ли си приятелка, няма ли си, аз не знам...

Източник: Dailypress.bg