© | "Избесня и ме удари по главата отзад. Предполагам, че с пистолет. Колко време съм била в безсъзнание не помня. Събуждам се от плача на сина ми. Беше кошмар. Установиха сътресение на мозъка. Спука ми черепа, отчупи се парченце от него и сега имам дупка. А накрая съдът даде правата за сина ни на него."С тази потресаваща история започва разказа си пред "България Днес" Мария Лучанска. Шокиращият инцидент става в Република Южна Африка в края на май 2017-а. Насилникът е бащата на втория син на българката, който е местен мъж.
От първия си брак с българин Мария има син на 23 години. В ЮАР се озовава заради работата му. След като бракът им се изчерпва, двамата се развеждат миролюбиво.
Остава да живее в Йоханесбург, докато синът й завърши гимназия. Тогава Мария среща южноафриканеца, а след време разбира, че е бременна. "Още като разбра, настоя да има аборт. Не бях първа младост и беше много рискова бременност. Реших, че така е било писано, ако се запази детето. Не исках да го убивам. Знаех, че сама ще си го отглеждам", споделя майката. Момченцето се ражда на 3 февруари 2014 г.
"Като отказах аборт, започнаха заплахи за живота ми. Южноафриканският лекоатлет Оскар Писториус уби приятелката си и той каза, че спокойно може да направи това с мен. Оскар бил травмиран от малък, че няма крака. А пък бащата на детето ми взима непрекъснато хапчета за успокояване на буйното поведение, психозата и тревожните мисли. На психическа основа е и не може да си контролира поведението", разказва Мария и допълва, че две години и половина чужденецът не плаща издръжка.
Така се стига до инцидент, в който бащата на второто й дете я разбива от бой.
"Заплашваше ме, беше ме страх и оттеглих жалбата. Можеше и на детето да направи нещо. Осъдиха го за издръжка и тотално озлобя. Преследваше ме с колата до детската градина и обратно. Заключваше детето в банята и твърдеше, че така го дисциплинира. В ЮАР мъжът е цар. Жените се подчиняват, гледат децата и си стоят вкъщи. Така е във всички семейства, при него също. А сега изведнъж някаква българка да му казва чрез адвокат кога да си вижда детето", споделя българката.
След побоя идва и инцидентът с пистолета. "Притесни се, че могат да го осъдят, и на 14 юни се съгласи да подпише писмото, с което да се приберем в България. Прибираме се и по-късно разбирам, че докато сме у нас, са му потвърдени права на баща и му присъждат официално дни, в които да вижда детето си. Изчаква три седмици и отива в полицията с твърдението, че нарушавам полицейската заповед и не вижда сина ни. Подвежда полицията и не им казва, че сме заминали за България с негово разрешение. И сега ако се върна в ЮАР, ще бъда арестувана, защото не съм му давала детето", споделя ситуацията Мария.
Южноафриканецът завежда дело у нас през януари по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. И го печели. Софийски градски съд дава правата на момчето на бащата. "Нарушението е, че сме дошли в отпуск и не сме се върнали. В мотивите се говори как са нарушени правата на бащата. Че детето е много малко и ако се върне в ЮАР, няма да помни. Това е мнението на съдията", казва Мария и добавя, че ще се бори докрай, ако трябва, и живота си да даде. |