ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Експерт по международни отношения: В ЕС, а и извън него, целенасочено беше мистифициран въпросът за мигрантите и бежанците | ||||||
| ||||||
"Защо не е възможна? Всяка от държавите-членки 27, да речем, а и гравитиращите към тях още няколко, има доста различни проблеми по линия на население, трудови ресурси, социални отношения вътре и т.н. Изглаждането на тези различия ще отнеме не едно десетилетие, това веднъж. Второ, европейските държави по мигрантския въпрос преживяха любопитна, да не кажа трагикомична еволюция. Започна се от първата мигрантска вълна, която всъщност беше обозначена в Европа, беше след войните в бивша Югославия. И това беше миграция от бившите югославски републики към Централна Европа. Извън тези страни, проблемът не бе схванат много драматично. Но още тогава реакцията на австрийското общество, например, беше забележителна и тя се изрази в лансирането на фигурата на Йорг Хайдер, ако си го спомняте, той си отиде от този свят. Отиде си преди това заклеймен като ултранационалист и т.н., доста негативни определения получи. Това е преди повече от 25 години. Тогава се видя, че Европа от Брюксел и Европа от Виена или от Линц, хайде да съм още по-точен, изглежда доста по-различно. Неспособността в рамките на едно общество, като австрийското, например, да се изработи единна политика по отношение на хайде да не кажа нахлуващите, но прииждащите мигранти е нещо, за което не сме си дали сметка, не сме си дали отговор. От тук тръгнаха две доста различни линии на развитие на европейската политика, не само на австрийската", каза експертът. Мирослав Попов обясни, че едната е била характеризирана като националистическа и крайно дясна. "Тя се свежда до това, че държавите са суверенни, като суверенната държава има своето суверенно право да преценява кого да допусне на своя територия. От другата страна, да речем от брюкселска гледна точка, през всичките тези години, поне 25, беше натрапвано едно разбиране за императивността на приемане на всеки, който застане пред националните граници. Изглежда много хуманно, изглежда много благородно. Мотивите са, че това са хора, които страдат, които са подгонени от проблеми, конфликти и т.н. И тук искам, за пореден път, ще кажа за себе си, да се върна към централния въпрос. В Европейския съюз, а и извън него донякъде, съвършено целенасочено беше мистифициран въпросът за мигрантите и бежанците", допълни Попов. "Бежанец е онзи, който бяга. Бяга, защото го преследват, така е по документите на ООН, да речем от 1951 г. Мигрантът е свободен човек, той избира, преценява от гледна точка на собствените си интереси дали да напусне отечеството си, да се засели в съседна или по-далечна държава. Ние в България имаме около 1,5 млн., някои дават и по-големи цифри, хора, които са български мигранти в Америка, Западна Европа, Испания, Италия донякъде и къде ли не. Всичко това се игнорира, застава се на една проста гледна точка, че мигранта, т.е. бежанецът, както го наричат инсинуативно е пълноценен гражданин едва ли не на държавата, на чиято врата е похлопал и от тук нататък държавите имат единствено задължение към него. Да де, но европейските народи в началото посрещнаха мигрантските вълни, всяка една от тях доста добронамерено. Спомняте си сценките с немските мечета, които раздаваха на мигранти и т.н. 2015 г. Всичко се оказа много по-различно, т.е., ако бяха питали преди това щяхме да им обясним, че нещата са по-различни, че става дума за много драстично разместване на социокултурни пластове, които не могат просто така да бъдат хармонизирани. Много дълбоки са социокултурните разминавания", каза още експертът. По негови думи днешните мигранти не са онези от 50-те и 60-те години, които пристигат на европейския материк, с мисълта да успеят със съвестен труд и ученолюбие. "Мигрантите от Индия, Пакистан, те се отличават много съществено от мигрантите от Северна Африка. Много се различават, и успяват в нашите европейски общества. Но социокултурният надстрой е друг, социокултурният надстрой преди всичко от Северна Африка и Близкия Изток, днес вече това са едни хора с много по-различно самочувствие. Не казвам по-високо или по-ниско, а различно, и това самочувствие се изразява в следната кратка формула “Ние отиваме в Европа, да я направим като нашите държави". Тоест, представата, че Европа е една непълноценна територия, в която не се разбира, да речем красотата на ислямската традиция, обичаи и т.н., е доста осезателна". Разминаването между представите на кандидат-мигрантите и на приемащите общества е много по-сериозно, отколкото ни изглежда от страниците на всекидневните вестници, които още излизат на хартия, категоричен бе Мирослав Попов. Цоня СЪБЧЕВА |
| Още по темата: | общо новини по темата: 466 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/78 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
Aнонимен
на 27.09.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
