© Bulfoto

"Аз съм на 16 години, обикновено българско момиче. Искам да те попитам, простичко:

Спиш ли спокойно, убиецо? Спиш ли изобщо след това, което направи? Аз не зная млад ли си, стар ли си? Аз не зная имаш ли деца, роднини, приятели. Аз не зная нито как изглеждаш, нито как се обличаш, нито с какво се занимаваш. Аз зная, че ти си убиец. Гаден убиец. Изверг. 

Аз зная, че сега стоиш в своята миша дупка и трепериш да не те заловят. Защото си подъл, защото си страхлив и най-вече, защото си убиец. Няма по-голям грях от това да убиеш дете. Убиецо на деца.

Защо го направи? Как ти даде сърце да отнемеш живота на едно 16-годишно момче. Защо не му позволи да изживее мечтите си, да се радва на детството си, да вижда слънцето и небето, да диша, да обича? Защо? Какво хладнокръвие ти трябваше да убиеш посред бял ден, на оживено място? Пари ли ти трябваха? Колко - пет, десет, петнадесет?

Толкова ли струва животът? На толкова ли го оцени? Или искаше да отмъстиш за някоя криво казана дума. Комплекси ли избиваш, вадейки ножа? Знаеш ли изобщо колко хора нарани? Семейството на това момче никога няма да бъде същото.

Знаеш ли майката колко пъти ще си припомня последното обаждане на своето дете: "Мамо, наръгаха ме". Искаш ли днес ти да си на нейното място? Питал ли си се някога защо си толкова жесток? Бит ли си като малък, тъпкали ли са те, не са те уважавали, крещели са ти, че си неудачник, нямал си пари за скъп телефон?

Дори и да е така, никой няма право да убива. Аз зная, че в момента четеш написаното. Аз зная, че си дребна душа, която е разкъсана от собствената си незначителност. Аз вярвам, че ще те открият и ще си получиш заслуженото - рано или късно. Аз вярвам! Вярвам в доброто, вярвам, че хората можем и трябва да се обичаме, вярвам, че има друг свят, от който Георги те гледа и те пита: ЗАЩО?

Но ти в какво вярваш, убиецо? Не ти ли се разкъсва сърцето, когато чуеш думите:

"Мамо, наръгаха ме". Та той беше само на 16. Плачеш ли, убиецо, плачеш ли за собственото си падение. Аз плача, но не за теб.

Ваня, 16-годишна".