Първите мерки, които ще вземе държавата, е да инициира провeрки в Агенцията по приходите, за да се установи дали преди да бъдат отклонени средства към офшорни данъчни убежища.

"В момента, в който излязат данни за някое лице, започваме селекция. За мен ползването на офшорни компании показва, че ти искаш да избягаш от нещо, дали от идентичността си, дали от произхода на средствата, дали от данъчно облагане. Този отговор трябва да дават хората, които имат офшорни сметки, офшорни компании, а в никакъв случай отговорът не трябва да бъде, че се крият от държавата", обясни финансовият министър.

Българската държава е в контакт с Международната асоциация на разследващите журналисти и подобно на други държави е поискала информация, която да улесни проверките. В момента все още няма отговор.
Горанов смята, че няма механизми, които да принудят собствениците на капитали да ги върнат в страната, но и че не може да се говори за източване.

"Източени са средствата, които са откраднати или заради които не са платени данъци, или които са придобити в резултат на престъпна дейност, нещо, което ще бъде предмет на разследване от страна на държавата. Връщането им тук зависи от техния собственик. В този смисъл няма легални методи да репатрираш капитали от една в друга посока, без да нарушиш основни права на собственост", каза той.
Министърът на финансите подчерта, че българското законодателство е много по-строго по отношение на офшорките, сравнено с други европейски страни.

"Ограничение, такива компании да могат да правят бизнес в съществени сектори на икономиката, като например да притежават лицензи за мобилни оператори, за организиране на хазарт, куп други икономически дейности от съществен интерес. България на практика е държавата с най-много офшорни зони, включени в нейното законодателство от гледна точка на ограничения", обясни Горанов.