© | В новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. страните членки за първи път ще имат възможност сами да определят мерките, от които техните фермери имат нужда. Целта е всички заложени интервенции да отговарят в максимална степен на нуждите на земеделските производители, но и да защитят техните интереси.
Последни дни преди гласуване на регламентите за ОСП
С цялата тази свобода обаче се появяват и много неизвестни, които притесняват земеделските стопани. Такъв е въпросът с екосхемите.
“Няма фермер от Финландия през Германия до България, който не е притеснен как ще се прилагат тези зелени мерки. В пакета, който ще подложим на гласуване тази седмица, е предвиден голям бюджет за консултиране на фермерите по зелените мерки”, заяви евродепутатът Атидже Алиева-Вели, която участва днес в онлайн брифинг пред журналисти, който Агри.БГ излъчи онлайн.
Парите ще бъдат отпуснати за информираност по отношение на новите изисквания, така че всеки фермер да се подготви и да бъде готов за прилагането на новите условия.
Идеята е чудесна, стига да бъде наистина пряко осъществима. Все пак не трябва да забравяме, че едва преди 10 дни най-накрая беше дадена някаква яснота относно екосхемите, тъй като досега преговорите се развиха главно около идеята „задължително срещу доброволно“. Имаше доста дискусии, провокирани от страните членки. И преобладаващото настроение след всяка една от тях беше все по-голяма несигурност.
На 9 октомври Европейската комисия (ЕК) най-накрая излезе с четири водещи екосхеми за регламента за стратегическите планове на ОСП. Предложението беше представено от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ и беше обсъдено в Европейския парламент (ЕП).
Тогава беше дадена и по-голяма яснота около екологичните схеми в новата ОСП. Комисията предложи четири водещи екосхеми, които включват по няколко практики. Водещи екосхеми
Възможни практики Агролесовъдство
• Списък на съответния регион (региони) (в зависимост от нуждите)
• Минимална плътност на дърветата (x1 дървета на ха за определени култури, x2 дървета на ха за пасища)
• Правила за управление на дърветата, за да се максимизира ползата за биологичното разнообразие, напр. без изсичане през периода на гнездене (да се определя регион за регион), без използване на торове и пестициди Агроекология
• Биологично земеделие: фермерите получават плащането при единствено и основно условие, че техните стопанства спазват ангажиментите, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета
• Устойчиви практики за управление на земите: земеделски производители, които следват някои практики за управление на земите, надхвърлящи условията или както е определено в биологичния регламент. Тези практики могат да включват редуване на посевите, торене на почвата с източник на азот с ниско освобождаване, използване на естествени вещества като растителна защита с акцент върху здравето на растенията чрез предотвратяване или липса на използване на химически торове
• Подобрен сеитбооборот с основното условие, че над изискването на ДЗЕС 8 относно сеитбооборота земеделският производител включва допълнителни култури, като най-малко X% от земеделските площи са заети с азотофиксиращи култури
• Характеристики на ландшафта - по-висок дял на постоянно посветени на ландшафта характеристики и допълнителни видове и елементи, които да бъдат запазени, извън GAEC 9
• Земя под угар с подобрен видов състав, предназначен за опрашване, земеделски земи или други целеви видове
• Подкрепа за ниско до умерено ниво на паша в целевите райони.
• Приоритет на ивици с високо разнообразие от пасища и биологично разнообразие Прецизно земеделие
Планове за управление на хранителните вещества, където:
• с подкрепа на консултантски услуги в стопанствата фермерът изготвя план, обхващащ цялата ферма
• земеделският производител прилага плана през годината и докладва в реално време
• всяко значително отклонение от плана да бъде дискутирано със съответните органи Въглерод
• Система, базирана на резултатите, за отстранен еквивалент на CO2 или за избягване на емисии
• Изчисляване на разходите/доходите, загубени чрез пълномощници на отстранен/избегнат CO2 (напр. ниво на прилагане на добри практики)
• Мониторинг, докладване и проверка (от съществено значение за събирането на данни и изчисляване на намалението на парниковите газове) Следете темата и на cap4us.agri.bg.
|