© Impact Press Group

В чл.42 (1) на устава е записано, че когато патриаршеският престол овдовее, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Той уведомява за кончината Поместните православни църкви, президента на България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на Българската православна църква - Българска Патриаршия до избирането на Наместник-председател. Този избор трябва да стане в седемдневен срок от смъртта на патриарха.

Наместник-председателят със Светия Синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол.

Кандидатите за патриарх трябва да отговарят на 4 условия:

- да е на служение епархийски митрополит на Българската православна църква;
- да е не по-млад от 50 години;
- да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години;
- да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.

Българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от:

1. архиереите - митрополити и епископи на Българската православна църква - Българска Патриаршия;
2. по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни;
3. по един представител на ставропигиалните манастири, избран от съответния манастирски събор;
4. по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит;
5. по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.

Светият Синод определя датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор и разпорежда с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели.

При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия - шестима клирици и четирима миряни. За избора на представителите се съставя протокол, подписан от митрополита или от определеното от него с писмена заповед духовно лице и от избирателите. Протоколът се подпечатва и своевременно се изпраща в Светия Синод.

Мотивирани жалби от избиратели до митрополита за нередовност в избора се подават в тридневен срок от неговото провеждане. Жалбите се разглеждат от Светия Синод в намален състав. Когато се установи, че изборът е нередовен, го касира и определя провеждането на нов избор. Митрополитът разпорежда незабавното провеждане на нов избор.

Светият Синод разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и средните духовни училища да изберат по един свой представител съгласно чл. 41.

Светият Синод разпорежда всеки епархийски митрополит да определи и двама представители на епархийските си манастири - един монах и една монахиня.

Представителите, снабдени с писма, съответно подписани и подпечатани, участват като членове на Патриаршеския избирателен църковен събор.

Списъкът на достоизбираеми за представители на епархията в избора на Български патриарх и Софийски митрополит съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни.

Светият Синод на заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод, избира трима епархийски митрополити - кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията.

Когато един или двама митрополити получат изискуемото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод.

Когато двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити.

Светият Синод свиква Патриаршеския избирателен църковен събор в Синодната палата в определения неделен ден. След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, избрани от Светия Синод, и приканва членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор да изберат с тайно гласоподаване един от тримата. Гласоподават всички присъстващи членове на избирателния събор.

Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.

Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.

Източник: в. Стандарт