ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Икономистите Юлиан Войнов и Григор Сарийски на различни мнения за бъдещето на България в еврозоната и ефектите от политиката на ЕЦБ | ||||||
| ||||||
Инфлацията в еврозоната се увеличила до 2,6% през май, малко над очакванията на анализаторите. Спрямо април нарастването е с 0,2%. Това е първият скок на инфлацията на месечна база от декември 2023 година насам. Какво говорят тези данни? Кой ще започне първи, господин Войнов, заповядайте. Юлиан Войнов: Говорят, че фискалните политики на правителствата и на централните банки са изчерпали своя ефект към настоящия момент. Освен това, разбира се има и други фактори, като енергийните продукти, тъй като цената на енергийните продукти се увеличава за първи път мисля, че от 7 месеца. Така че има някакво връщане на инфлационния натиск. Причината, пак искам да отбележа, че това е, че по време на голямата инфлация от 2022-2023 година бяха предприети определени политически действия, които имаха разбира се ефекта, понижиха нивото на инфлационния пик, който наблюдавахме в еврозоната и в Европа, и в момента поради тази причина, поради тези мерки инфлацията се забави и в момента виждаме резултата. За разлика от еврозоната в България се получи доста по-висока инфлационна вълна поради липсата на сериозни финансово-фискални политики. От друга страна, разбира се и особеностите на българския пазар – ние видяхме един инфлационен натиск от порядъка на 20%. И именно поради този голям пик в България по време на този инфлационен пик, който не се забелязваше в еврозоната, ние в момента виждаме доста по-стабилно и устойчиво намерение на българската инфлация за разлика от инфлацията в еврозоната, където пак казвам, има леко забавяне на мерките в следствие на тези политики и връщане малко повече на инфлационния натиск. Г-н Сарийски, съгласен ли си с това, което казва г-н Войнов? Григор Сарийски: Да, разбира се, тук няма на противоречия. Но съвсем накратко ако мога да добавя няколко щрихи – съвсем накратко хората свикнаха. Защото, нали знаете, като се движите в някакво превозно средство, това, което усещате, е тръгването и спирането. Това, което усещат бизнес-агентите и домакинствата, това е самото вдигане или самото сваляне на лихвите. И така да се каже, мина известно време откакто лихвите бяха увеличени и някак хората обръгнаха и започнаха да харчат същите темпове, с които преди това. На второ място, фискалните политики заради това, че някак трябваше хем сладоледа, хем кафето да държим в един и същи термос, нали, хем трябваше да се борим с инфлацията от една страна, хем пък с ефектите от санкциите, именно заради това имахме едни доста активни фискални политики, които започват да се изразяват в увеличение на цените. На трето място, енергийните продукти – разбира се виждаме някакво раздвижване на пазарите и то ще става все по-бързо. Видяхме данните от събота и неделя, информацията от ОПЕК е, че това затягане ще продължава. Така че както при петрола, така и при свързаните енергийни източници, най-вероятно ще има вдигане на цените, което ще рефлектира и най-накрая върху производствените цени, цени на крайни продукти и т.н. И що се отнася за България, България както знаете, е едно от страните с най-интензивно нарастване на заплатите, номинално, не говорим за реално изражение – в реално изражение заплатите са катастрофални, но това е отделна тема. И именно това номинално увеличение на заплатите няма как да не рефлектира в увеличение на цените, защото като влезете с повече пари в магазина, естествено търговеца ще ви вдигне цена, това е интуитивната реакция. И на последно място нещо, което е може би най-важното, когато говорим за инфлации в еврозоната, все едно да говорим за средна температура в Спешното отделение. Значи, имаме една страна, каквато е Италия, при която имате 0,5% инфлация, и една страна, каквато е Белгия да речем, с 5% инфлация. Значи, вие ако сте на место на някои от тези, които се събират до сряда от Европейска централна банка, каква политика бихте предприели: дали да стимулирате цените или да ги потиснете? Критерият за ценовата стабилност на държава, която е кандидат за член на еврозоната, какъв трябва да бъде и какво трябва да наблюдаваме, и случва ли се това у нас? Г-н Войнов? Юлиан Войнов: Според мен това, което се наблюдава в България, е от доста време ние поддържаме доста сериозен темп на намаление на инфлационния натиск, вече сме на 2,4%. Може да кажем, че в момента инфлацията в България, годишната инфлация, измерена през последния месец април, е по-ниска отколкото е годишната инфлация в еврозоната. Разбира се нас ни притеснява това, че средногодишната инфлация, която се взима като критерий за еврозоната, за април месец е 5,7%. Не знам колко ще спадне през май месец, но така или иначе, надали ще свали разликата от около 3 и над 3% между инфлацията в трите държави с най-ниска инфлация, плюс 1,5% и българската средногодишна инфлация. За разлика от средногодишната инфлация в България, която пак казвам, се взима на 12-месечен период, за еврозоната критерият е, че се взима годишната инфлация, само че през последния измерен месец, и там разликата поради тази причина е по-висока. Но така или иначе според мен трендът е много ясен и тази година при всички случаи имаме вероятност да покрием този инфлационен критерий. За да дадем думата и на г-н Сарийски в този първи наш модул, според вас данните от месец май ще покажат ли нещо различно? Григор Сарийски: За мен важното не е какво ще покажат данните за месец май – няма да покажат кой знае колко различно, защото взимаме инфлацията на 12 месечна база, така че добавянето на един месец с ниска инфлация не може да компенсира и 11-те с относително висока. Но проблема е друг. Проблемът е, че за толкова години еврозоната, вече за почти четвърт век, не може да измисли нищо по-съществено от тия меко казано странни критерии, които бяха формулирани. Ако чакате достатъчно дълго, рано или късно ще успеете да се впишете в критериите, но това не значи, че сте готови за еврозоната. Г-н Сарийски, преди да прекъснем казахте: Няма значение какви мерки са начертани, ако се забавяме, може да се проточват нещата много дълго време. Григор Сарийски: Като тенденция. А можем ли да кажем, че Министерството на финансите прилага някакъв екшън план за справяне с инфлацията? Нали целият такъв изобщо? Григор Сарийски: Аз се хващам на бас, че 98-99 от 100 от вашите слушатели въобще не се интересуват от политиката на Министерството на финансите, тях ги интересуват техните доходи. Въпросът е дали работи, вие като икономист какво виждате? Григор Сарийски: Ето вижте, в последният доклад на Евробарометър, който отразява доходите, беше през декември публикуван, там се видя, че 15% от българите изпитват редовно затруднения с плащането на ежемесечните си сметки. И познайте България на кое място е в Европейския съюз? Най-вероятно сред първите места. Григор Сарийски: На четвърто място. Преди нас с по-високи дялове са три страни от еврозоната. Става дума за Кипър, става дума за Гърция, става дума за Португалия. Като в Гърция делът е два пъти по-голямо от този в България. Така че чисто механично това дали една страна ще влезе в еврозоната или не, не решава проблемите с доходите. А на другия край страните с най-малки дялове, които са символични, там са разбира се Дания и Швеция, Полша е през няколко места от тях. Изобщо еврото не може да реши нито един от големите проблеми на икономиката на България. И поради тази причина не виждам какъв е смисълът от всички тия напълни за влизане в еврозоната, дори напротив, всъщност влизайки в еврозоната, единственото, което ще постигнем е, че ще предоставим на Брюксел още един инструмент за политически натиск, както стана в Гърция. Г-н Войнов, предполагам сте на друго мнение. Юлиан Войнов: О, да. По принцип, темата за еврозоната е дълга тема. Не съм от привържениците на мнението, че ще предоставяме някакъв национален суверенитет на Брюксел или на когото и да е. Напротив, ние си възвръщаме националния суверенитет, като ще станем част от членовете на Европейската централна банка (ЕЦБ), които взимат в края на краищата решения и могат да решават как да се увеличават лихвите, как да се намаляват, с какъв темп и т.н. Това, което трябва да кажем, е дали изобщо има някаква политика по отношение на борбата с инфлацията. Сега, разбира се има всякакви мнения, включително и такива, които казват, че подпомагането на населението по време на Ковид кризата и след това на енергийната криза е довело до инфлация, само че ние миналия месец видяхме на месечна база дефлация. Аз лично не мога да си обясня как може едновременно правителството да налива средства, и да се говори, че то добавя инфлация в икономиката, и същото време да виждаме дефлация на месечна база в България. На второ място, ако погледнем какво се случва с доходите, тъй като беше засегната тази тема, ще видим, че от 2009-2010 година до 2020 година България е на първо место и непрекъснато увеличение на Коефициента Джини за неравенство по отношение на доходите, ние бяхме абсолютни рекордьори с над 40% неравенство в икономиката, т.е. едва ли не половината население изпитва тотален проблем с доходите. И второ, бяхме също на първо место по отношение на разликата между 20-те процента най-бедни и 20-те процента най-богати – 8 пъти беше разликата между тези две групи, като средното за Европейския съюз беше около 3 пъти. И пак през целият този период от 2009-2010 до 2020 имаше непрекъснато увеличение. След 2020 забелязваме за първи път в момента Коефициентът Джини е малко над 37%, което е било тази стойност 2015 година. Разликата между най-бедните 20% и най-богатите също намалява, в момента около 6 или 6,5% беше. Така че реално има подобрение на доходите през този период. Явно фискалната политика, която се е провеждала последните 3 години, има някакъв смисъл, и това в края на краищата се отразява на икономическото състояние на хората. И пак казвам, въпреки тази политика, защото може да спорим дали взривът на инфлацията до 20% се дължи на фискалната политика – аз не съм съгласен с това мнение, но въпреки това да приемем, че има някакъв фискален натиск, за миналия месец имаме дефлация от 0,3%. Григор Сарийски: Добре, извинявайте, говорим си за бюджет. Видяхте, че през март месец мина мисля в Закона за висшето образование една поправка, с която се казва, че заплатите на академичният състав трябва да бъдат от 180% до 80% от БВП. И после, когато дойде ред ефективно тия заплатят да бъдат увеличавани, се оказва, че в бюджета няма пари, като ставаше дума за някаква малка сума, мисля че беше от порядъка на 80 милиона. Второ, не съм съгласен с това, че България запазва суверенитет, защото както знаете, България няма да участва във всички решения на ЕЦБ, България ще участва само в половината от вземането на решенията, просто защото сме една от страните в така наречената Група 3. Т.е. в останалите случаи решенията за евросистемата ще бъдат взимани без наше участие, а България, сега не сме в еврозоната и сега решенията на еврозоната не са задължителни за нас. Когато се каже количествени улеснения – България не провежда количествени улеснения. Докато там решенията ще се взимат без наше участие, и когато се вземе някакво решение, ние ще бъдем длъжни да го прилагаме, в това число да купуваме да речем португалски, гръцки, италиански ценни книжа, с което аз категорично не съм съгласен. Юлиан Войнов: Ако мога да отговоря. Г-н Войнов, да, разбира се, кажете. Юлиан Войнов: Значи, първо трябва да кажем задължително, че ние в момента приемаме всички ефекти от политиката на ЕЦБ, защото сме във валутен борд: каквото се случва с еврото, това се случва и с лева, може би с някакво закъснение. Така че е по-добре да сме на масата дори да не взимаме 100%, а д взимаме 50% от решението, отколкото да не взимаме никакво участие и да изпълняваме така или иначе заради валутния борд решенията на ЕЦБ. И на второ место трябва да кажем, че ако ние имаме проблем в България в момента, специално фиксирам да кажем имотния пазар, където вече има достатъчно много изследвания, те може би се противоречат в някаква степен, но така или иначе имаме доста високо надуване на цените, една от причините е това, че банките в България за разлика от всички останали банки в еврозоната, в Европейски съюз даже бих казал, водят една политика на наливане на средства при много ниски лихвени проценти. Всички останали лихви проценти, включително и в България, по потребителски кредити, по бизнес кредити се увеличиха, ние по ипотечни кредити намаляваме. Това категорично ще отпадне след като станем членове на еврозоната, което в края на краищата е една от причините, включително и за инфлацията в България, която наблюдаваме. Григор Сарийски: Така, и с двете не съм съгласен. Първо, това, че левът ви е фиксиран към еврото не означава, че получавате всички ефекти от политиката на ЕЦБ. А защо? Григор Сарийски: Защото както ви казах, имате количествени улеснения, които страна, която не е членка на еврозоната, не ги прилага. Т.е. ние не сме длъжни да купуваме в момента книжа от периферията, за които точно така не се знае дали ще бъдат върнати или не. И второ, търговските банки имат пълната свобода да определят начина, по който се формира лихвеният процент. И в момента го имат, и тогава ще го имат, независимо от това, че ние ще ползваме лихвените проценти, които са в рамките на ЕЦБ, но всяка търговска банка ще бъде свободна да определя, ако иска и фиксиран лихвен процент. Така че, ако търговските банки ако са решили да кредитират, те ще го правят, независимо дори вътре или извън еврозоната. Г-н Войнов, искахте преди малко да кажете нещо на г-н Сарийски – давам ви тази възможност. Юлиан Войнов: Да. Общо за това, което всъщност исках да кажа, е, че – да, банките имат право да определят своите лихви, но в края на краищата банките не могат да не се съобразяват с политиката на Европейска централна банка, изобщо на централната банка. И ако те могат да фиксират лихвени проценти в дългосрочен период от време, то когато Европейската централна банка или която и да е централна банка определя своята основна лихва – на Европейската централна банка това е лихвата по депозитите, която в момента е на 4%, банките не могат да отпускат кредити под тази лихва. Защо не могат? Не защото ще ги накаже някой, но те по този начин губят доход на своите акционери. Защото защо трябва да отпускаш кредит на 2,5%, да кажем, при условие че ти можеш да сложиш абсолютно безрисково на 4% в Европейската централна банка, за разлика от БНБ, където тя не дава лихви по резервите. Така че от тази гледна точка, няма централна банка, която провежда централна политика, и търговските банки да не се съобразяват с нея. И поради тази причина съответно ние ще трябва да се съобразяваме с политиката на Европейската централна банка. И това разминаване в лихвените равнища – в случая между ипотечните кредити и останалите кредити, включително в България, не би трябвало да съществува. Вие за жилищния пазар нищо не казахте. Григор Сарийски: Тук пак не съм съгласен, защото всяка банка може да определя референтен лихвен процент, какъвто си поиска. Единственият ангажимент по Закона за въвеждане на еврото е, че след въвеждане нямате право да имате по-висока лихва. Но референтната лихва може да бъде каквато си искате, ако искате и някаква композитна. И никой не може да принуди банките да правят друго. Второ, банките се съобразяват с т.нар. лихвен спред. Т.е. ако банката може да вземе на депозит, примерно от мен и от вас депозит да речем на лихва 1%, тя може да го отпусне на 2,5% лихва. Никой не й пречи. А в момента лихвите по депозитите, както знаете, са доста ниски в България. Дори и да гледате лихвите /…/, очакваното вдигане на лихвените проценти не се получи. И независимо от това дали сме вътре или извън еврозоната, пак ви казвам, зависим от условията на местния пазар, а не в механичното закотвяне към някакъв процент, което за повечето банки просто няма да се случи. Ако сега погледне местния пазар, какво се случва с него, според вас какво ще се промени след влизането ни в еврозоната? Григор Сарийски: Банките ще имат така да се каже "червен телефон“ и в момента, в който стане изгодно да се взимат директно заеми от Европейска централна банка, ще започнат да теглят от там. В този дълъг период на ниски лихви доста банки го правеха и всъщност това беше причината повечето наши банки да съжаляват, че нямат такава директна линия с ЕЦБ, за да взимат безплатни заеми и да ги отпускат на кредити. Това – първо. И второто, както ви казах, ще се промени много балансът на Българска народна банка, която в момента е само от първокласни ценни книжа – просто по закон това е техен ангажимент, а след влизането в еврозоната тя няма да може да прави абсолютно нищо без одобрението на евросистемата и цялата нейна политика, в това число и структурата на нейния баланс, ще се диктува от т.нар. евросистема. Има ли какво да добавите, г-н Войнов? Юлиан Войнов: Не, аз просто не виждам какъв е проблемът с това какви ценни книжа се купуват. В края на краищата Европейската централна банка провежда своята парична политика и каквито са необходимостите да бъде провеждана тази парична политика, те ще бъдат правени. Така че от това да вадим някаква полза какви точно държавни ценни книжа БНБ ще инвестира... Трябва да кажем, между другото, че БНБ губи от тези инвестиции в държавни ценни книжа, защото те наистина са с много висок рейтинг, но именно поради тази причина цената е много ниска и реално до тази година, когато БНБ отчете 660 млн., предходните години – сега не съм ги следил една по една, но имаше години, където тя губеше именно от тези инвестиции в такива ценни книжа. Григор Сарийски: Ами не е така. Значение има, и то огромно. Ако проследите дълговите позари пред последните 3-4 години, ще видите, че единственият нетен купувач на италиански дълг, да речем, това е Европейската централна банка. Т.е. финансовите институции се съобразяват точно с това, което казвам в момента – не е хубаво да притежавате италиански дългови книжа, поради простата причина, че тази икономика не отива на добре. Юлиан Войнов: Това е допускане сега. Италианските ценни книжа, между другото, имат най-големия спред и най-голямата добавена стойност, ако човек инвестира в тях. Италианските ценни книжа, кредитният им рейтинг мисля, че е по-висок от българския – не си спомням в момента колко. Ние сме на "В“ с очакване... Между другото, едно от предимствата, което ще доведе влизането на България в еврозоната, е увличане на кредитния рейтинг, и то най-вероятно още с обявата на това, че ще бъдем приети в еврозоната, ще се увеличи с една стъпка. При приемането в еврозоната аз очаквам България да има кредитен рейтинг от "А“ групата, което означава автоматично, че тук не говорим за лихвите на банковите кредити какво ще се случи, говорим за това дали държавата и бизнесът включително, който излиза на капиталовите пазари, как ще се финансира. Ясно е, че когато кредитният рейтинг на държавата е по-висок, съответно лихвите и лихвените спредове за финансиране на бизнеса и на правителствата е по-нисък. Така че това е директната полза от влизането в еврозоната. Разбира се, има и други такива, които ние не засегнахме, но изследванията показват, че всъщност това, което се случва със страните, които влизат в еврозоната, първо е драстично увеличение на търговските обороти с останалите държави от еврозоната и Европейския съюз и повишаване на доходите. В някои държави това става общо взето в първата година, в други става до третата година, но при всички случаи, когато се погледне за един период преди влизането и след влизането, доходите изпреварват значително инфлацията. България, между другото, също, въпреки че ние не сме в еврозоната, поради факта, че сме във валутен борд, реалните ни доходи изпреварват инфлацията, въпреки високата инфлация, която отчитаме. Григор Сарийски: Не съм съгласен с тази позиция, защото ако погледнете доходите на Гърция, да речем, те са в момента колкото на България. А Гърция, когато влезе в еврозоната, имаше близки до средните за Европейския съюз доходи. В момента те са около 67-68% приблизително. А Хърватска, ако погледнем? Хърватия, която е сочена за пример. Хърватска за една година се увеличи с 3 процентни пункта, а на България – с 2 процентни пункта. Така че няма кой знае какъв ефект от влизането в еврозоната. И на следващото място – неблагоприятните ефекти не се проявяват веднага. Както в Гърция – между 2001-2002 и 2007-2008 г., когато Гърция започна да затъва в проблеми, имаше един доста дълъг период, в който Гърция се посочеше едва не за пример. Сега, на следващото място, когато говорим за рейтинги, рейтингите невинаги имат значение. Защото нали си спомняте в началото на дълговата криза, когато имаше инструменти, по които рейтингите бяха понижени с по няколко степени, и то само за едно денонощие. Така че това, че някой ви дава добър рейтинг, изобщо не означава, че вие сте толкова кредитоспособен. И в момента кредитодателите това нещо го отчитат и не са толкова склонни да отпускат кредити. Така че това, че ще ви повишат кредита с една степен, не означава, че автоматично ще получите достъп до евтини кредити. Юлиан Войнов: Не означава, разбира се, но факт е, че в края на краищата тези кредитни рейтинги измерват кредитоспособността на съответната държава. Това е начинът, по който се измерва стабилността на една валута, на една държава, на една икономика. При увеличаване на кредитния рейтинг, това води автоматично – това е абсолютно икономически закон, до намаляване на лихвите, по които бизнесът и правителството се финансират. И понеже става на въпрос за Гърция, само да кажа: да, Гърция претърпя много сериозна криза, дълги години беше споменавана едва ли не като пример за провал на еврозоната, изобщо на държава, която е приела еврото. Само че трябва да кажем, че тези проблеми, които избухнаха 2010 г. в Гърция, те избухнаха заради голямата финансова криза тогава, но те бяха натрупани преди това. И вие знаете, че примерно имаше заведено дело, мисля, че от Европейския съд, по отношение лъжите на Гърция за кредитите, които бяха взели, тяхната подмяна, суапови сделки и т.н. В момента Гърция е с един от най-високите растежи в еврозоната изобщо, от порядъка над 4%, най-бързоразвиващата се и най-динамичноразвиващата се икономика в еврозоната, с огромни инвестиции там, които влизат. Така че Гърция според мен в момента по-скоро трябва да се сочи като пример за една държава в еврозоната как може да излезе от една криза, която така или иначе... Григор Сарийски: Изобщо не е излязла. Извинявайте, Гърция по стандарт е, колкото е България. Това – първо. И второ, когато говорим за излизане, като съотношение между дълг и БВП, Гърция е точно там, където беше по времето на дълговата криза. Юлиан Войнов: Да, но въпросът е, че тя беше доста по-ниска. Григор Сарийски: Другото са добри пожелания и хубави мечти. Юлиан Войнов: Беше доста по-ниско и… Григор Сарийски: Ами бяха около 3 пункта по-ниско, не бяха доста по-ниско. И на второ място, когато говорим за рейтингите – в момента те изпълняват същата функция, която изпълнява "Евровизия“ и наградите "Оскар“. Някога говореха за качествата на филмите и на музиката, в момента говорят единствено за политическата коректност. И заради това инвеститорите не им вярват особено. Говорим си за бъдещето на България в еврозоната, какви ще бъдат позитивите и негативите. Дали, господа, наесен ние ще имаме една яснота за влизането ни в еврозоната? Знаем, тогава се очаква актуализация на конвергентния доклад за напредъка ни към еврозоната. Септември-октомври се очаква. Какво мислите? Г-н Сарийски, да започнем сега с вас. Григор Сарийски: По принцип конвергентният доклад би трябвало да се прави веднъж на две години. Да се прави такъв извънреден доклад, това е горе-долу като един призив – аха сме влезли за малко в критериите, дайте бързо да направим доклада, защото после ще изтървем работата. Всъщност, ако погледнете показателите на повечето страни от еврозоната, ще видите, че повечето от тях почти нямат година, в която да покриват критериите, все някой критерий им бяга. И аз затова в началото на разговора започнах с това, че тези критерии не са най-доброто, което може да бъде предложено за функционирането на един работещ валутен механизъм, камо ли оптимална валутна зона. Пак ви казвам, за мен това бързане, припряно, наесен да се направи такъв извънреден конвергентен доклад, означава точно това – че ние за малко се очаква да влезем в критериите и след това да разпашем коланите и да я караме, както си знаем досега. Което ще ни доведе до още от същото. За малко ли се вписваме, г-н Войнов? Юлиан Войнов: Ако погледнем назад, години назад, без тези, които са последните – най-вече енергийната криза и ръста на инфлацията, ще видим, че ние години, не съм ги борил, но са над 5 години със сигурност, ние покривахме всички технически критерии. Тогава поради една или друга причина нямаше политическа воля за влизане в еврозоната. Изключително късно влязохме в ERM 2 механизма, валутно-курсовия механизъм. И в момента всъщност, ако може да говорим изобщо за някакво бързане, то се дължи на факта, че ние имахме настройката да влезем още на 1 януари тази година. Поради това, че не покрихме инфлационния критерий, се отложи за една година. След това се видя, че няма да може да успеем и на 1 януари 2025 г. И това отлагане в края на краищата не е добре за самата държава, защото когато инвеститорите определят къде да инвестират и когато една държава няколко поредни пъти не успява да покрие критерия и не успява да влезе, може би те променят своите нагласи. И от тази грана точка е добре, така и иначе, ние вече сме почти 5 години във валутно-курсовия механизъм – Хърватия влезе в 2023 г. - на път сме да го покрием този инфлационен критерий, който пак казвам, ние много години го покривахме. В момента наистина поради извънредната ситуация не го покриваме, но не виждам проблем – и това е правено и с други държави, когато го покрием, да поискаме извънреден доклад, който да ни помогне да влезем в еврозоната. И мисля, че това е от политическа гледа точка добър ход. Григор Сарийски: Тук не съм съгласен, защото инвеститорите бяха доста по-склонни да инвестират да речем в Швеция, която редовно нарушаваше критериите, но чисто и просто шведската икономика е шведска икономика. На второ място, за това, че ние спазвахме дълго време критериите за влизане в еврозоната, то беше по понятни причини – инфлацията беше относително ниска заради това, че темповете на растеж бяха меко казано мудни, в никакъв случай не бяха достатъчно догонващи, и това е причината ние в момента да отчитаме едва 64% от средноевропейското. А що се отнася до бюджетния дефицит, имаше притеснение да не бъде заведена процедура за свърхдефицит, защото както знаете, към нас се гледаше с особено строго око. Именно поради тази причина се спазваше фискалната дисциплина. А що се отнася до дълга – България има нисък дълг от доста години преди това. Така че дълговият критерий се изпълнява, искаме или не искаме. Просто трябва да положите сериозни усилия, за да може да скочите от 28% или 29%, колкото е в момента, до над 60%, както да речем беше една Хърватия, която влезе със 78%. Юлиан Войнов: 72%. Григор Сарийски: 72% ли беше? Да, мисълта ми е, че беше доста над този формалния праг. Та, имаше причина, която причина обаче ще изчезне след влизането на България в еврозоната. И именно поради тази причина се опасявам доста повече от гръцкия сценарий, отколкото от евентуалната вероятност ние да се доближим до страните от ядрото. Финални думи, имаме една минута. Къде се пресякоха тези две мнения на Григор Сарийски и Юлиан Войнов? Григор Сарийски: За мен бързането, особено при такива важни и съдбоносни решения, никога не е водило до добър резултат. Това припряно темпо, с което България се тика зорлем в еврозоната, при положение че виждаме, че няма обществен консенсус, няма дори и консенсус между икономистите, защото на повечето събития, които се проведоха, там се канеше само едната страна, според мен бързането в момента е контрапродуктивно. Юлиан Войнов: Аз ще завърша с това, че съм абсолютно оптимист по отношение развитието на България в еврозоната. Самия факт, че започна да се говори толкова усилено и се поставиха тези прагове за влизане в еврозоната, виждаме как се увеличиха инвестициите, виждаме как се увеличиха доходите, виждаме как се намалиха диспропорциите в България, така че според мен това подобряване на икономическото състояние ще продължи и очакваме и по-висок икономически растеж. Така че по-скоро виждам оптимизъм в развитието на България при влизане в еврозоната, отколкото обратно. Григор Сарийски: Гробищата са пълни с оптимисти. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 457 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/77 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Кого успя да разплаче брадата на принц Уилям?
14:40 / 10.11.2024
Кеворк Кеворкян: Най-малко 60 процента от българите засега са с целия си
22:55 / 10.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: