 © |
Какви са предизвикателствата пред сектора на черупковите плодове и повече пречат или помагат субсидиите? По темата Агри.БГ разговаря с Илиас Сарнук – председател на Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България.Все още не сме отговорили на забележките на ЕК относно Стратегическия ни план за Общата селскостопанска политика (ОСП) в периода 2023-2027 г. Какво обаче е важно да се каже за Вашия сектор и какво очаквате като стратегия, която да бъде залегнала в него?
За нашия сектор е изключително важно да имаме представа горе-долу какво подпомагане бихме могли да очакваме от новия програмен период, просто защото ставките, които са заложени в сегашния му вариант за биологичното земеделие, са по-ниски. Ние трябва да знаем в кои екосхеми също бихме могли да участваме, в каква комбинация може да се участва, не за друго, а защото самата специфика на културите предопределя и предполага по-малкото използване на препарати за растителна защита. Имаме доста добри ниши, в които бихме могли да подпомогнем изначално политиката на България за намаляване на употребата на пестициди и за влизане в регулацията на Зелената сделка. Комасацията и окрупняването на масивите се оказва, че е един от основните проблеми в сектора.
Комасацията и окрупняването е изключително важно за култури като орехи, лешници и бадеми, защото е прекалено рисково, ако създаваш насаждение от черупкови плодове на чужда земя. В даден момент, когато то точно стъпи в плододаване, собствениците могат да решат, че си искат земята. Трябва да има сигурност в собствеността на земята. Прехвърлят се предложения за налагане на данък за земеделската земя, която е неизползваеми. По този начин, ако се вземе такова решение предвид, се разчита на това, че би могло по-лесно да се окрупняват масивите. А това ще е особено благоприятно за създаване на трайни насаждения, особено в черупкови заради дългия срок в стъпване в плододаване. Как се отразява липсата на субсидии за сектора?
Трябва да се обмисли нова подкрепа за обновяване на сортовия състав на съществуващите градини. Към момента имаме огромен проблем с несъвместими сортове в насажденията, със сортове, които са и неясни. Много от земеделците, които имат този проблем, го разбират чак на шестата-седмата година. Това е изключителен проблем предвид, че земеделците са инвестирали много пари, години са влагали и излизат с една абсолютна загуба. Така че би било добре да се помисли в посока обновяване на сортовия състав на насажденията, конкретно програма за обновяване на сектор черупкови в рамките на текущия слой за подпомагане. Въпреки многото неизвестни около Стратегическия план, едно е сигурно, а именно, че ще се дава приоритет на кооперирането. Възможно ли е то да се случи в сектора на черупковите плодове?
За мен и за много хора от асоциацията кооперирането се извършва основно на два принципа. Първият е от икономически стимули, просто защото в голяма степен от международните клиенти, които изкупуват тази продукция, имат нужда не само от качество, но и от достатъчно количество. А ядката е скъпа стока и за да се окрупнят едни количества, те трябва да дойдат от няколко звена - дали преработвалите, дали производители.
Другият вариант за коопериране, който предполагам, че ще се тества тепърва точно заради по-добрите условия за коопериране в новата ОСП, е създаването на кооперативи на база на финансово стимулиране през допълнително подпомагане. Как виждате бъдещето?
Бъдещето на сектора принципно е доста светло, но имаме много работа да свършим, за да започнем да изкарваме пари от него. Единици към момента успяват да правят пари, просто защото с достатъчно големи площи съумяват да изкарат достатъчно добро качество и количество от тази реколта. Без коопериране това трудно може да стане и най-добрият начин, по който да стане това коопериране за мен и за много други колеги, е на икономически принцип на база на утвърдено договорирана цена за изкупуване на даден конкретен сорт или смесица от сортове. Какво бихте посъветвали младите хора, които се чудят дали да инвестират в черупкови или не? Има ли смисъл?
Определено трябва да се подходи доста отговорно към това, което прави, защото това е една немалка инвестиция, която отнема и доста време, за да се изплати. Оттам насетне е нужна сигурност на пазара. Това е първото нещо, което трябва да направи - да е сигурен, че това, което произведе има на кого да го продаде и знае горе-долу колко ще произведе.
Оттам насетне е изключително важно той да подбере правилния посадъчен материал и да направи това насаждение по препоръки на специалисти. Не просто да седне самостоятелно да е си го направи сам. Така че създаването на едно ново трайно насаждение с орехи, лешници или бадеми изисква много търпение, много любов, внимание. Принципът въобще не е бучиш клечка, пиеш вино. Има много работа, дълги години и човек трябва да се въоръжи с търпение и смиреност към това, което го очаква, а и да се вслушва в съветите на специалистите.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
 |
RSS
