©

В рамките на редовното си заседание на 5 март енергийните министри ще обменят виждания по представената на 25 февруари 2015 г. от Европейската комисия стратегическа рамка за изграждане на общоевропейски Енергиен съюз.
България подкрепя поетапното изграждане на Европейски енергиен съюз, способстващ за засилване ролята на енергийната политика в контекста на цялостното икономическо развитие на ЕС. Приветстваме ангажираността на Комисията за постигане на по-благоприятна енергийна политика в интерес на потребителите и като отговор на предизвикателствата в енергийния сектор. Разглеждаме петте предложени принципа (сигурност и солидарност, завършване на вътрешния енергиен пазар, намаляване на енергийното потребление, намаляване емисиите на CO2, развитие на енергийните технологии) като взаимосвързани елементи от бъдещата рамка.

България разглежда енергийната сигурност в широк контекст, който обхваща темите за диверсификация на енергийните доставки, укрепване на инфраструктурата, оптимално използване на местните енергийни ресурси и енергийна ефективност, механизми на солидарност, както и връзката с останалите политики.

В синхрон с предложения принцип за сигурност на доставките, България си поставя като основен приоритет осигуряването на диверсификация на източниците и маршрутите. Въпросът е от изключително значение за ЕС като цяло предвид факта, че Съюзът е най-големият вносител на енергия в световен мащаб. В този контекст поставяме сериозен акцент върху идеята за изграждане в България на газов хъб на Югоизточна Европа, съобразен с европейското законодателство. Считаме, че с оглед географското си положение, страната ни разполага с потенциал да бъде своеобразен разпределителен център на газ за Югоизточна Европа и ЕС. Позицията ни е в подкрепа на действията за ускоряване реализацията на Южния газов коридор, както и възможностите, които предлага пазарът на втечнен природен газ и съхранението. Държавата активно подкрепя и търсенето на алтернативни източници на природния газ в Черноморския континентален шелф.

Подкрепяме акцента, поставен за развитие и успешно завършване на вътрешния енергиен пазар. Придържаме се към логиката, че колкото по-добре развита и интегрирана е енергийната инфраструктура в ЕС, толкова по-лесно ще бъдат привлечени алтернативни доставчици на енергия. Работим активно по реализацията на проектите за междусистемни газови връзки със съседите ни от Румъния, Гърция, Сърбия и Турция. С оглед постигане на ефективна диверсификация, отстояваме ускоряване развитието и модернизацията на енергийната инфраструктура, в т. ч. възлагаме сериозни очаквания и на изпълнението на проектите от общ европейски интерес. Усилията следва да бъдат насочени към ускоряване на проектите от общ европейски интерес с подкрепата и по линия на Плана "Юнкер", за да се гарантира липсата на изолирани части на територията на ЕС в енергиен контекст. В този контекст следва да бъдат осигурени допълнителни европейски средства за завършване на газовата връзка България-Гърция, която е част от Южния газов коридор.

Министрите на околната среда от ЕС ще се съберат на 6 март в Брюксел. В рамките на заседанието си те ще разгледат екологизирането на европейския семестър, ще съгласуват позициите по готвената глобална програма на ООН за периода след 2015 г., ще обменят мнения относно подготовката за 21-ата Конференция на страните по рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, за Енергийния съюз и аспекти на политиката по отношение на климата.

Заседанието на социалните министри е на 9 март в Брюксел. България подкрепя проекта на заключения на Съвета относно Годишния обзор на растежа и Съвместния доклад за заетост за 2015 г. Счита се, че важна предпоставка за изпълнението на приоритета за модернизиране на системите за социална закрила е предприемането на мерки за насърчаване на социалното включване на уязвимите групи, предоставяне на качествени и достъпни здравна и дългосрочна грижа, гарантиране на адекватни и устойчиви социални плащания. България споделя мнението, че постигането на напредък в оценката на финансирането, ефективността и ефикасността, както и инвестиционната ориентация на системите за социална закрила са от решаващо значение за вземането на по-информирани и обосновани политически решения.

Страната ни подкрепя и проекта на заключения на Съвета относно по-приобщаващите пазари на труда, в който се посочва, че заетостта е основен инструмент за постигане на социално включване, както и че е необходим баланс между усилията за постигане на макроикономическите цели и целите за постигане на включващ растеж. Мерки от приоритетите в заключенията на Съвета относно Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд 2014- 2020 г. ще бъдат включени в Националната програма за безопасност и здраве при работа.

Одобрен беше и доклад за резултатите от неформалното заседание на Съвета "Правосъдие и вътрешни работи", което се проведе на 29 и 30 януари в Рига. На него бяха разгледани съдебните аспекти на борбата с тероризма и цифровите технологии в областта на правосъдието. Очертани бяха следните основни елементи на отговора на съдебната система на тероризма - подобряване на правната рамка (включително изменение на Рамковото решение относно борбата с тероризма за предвиждане на единно понятие за "чуждестранни бойци"), водене на ефективно наказателно преследване, обмен на информация и съдебното сътрудничество с пълно използване на потенциала на Евроюст и съществуващите инструменти, диференциран подход към осъдените чуждестранни бойци и мерки за предотвратяване и премахване на радикализацията в местата за лишаване от свобода, сътрудничество с трети страни.