ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Ивайло Иванов: Путин не е Сталин | ||||||
| ||||||
Създаване на противоминна военноморска група в Черно море на 11 януари предстои в Истанбул - Турция, Румъния и България да подпишат споразумение за съвместен план за прочистване от плаващи мини Черно море. Мой гост е Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност. Здравейте, г-н Иванов. Здравейте. Военният министър Тодор Тагарев съобщи, че още от края на лятото са започнали работа по този въпрос - сигурността в нашите води и необходимостта от подобно споразумение. Мисля, че това е един много добър пример от една страна за регионално сътрудничество със страните, които имат излаз на Черно море, от друга страна са съюзници в НАТО, който помага със средствата, които имаме всъщност да постигнем по-голяма сигурност. Защото виждаме, че това се превърна в сериозен проблем от гледна точка на сигурността на корабоплаването в Черно море. Вече имаме 3 или 4 случая, в които имахме кораби, които попадат на мини. За щастие в български териториални води подобни случаи нямаше, но не е гаранция, че това няма да се случи от тази гледна точка това безсъмнено допринася за повишаване сигурността на корабоплаването и въобще на сигурността в Черноморския регион. И от гледна точка и на други подобни инициативи, ние трябва да се възползваме винаги и да бъдем активната страна, да търсим такова сътрудничество, особено с Румъния, с която така имаме доста сходни интереси по отношение на Черно море. Тъй като очевидно в настоящата ситуация и поне в обозрим период от бъдеще, заплахата от Русия и нейната все още значителна във военно отношение доминация в Черно море ще представлява заплаха за нашата сигурност, макар и непряка, надявам се. Но дори това, което видяхме през изминалата година, блокирането на част от нашата изключителна икономическа зона под фалшивото твърдение, че се провеждат учения в продължение на месеци, всъщност нанася икономически щети на България. От тази гледна точка ние трябва да търсим всякаква възможност да предотвратим подобни злоупотреби с международното право, които Русия си позволява или направо да нарушава международното право. Друга такава хубава инициатива, която е в рамките на НАТО е многонационалната бойна група, която по същата логика, със съвсем малко инвестирани наши средства ни дава много по-големи възможности, много по-голяма сигурност, тъй като използваме това което останалите съюзници могат да ни предоставят. И което първо, би ни струвало много пари, ако трябва ние сами да си го осигурим, второ, би ни отнело значително време. Защото покриването на всички изисквания, всичкото необходимо въоръжение и техника за създаването на една подобна батальонна група, каквато имаме в момента, освен инвестициите, естествено ще изисква време за придобиването на тази техника. Ние в случая със съвсем малко усилия и участие получаваме много по-голяма сигурност. И не случайно, между другото, тази практика беше възприета още много отдавна от балтийските страни и Полша, тези, които имат непосредствена граница с Русия. Тъй като те ясно осъзнават, че това е най-голямата гаранция за тяхната сигурност. Присъствието на съюзници от НАТО всъщност ви дава необратими гаранции, че ако има някаква ескалация на напрежението, то всички останали съюзници ще бъдат ангажирани в предотвратяването на тази ескалация. Тук тази тема бива експлоатирана доста недобросъвестно, включително и от политически лидери, всъщност съюзниците, които представят свои сили, с които присъстват на наша територия са така да го кажем, са един вид заложници за това, че както казах, ако не дай си Боже нещо се случи, то те ще бъдат неминуемо въвлечени в наша подкрепа. И аз не знам защо това не се оценява и защо ние така... или поне част, както казах от някои политически партии, разбира се, има си своето обяснение, предполагам хората се досещат, са на такива негативни позиции или пък тезата, че всъщност това ни правело цел срещу евентуална руска агресия. Това всъщност е аргумент в полза на това, че това е една от най-надеждните защити за нашата сигурност, тъй като когато един противник напада дадена страна, той всъщност атакува неговите най-силни страни. И ако това ще бъде цел, това означава, че това е една от нашите най-силни страни от гледна точка на защита на нашата територия. Защото ние, ако продължим да следваме тази според мен, напълно сбъркана логика, това означава, че всъщност трябва да разпуснем всички боеспособни части на Българската армия, без никакво съмнение, те също ще бъдат цел при евентуална руска агресия срещу нас. Да се върнем още малко на това споразумение, което предстои да бъде подписано на 11 януари. В Истанбул ще отидем, при силния се ходи, така съм чувала. Турция, Румъния и България ще подпишат това споразумение. Какви пропуснати ползи имаме ние с тези държави? Защото виждаме, ето това съвместно споразумение ще е от полза за страната ни. Турция предполагам, защото Турция несъмнено е страната, която е лидер в нашия регион. Турция при това разполага с най-големите военноморски сили в Черноморския регион, като оставим настрана Русия, разбира се, говорим за съюзник на НАТО. Разбира се, Турция има своя военноморски флот и в Средиземно море, така че в някакъв смисъл е нормално Турция, която разполага с много по-големи възможности, всъщност там да бъде подписано споразумението. Пропуснатите възможности са много, защото всъщност, ако си спомняте, още преди няколко години имаше инициатива от румънска страна да създадем съвместно формирование, което да патрулира в Черно море. Тогава ние изявихме доста резервирана позиция, дори тогава си спомням се получи малко дипломатически гаф, тъй като румънската страна обяви подобно нещо, ние доста рязко отказахме и някак си румънското предложение увисна във въздуха, което беше доста неприятно. Това е една пропусната полза, тъй като очевидно от това, което вече казах. В настоящия момент подобно нещо би било изключително полезно от гледна точка на осигуряването на сигурността в Черно море и в частност на корабоплаването. Защото отвъд чисто военните измерения, пропуснатите ползи в момента или по-скоро негативите за нашата страна са нарушените търговски маршрути, инцидентите, които се случват в Черноморския регион покачват застраховките за корабите, които влизат в Черно море, а това пряко се отразява на нашия износ и внос. В крайна сметка на потребителските цени и върху инфлацията, ако погледнем от икономическа гледна точка. Затова хората не бива да забравят, че всичко, което се случва като конфликти, особено този в Украйна има своите преки измерения, не само директно върху нашата сигурност, а и като неща, които са от нашето ежедневие, като цената на бензина, върху инфлацията и други подобни неща. В Истанбул предстои да бъде подписано едно споразумение между нашата държава Турция и Румъния за прочистването на Черно море от мини, нещо, което е изключително важно не само за корабоплаването, за нашите води, за сигурността на държавата. Включително и за туризма. Включително и за туризма, точно така, г-н Иванов добавя. Стигнахме с вас до международните конфликти, които резонират и в България. На какъв етап, според вас се намира от една страна войната в Украйна, която е по-близо до България? И от друга страна, няма как да не споменем другия голям конфликт, който следим ивицата Газа, Близкият изток, как виждате развитието на тези два големи конфликта? За съжаление, конфликта в Украйна, аз и друг път съм имал възможност да го казвам, няма да свърши скоро. И това, което виждаме в момента е всъщност война на изтощение. Украинската контраофанзива от лятото постигна ограничени успехи, няма смисъл тук да коментираме в детайли защо се случи така. Общо взето два фактора, които са очевидни, от една страна недостатъчните въоръжение и техника, с които разполагаше Украйна, разбира се, плюс това, че за това кратко време нямаше как да бъдат подготвени украинските въоръжени сили в достатъчна степен, да воюват срещу руската страна. А пък от друга страна, забавеното предоставяне на това въоръжение, макар и в не особено големи количества въоръжение и техника на Украйна, позволи всъщност на Русия през късната есен и през зимата на 2022 година, да изгради най-мащабните отбранителни съоръжения от края на Втората световна война. Съчетанието на тези два фактора предопредели до голяма степен и изхода от Украйнската контраофанзива. Така, че виждаме в последните 2 месеца Русия се опитва да си възвърне инициативата в няколко направления, хвърля огромни усилия, на практика без да постига някакъв успех. Четох анализ, че ако Русия воюва по същия начин, както през последния месец-месец и половина, с толкова голям брой жертви през 2024 г., ще даде 500 000 жертви. Очевидно това подсказва, че този опит на Русия е моментен, защото тя едва ли може да поддържа такова ниво на загубите. Въпреки оптимистичния тон, който и руският президент и министърът на отбраната Шойгу демонстрират. Включително и в новогодишното им послание, където избягваха някак си да говорят за войната? Да, руският президент изобщо не спомена войната в Украйна. Според мен тази офанзива, която наблюдаваме през последните два месеца, при това с готовността да се плати такава висока цена, е опит да се демонстрира поне някакъв частичен успех, който Русия постига във военния конфликт. Тъй като на практика тя няма с какво да се похвали от превземането на Бахмут, нали нещо, което чисто символично беше, това беше в началото на лятото миналата година. А пък руският президент, според мен, съм сигурен, че 100 процента ще спечели изборите през март месец в Русия, все пак би искал да добави нещо към рейтинга си. Защото въпросът по отношение на президентските избори в Русия е не дали Путин ще спечели, а колко ще бъде избирателната активност. И според мен, руският президент се цели избирателната активност да бъде над 80%, ако бъде по-малка, това ще изглежда като някакво разколебаване на населението и недобра оценка на режима. И от тази гледна точка, демонстрирането на някакъв успех, след всичките толкова жертви, които бяха дадени от Руската страна е така да се каже, в някакъв смисъл идеята на руския президент. От друга страна, въпреки оптимистичният тон, всъщност Русия я очаква доста трудна година, поради една проста причина, през тази година 40% от разходите в бюджета на Русия ще отидат за войната в Украйна, около 30% директно, свързани с отбраната и още около 10%, свързани с националната сигурност, което е за сметка на всички социални разходи - пенсии, заплати, здравеопазване, образование. И ако руската страна не демонстрира някакъв видим успех или поне пропагандата да го направи някакъв видим успех, мисля, че към края на годината едва ли този оптимистичен тон ще можем да го наблюдаваме сред руското ръководство, особено сред руското население. Още повече, че макар и приглушено, там започват да се появяват белези на недоволство. И за мен лакмусът, индикаторът, който може да се превърне в сериозен проблем за режима, въпреки неговата привидна устойчивост и стабилност, е тези протести, които макар и все още доста слаби са изключително показателни. Имам предвид протестите на жените и на майките на военнослужещи, които се намират в Украйна и воюват, тъй като спрямо тях режимът не може да прояви твърдостта, която иначе проявяваше срещу всички други, които бяха недоволни от военния конфликт. Нито пък може да ги определи като някакви предатели, Пета колона и т.н., всъщност техните близки воюват в Украйна. И ако режимът приложи твърда сила срещу тях, това ще демотивира и военнослужещите, които се сражават в Украйна. Но това е показателен, според мен фактор за това скрито под повърхността недоволство, което според мен, все повече ще се усилва. Разбира се, тук не искам да кажа, че Украйна е в блестящо състояние, очевидно в края на годината Украйна изпитва сериозни затруднения, които са свързани главно с намаляването на помощта, която нейните съюзници й оказват и в частност Европейския съюз и САЩ. Сгрешена стратегия от страна на Зеленски или невярна преценка за ситуацията и за възможностите на Русия? Според мен украинската страна направи това, което беше възможно в ситуацията, в която се намираше, и със средствата, с които разполагаше. Без силна противовъздушна отбрана, особено на фронтовата линия, която да спира руското въздушно превъзходство, без военновъздушни сили. Затова и толкова голямото желание на Украйна да получи F-16, не че придобиването на този самолет от Украйна ще обърне хода на войната, но значително ще повиши възможностите на украинските въоръжени сили да защитят от една страна своите бойни позиции от нападение от руска страна, от руските въоръжени сили. И от друга страна, разбира се, да бъдат нанасяни удари срещу руските позиции, нещо, което в момента Украйна трудно може да си позволи. От друга страна, подходът на Запада, който включително и западни анализатори често са обвинявали Съединените американски щати и Европа, че всъщност те предоставят на Украйна достатъчно въоръжение да не загуби конфликта, но не достатъчно, за да спечели, също имат своите основания. Разбира се, тук можем да търсим и логика в това, че и западните страни, и САЩ се опасяваха, през цялото време, че бързото предоставяне на въоръжение и техника и масирано на Украйна, всъщност може да доведе до непредвидима рязка реакция на Русия. Но пък обратното, негатива на това постепенно предоставяне на въоръжение и техника, е това, което споменах - Русия имаше време да изгради мащабни отбранителни съоръжения, които вече е много по-трудно да бъдат преодолени от украинска страна. Така че очевидно този конфликт през следващата година ще продължи да се развива. Бойните действия, със сигурност, може би сега, в така най-тежката част на зимния период ще замрат, ще останат на позиционна война. И ще видим пролетта какво ще се случи, кой ще вземе пръв инициативата и какви резултати ще постигне. Но както казах, аз не споделям възгледите, че всъщност Русия е на път да спечели този конфликт. Да, тя има своето предимство по отношение на въоръжението и техниката. От друга страна обаче, руският военно-промишлен комплекс въпреки, че увеличи значително производството, всъщност не виждаме това да се проявява в някакви огромни мащаби на бойното поле. Защото ако погледнем и това, което се случва тук през последните няколко седмици, именно масираните въздушни нападения над Украйна, всъщност виждаме, че една голяма част от тях, значителна част от тях всъщност са дроновете, които Русия получава от Иран, т.е., ако ги извадим тях, ако извадим и онази помощ, която Русия получи от Северна Корея, според оценки около 1 милион боеприпаса, а всъщност не знаем в момента дали не продължава да получава. Виждаме, че и руската страна също не е в цъфтящо положение, всички онези прогнози, че Русия има неизчерпаем запас от хора, или поне в значителна степен по-голям от Украйна е вярно, но това не означава, че режимът може да мобилизира всички тези хора, които иначе потенциално може да съществуват в Русия, да ги хвърли във военния конфликт. Защото колкото и да му се иска може би на руския президент, все пак той не е Сталин, който с лека ръка можеше да мобилизира милиони и да ги хвърли на фронта. И самия факт, че имаме само една вълна официално на мобилизация, и руският режим използва всякакви други възможности да мобилизира хора и да ги изпраща на фронта, по-скоро опитвайки се да ги съблазни финансово, е доказателство за това, че всъщност мобилизацията на военнослужещите за войната в Украйна се преценява като изключително рискован политически ход. Според някои анализатори всъщност това ще се случи едва след като минат президентските избори. Тогава руският президент ще се почувства с развързани ръце да предприеме този рискован политически ход. Да видим дали ще се случи, и разбира се, да видим дали тези мобилизирани хора първо ще имат желанието и така да бъдат силно мотивирани да се сражават в Украйна. И второ, дали ще бъдат достатъчно добре осигурени с въоръжение и техника, въпреки оптимистичните изказвания на различни представители от руската страна, че едва ли не руският военно-промишлен комплекс прави чудеса. Руските войски са потвърдили настъпление югозападно от Авдеевка и се опитват да напреднат на север от Бахмут в Донецка област на Украйна. По предварителна информация въоръжените сили на Украйна са постигнали незначителни успехи вече в западната част на Запорожка област, това се казва в доклад на базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната. Ще щрихираме и ситуацията в Близкия изток, действията на Бенямин Нетаняху от една страна и на “Хамас" от друга. Г-н Иванов, има статистика вече, как се възприема всичко това от израелтяни, от палестинци? Знаем, че в подобни войни най-много страда мирното гражданско население, хората, цивилните. Но кое отбелязвате вие като пропуск, може би? Само 15% от израелците искат да остане Бенямин Нетаняху техен водач. Може би като минуси, кое бихме отбелязали тук за Израел? Трябва да кажем, че още в началото на този военен конфликт, всъщност дори в неговата собствена партия “Ликуд", недоверието към него беше изключително високо, може би около 60%, ако не ме лъже паметта. Така че това не е ново, защото според огромната част от израелското общество Бенямин Нетаняху е лично отговорен за случилото се и това е наистина така. Защото в продължение на почти цялото свое управление, в последните 7-8 години, всъщност той провеждаше целенасочена политика на изолиране на палестинската власт, говоря специално за тази на Западния бряг, до ерозиране на нейния авторитет. И въобще идеята, която до този момент съществуваше, макар и винаги неясна как ще се случи за създаването на две държави на територията на географската област Палестина, именно израелска и палестинска, беше изцяло забравена. И тя експлодира и това се върна с пълна сила, така да кажем в лицето му. Така че това не трябва да ни учудва, че израелското общество не е доволно, още повече, че една от целите продължава, която още в началото на военния конфликт Бенямин Нетаняху декларира. Между другото, тук само да отворя една скоба, голяма част от недоволството на израелското общество е, че той единствен от всички останали лидери, включително военният министър, на разузнаването и т.н., които казаха: “Да, ние поемаме отговорност, имаме вина за това нещо". Той единствен отказа да поеме отговорност и вина за това, като непрекъснато повтаря, “След военният конфликт ще се търсят виновните", което допълнително дразни израелското общество. Целта за която ставаше въпрос, наред с унищожаването на "Хамас", която беше декларирана, връщането на всички израелски заложници, които бяха взети при това нападение от “Хамас". Нещо, което както виждаме не се случва след първоначалната размяна на заложници. И така все по-малко изглежда в някакъв смисъл тази вероятност да се случи. Видяхме и това, че в бойните действия някои от тези заложници бяха убити, неясно при какви условия. Имаме и онзи трагичен случай, в който всъщност бяха убити от израелските въоръжени сили, разбира се, това са рисковете във военния конфликт. Всичко това допълнително провокира негативно израелското общество и отношението му към Бенямин Нетаняху. Иначе, по отношение на самия конфликт Израел продължава с пълна сила да провежда военната операция. Проблемът е, че по начина по който я провежда всъщност първо, имаме изключително големи разрушения на инфраструктурата в Ивицата Газа, което е не само проблематично от гледна точка на настоящия момент, но то ще се окаже изключително проблематично от гледна точка на възстановяването на тази територия. Защото не трябва да мислим и хоризонта ни да бъде до края на този военен конфликт, независимо кога това ще се случи, а всъщност по-големият въпрос е какво ще се случи след това, когато бъде прекратен военният конфликт. Но ние не знаем. И това е всъщност големият проблем. Израелската страна до този момент не е артикулирала ясно всъщност каква е неговата стратегия след края на военната операция, тъй като както казахме, ще имаме огромни разрушения на тази територия, ще имаме едно изключително недоволно палестинско население, което ще бъде доста агресивно в някакъв смисъл към всеки, който управлява тази територия. Всъщност, ние не знаем какво ще се случи. Имаше няколко податки от израелска страна, че ще има някакъв контрол върху тази територия. Нещо, което и палестинската автономия на Западния бряг и останалите арабски страни, включително и САЩ, които иначе доста плътно подкрепят Израел оспориха и казаха, че това е абсолютно неприемливо. Между другото виждаме, че може би през последните 2-3 седмици САЩ дават все повече публично-вербални сигнали за това, че не са доволни първо, от развитието на военната операция, тоест, с този голям брой жертви и разрушения, които имаме на територията на ивицата Газа. И от друга страна, с тази неяснота, по отношение какво ще се прави с бъдещето на тази територия? До тук всъщност, всички опции на практика, които поне в началото изглеждаха като възможни управления от Палестинската автономия на Ивицата Газа, нещо, което се оказа, че трудно ще бъде реализирано, тъй като палестинското население в Газа не приема и няма доверие на Палестинската автономия, която управлява Западния бряг. Коалиция от арабски страни, които да гарантират сигурността на ивицата Газа, да допуснат нова радикализация и да управляват административно, поне за известен период от време този район, също арабските страни отказаха, защото смятат, че палестинското население ще ги вижда като окупатори, които всъщност подпомагат Израел. Но пък и Върховният съд в Израел всъщност отложи влизането в сила на един закон, който щеше да предпази Беняман Нетаняху? Всъщност отхвърли една голяма част от спорните съдебни ... Между другото, това е поредният пример, и това е големият проблем на международната политика в настоящия момент всъщност липсата на политически лидери, които светът е изправен пред толкова конфронтации и тежки политически и военни кризи, могат да поемат отговорност и да се нагърбят с прокарването на непопулярни решения сред техните общности. Бенямин Нетаняху е същият случай за лидер, който така да се каже се е вкопчил във властта и прави всичко възможно, включително променяйки всевъзможни закони, така че да си гарантира своята сигурност. От гледна точка на евентуални съдебни преследвания срещу нарушения, които разбира се, съдът трябва да докаже дали са се случили или не и да запази своята власт. Той наруши дори някакво табу на последните избори, всъщност сключи коалиция с най-радикалните политически партии в израелското общество, което създаде допълнително проблеми сега. Защото в тази коалиция, тези партии не са готови на каквато и да е отстъпка по отношение на Палестина и въобще провеждането на преговори към постигането на крайна цел върху която международната общност има съгласие, именно, създаването на две държави. Всички знаят, така да се каже, какво е решението на този конфликт, който вече продължава 80 години, но никой не знае пътя, който ще ни изведе до това решение и това остава сериозен проблем. Между другото, тук в Европа също имаме такива политически лидери, премиерът Орбан е така въплъщение на подобен лидер, който използва властта си, за да овладее съдебната система, медиите и т.н., за да си гарантира властта. Сериозен проблем в международната политика в Съединените американски щати виждаме единият потенциален кандидат с няколко съдебни дела, другият на преклонна възраст. В Китай имаме също един лидер, който абсолютно унищожи цялата опозиция в Китайската комунистическа партия, в момента управлява абсолютно еднозначно. Така че виждаме, светът всъщност е изправен пред сериозни предизвикателства , няма кой да поеме инициативата, както казах и да се нагърби с прокарването на непопулярни решения. И това за мен е изключително притеснително, защото отваря възможността, особено когато имаме лидери, които решават еднолично, да допуснат сериозни фатални грешки. Особено когато става въпрос пък за Китай, и това може да се превърне в глобален проблем. Разбира се, говоря за евентуален сблъсък в Южно Китайско море и в Индо-Тихоокеанския регион, в който несъмнено САЩ ще се намесят, независимо дали става въпрос за Тайван или в последните седмици виждаме ескалация на напрежението с Филипините. Съединените американски щати имат съюзен договор с тях, така че това са все неща, които трябва сериозно да ни притесняват. Още повече, че Си Дзинпин подобно на руския президент Владимир Путин си е поставил за цел да остане в историята като обединителя на Китай. И дори в новогодишната си реч той заяви, че присъединяването на Тайван е неизбежно, което нали при по-тревожно прочитане на тази реплика, може да означава използването на военна сила за обединението им с Тайван. Какви лидери управляват нашата държава, какви решения бяха взети, визирам Шенген и конкретната дата, която беше посочена 31 март България влиза в шенгенското пространство, но по въздух и вода. Необходимостта от по-голям контрол, как точно ще се осъществява и въобще информацията, която ние ще получим като членове на “Шенген". Тази информация, която всъщност ще ни служи за осъществяването на контрола, така наречената ШИС (Шенгенската информационна система). Шенген и България, какво се случва г-н Иванов, според вас? Ами да, защото всъщност ще бъде отбелязан един значителен успех. Управляващите, при това в тази сложна сглобка, както се казва, всъщност всеки ще може да си припише успех за постигането на макар и този за момента частичен успех. Разбира се, според мен това има по-голямо значение за българския бизнес, в перспектива за сухопътните граници, тъй като те са по-важни, тъй като трафика основно на стоки минава през сухопътни връзки, не през въздушни и морски, по отношение на Европейския съюз. Но това, което е важно, между другото, мислейки и готвейки се за приемането ни напълно в Шенген и всъщност създавайки връзката от Гърция през България и Румъния, ще стане изключително лесно придвижването на стоки от Средиземноморието към Западна Европа. И тоест маршрута, който сега ползваме като най-къс през Сърбия, всъщност може би няма да е толкова добър вече, тъй като там ще трябва да минават граничната проверка. И от тази гледна точка, според мен усилено трябва да се мисли за тези транспортни коридори, които ще ни позволят тази връзка между Гърция - България и Румъния. Така че всички пътни връзки, които са в тази посока от юг на север, според мен трябва да използваме момента, тъй като за съжаление, ние дълги години не инвестираме значителни суми в такава транспортна свързаност, а тя сега ще стане изключително важна, при това свободно движение, когато то се осъществи. Така че да можем наистина да привлечем целият този трафик и всъщност от това да изкараме някаква икономическа полза, освен просто улеснения експорт, който българските производители ще имат към останалите западноевропейски страни. А информацията, до която ще имаме достъп вече? Също е изключително важна. Между другото, понеже обикновено миграцията е сочена като проблем за нашето допускане в Шенген, всъщност това е по-скоро тема, която в последните години се превърна в удобна за вътрешно-политическо използване в различните европейски страни. Другият проблем, който често пъти остава не толкова публично изговорен, е че има сериозни притеснения в някои от западноевропейските държави, всъщност имайки достъпа до Шенгенската информационна система, информацията в нея, дали всъщност ние ще я използваме. Или тоест, няма да има нерегламентирано изтичане към някои заинтересовани страни. За съжаление, ние често пъти сме давали примери за това, че сигурността на информацията не е достатъчно добре гарантирана, лесно се получават пробиви и изтичане на информация, което е притеснително. Включително, разбира се, и притесненията за руското влияние в нашата страна. Така че това е според мен, един неизречен аргумент, който дълго време спираше нашето присъединяване към Шенгенското пространство. И който според мен, ще продължи да съществува и ще бъдем внимателно наблюдавани в това отношение, дали няма да се получат някакви такива пропуски и пробиви, които значително да ни отдалечат от пълното членство на Шенгенското информационно пространство. Така че освен внимателната охрана и пазенето на границата, също толкова внимателно трябва да пазим информацията, която ще получим по отношение на ШИС. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 3247 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/542 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: