Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) е част от системите за управление, въведени с цел прилагане на ОСП и осигурява надеждност и проверимост на данните в рамките на годишното докладване за качеството на изпълнението. Именно това правик ИСАК един от най-важните елементи в ОСП.

 

Какво трябва да има в стратегическите планове в новата ОСП?

 

Обхват в 2020+

Обхватът на ИСАК след 2020 г. ще остане без промяна и ще включва интервенции на база площ и на база животни. Интегрираната система се използва и за управление и контрол на предварителните условия, и за мерките в лозаро-винарския сектор. 

 

Елементи на ИСАК са системата за идентификация на земеделските парцели, системата за геопространствени или основаващи се на броя на животните заявления, системата за идентификация и регистрация на правата на плащане (където е приложимо),  система за идентификация и регистрация на животни (където е приложимо); системата за регистрация на самоличността на всеки бенефициер и системата за контрол и санкции. 

 

Как функционира?

Системата функционира на основата на електронни бази данни и географски информационни системи, които позволяват обмен и интегриране на данни. Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) остава гръбнакът на ИСАК. Тя позволява уникална идентификация и правилно локализиране на земеделските парцели. Съдържа актуализирани стойности за площите, отговарящи на условията за подпомагане и всякаква друга информация, която е от значение за отчитането на индикаторите. Подаването на заявление за подпомагане е задължително (за интервенции основани на площ и на животни). 

 

Геопространственото заявление (ГПЗ) също остава задължително, като в него има  приложение, с което парцелите могат да се идентифицират. 

 

Разбира се, бенефициентът ще може да променя предварително въведените данни, а принципът на предварително попълненото заявление, остава. 

 

Други опции

След 2020 страните-членки ще могат да решат да използват и система без подаване на заявление. В този случай бенефициентът не може да променя предварително попълнените данни. Държавите членки създават и прилагат система за мониторинг на площта. Те използват  сателитни данни по програма Коперник, достъпни чрез платформи за данни, за да се гарантира, че на цялата територия на Съюза са на разположение изчерпателни и съпоставими данни за целите на мониторинга на политиката в областта на агроекологията и климата, както и за целите на действията по насърчаване на използването на пълните, безплатни и свободно достъпни данни и информация, получавани от спътниците „Сентинел“. 

 

Страните-членки ще трябва да работят по дешифрирането на данните и интегрирането им. Данните могат да се използват за целите на контрола по решение на държавите членки, но по-скоро по отношение на политиката в областта на агроекологията и климата и какви цели се постигат. Целта е да се осъществява по-добър мониторинг на ОСП, свързана с изпълнението на интервенциите за околната среда и климата. 

 

В стратегическия план след 2020 г., държавите членки ще трябва да разработят система за контрол и санкции, като тук има пълна субсидиарност. Трябва да се спазват принципи като предотвратяване, откриване и коригиране на нередности и измами; налагане на ефективни, възпиращи и пропорционални санкции; възстановяване на недължими плащания. При дискусията, държавите членки с много на брой малки парцели, изразиха безпокойство от прилагането на системата за мониторинг на площта и предложиха тя да се прилага доброволно или да има преходен период. Относно разделителната способност на данните, получавани от спътниците „Сентинел“, някои държави членки изразиха мнение, че очакват затруднения във връзка с малките парцели с особена форма, които няма да се виждат добре.