Темата на националния агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите е „Зърнопроизводството на кръстопът?“. 

 

Бъдещето на ОСП – фокус на агросеминара на НАЗ

 

„Кръстопътят е олицетворение на човешките страхове и надежди. Той е като кратка спирка преди началото на новия път. Неизвестността на бъдещето изостря дилемата в коя посока ще поеме зърнопроизводството. Откъде тръгнахме? Всеки един от нас тръгна по различно време и по различен път, но стигнахме до изграждането на устойчиви и рентабилни стопанства. Имахме успехи и провали. Много пъти тръгвахме от нулата, стопанисваме огромни площи земя, която притежаваме или обработваме“, каза Мариела Йорданова, член на УС на НАЗ.

 

По думите й днес зърнопроизводството е от стратегическо значение и има съществен принос. В настоящия период обаче то не е приоритетен сектор. 

 

„Възможностите за инвестиции са минимални. Получаваме като подкрепа само директни плащания и отстъпка за газьол. А секторът работи в тежка конкуренция и е основно експортно ориентиран. След рекордните 2016 и 2017 г. прогнозата за следващите 5 години доказва устойчивия тренд“, посочи Йорданова.

 

 

 

„Ние сме под натиск и с негативно обществено мнение, а в бизнеса ни липсва сигурност и предвидимост. Законите ни се правят на парче. Законът за земеделските земи е един от най-променяните. Земеделци ли сме, или администратори? В голяма част сме бюрократи с изисквания за административна компетентност“, посочи Йорданова. 

 

 

Трудностите, пред които зърнопроизводството се изправя в момента, са климатът, пазарите и липсата на квалифицирани кадри. Голяма част от предизвикателствата е и в бъдещата Обща селскостопанска политика. 

 

„Какъв ще е размерът на подпомагането – притеснение сме за тавана на плащанията. НАЗ е против таваните. Притесняваме се от заявената позиция за опростяване на правилата, дали ще се случи. Надяваме се новата ОСП да бъде облекчена“, обърна внимание Йорданова. 

 

Една от трудните за постигане мисии в българското земеделие е обединението. 

 

„В България имаше прецедент преди година и половина – създаването на Националния земеделски форум. Изведохме обща позиция за новата ОСП и тази позиция беше възприета от държавата като становище и позиция на България. Това се оказа добър проект“, коментира Йорданова, като акцентира и на друг важен за сектора въпрос – създаването на закон за браншовите организации в селското стопанство. 

 

„От създаването си НАЗ настоява за приемане на закон за браншовите организации, за да бъдат добре представени нашите интереси. Ние членуваме в евроасоциации, участваме активно и работим с чужди земеделски камари. Най-голяма тежест в Европа има Копа-Коджека, в която не членуваме, а за да се получи членство, трябва да се изпълнят няколко условия“, обясни Йорданова. 

 

Стои въпросът да има интербраншова организация и да има демократично избрано ръководство, както и финансиране.

 

По думите на Йорданова целта на зърнопроизводителите е да запазят стопанствата си, да защитят инвестициите си, да се модернизират, да въвеждат нови технологии и други. 

 

„Мечтаем да образоваме децата си и те да ни последват в бизнеса. Всеки от нас ще тръгне по различен път – ще експериментира, ще модернизира, ще разшири стопанството си. Важното е обаче с държавата да вървим в една посока към модерно зърнопроизводство и да бъдем подкрепени от европейските институции“, заключи Йорданова.