©

 

Съотношението на постоянно затревените площи (ПЗП) спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани през съответната година, не трябва да намалява с повече от 5% спрямо референтното съотношение, определено през 2018 г. – 13,17%.

При спад на съотношението под 5% земеделските стопани на ниво стопанство, които са преобразували постоянно затревени площи и са допринесли за намалението, се задължават да преобразуват обратно в ПЗП разораните през съответната година ПЗП.

 

Този стандарт ще бъде приложен през 2025 г. В рамките на влажните зони и торфищата при всички видове земеделски площи се забраняват: 

•    Всички дълбоки почвени обработки; пресушаването и дренирането; 

•    преобразуването и разораването на постоянно затревените площи; 

•    изгарянето на растителността; 

•    използването на минерални и органични азотсъдържащи торове.

 

Забраната за изгаряне на стърнища и остатъци от обработваеми култури лишава фермерите от възможността да изгарят тези остатъци, като в същото време ги насърчава да ги заравят в почвата след прибиране на реколтата. Целта е да се ограничи отстраняването на въглерод от обработваемата земя като принос към смекчаване на изменението на климата.

 

Забранява се използването на минерални и органични торове, както и препарати за растителна защита в буферните ивици:

•    с ширина минимум 5 м на равнинни площи по протежение на повърхностни водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки;

•    с ширина минимум 10 м на равнинни площи при торене с течна фракция на оборския тор;

•    с ширина минимум 10 м при торене на площи при наклонени терени;

•    с ширина минимум 50 м при площи с остър наклон.

Не се тори с различните видове тор при терени с наклон по-голям от 10%. Буферните ивици трябва да отговарят на следните критерии:

•    Минималната ширина на буферните ленти е определена на 5 м при равнинни терени и повече, 10 и 50 м при наклони;

•    Буферните ивици по протежение на водните басейни трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстови или дървесни видове.

 

За ограничаване на ерозията на площи с наклон и на такива, застрашени от ерозия, се прилага: 

•    за обработваеми земи, всички почвообработващи операции се извършват напречно на склона или по хоризонталите на терена (контурна обработка); 

•    за трайни насаждения, отглеждани на наклон и застрашени от ерозия почви, се извършва укрепване на междуредията, чрез затревяване – частично/пълно, или засяване/засаждане с други култури, като обработката на почвата се извършва напречно на склона или по хоризонталите.

Наложената практика се състои в спазване на следната забрана: липса на механизирани дейности върху наводнени или силно преовлажнени почви. 

 

В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ да се поддържа минимална почвена покривка през чувствителния период  (1  юни до 31 октомври).

В земеделското стопанство, при площи с наклон ≥10 %, през периода от 1 ноември до 15 февруари е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка. Изискването за минимална почвена покривка в периода 1 ноември до 15 февруари не се прилага за бенефициери, които осигуряват последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на предходната растителна покривка.

За поддържането на минимална почвена покривка може да се прилагат следните практики:

•    оставяне на презимуващи или фуражни култури;

•    оставяне на растителните остатъци от предходната култура, включително стърнища, самозасети площи от предходната култура;

•    засяване на покривни култури или мулчиране.

При трайните насаждения за осигуряване на минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта на стопанството се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване или засяване с покривни култури.

 

На обработваема земя с площ над 10 ха земеделският стопанин осигурява ежегодно смяна на отглежданата култура (ротация) на ниво парцел върху минимум 35% от обработваемата земя в стопанството си. Отглеждането на вторична/допълнителна култура на съответния парцел се счита за извършена ротация.

След третата година земеделският стопанин е длъжен да гарантира, че всички парцели от обработваемата земя от стопанството са били обект на ротация по отношение на основната култура на отглеждане. 

Горните правила не се отнасят за площи, заети с оризови клетки, многогодишни култури, треви и други тревни фуражи и угари.

Вторична култура се счита за ротация, ако е засята/засадена непосредствено след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура.

От изискването се изключват следните случаи:

а)  когато повече от 75% от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревисти фуражи, земя, оставена под угар, земята се използва за отглеждане на бобови култури или е обект на комбинация от тези употреби;

б) когато повече от 75% от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена, се използва за производството на треви или други тревни фуражи или на култури под вода през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби;

в) когато обработваема земя е с размер до 10 ха.

Счита се, че земеделските стопани, сертифицирани за биологично производство в съответствие с Регламент (ЕС) № 2018/848, отговарят на този стандарт.

 

Фермерите следва да изпълняват някои от посочените варианти:

1) Стопанство с обработваема земя над 10 ха включително трябва да поддържа поне 4% от обработваемата земя като непроизводствени площи и характеристики – земя оставена под угар, тераси, особености на ландшафта;

2) Стопанство с обработваема земя над 10 ха включително трябва да поддържа поне 7% от обработваемата си земя, при условие че стопанството включва и отглеждането на междинни и покривни култури, азотфиксиращи култури. В този случай земеделските стопани следва да отделят минимален дял от 3% за непроизводствени площи и характеристики;

3) При стопанства с обработваема земя над 10 ха включително и при поддържане на поне 7% от нея за непроизводствени площи и характеристики, реализирани чрез прилагане на екосхема, съвместима с целта на настоящия стандарт и делът на непроизводствените площи и характеристики за покриването на настоящия стандарт се ограничава до 3%. 

Междинни, покривни или азотфиксиращи култури, както и при особеностите на ландшафта се отглеждат без използване на продукти за растителна защита. Междинните култури се изчисляват с тегловен коефициент от 0,3.

Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите характеристики на ландшафта чрез:

•    забрана за изрязване на жив плет и дървета по време на размножаването и отглеждането на птици (от 1 март до 31 юли);

•    запазват се полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;

•    запазват се съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;

•    опазват се постоянните пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa) и др.

 

Постоянно затревените площи в зони по НАТУРА 2000 са включени в рамките на слой „Екологично чувствителни ПЗП“. Те не трябва да бъдат разоравани или преобразувани. Общият размер на екологично чувствителните ПЗП в зоните по „Натура 2000“, нотифициран от ЕК, е 426 358 ха.

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg