"Според нашите разчети трябва да можем да рециклираме 75% от отпадъците в контейнерите, но реално събираме едва 7%. Останало-то се събира от клошари", обясни пред "Монитор" изпълнителният директор на "Екопак" Тодор Бургуджиев. От препродадената събрана хартия, пластмаса, метал и стъкло клошарите печелят между 50 и 200 лв. на ден.

Заради липсващия боклук фирмите, оползотворяващи отпадъци, трябва да откупуват смет, за да могат да изпълнят ангажимента си да рециклират определено количество смет.

По думите на Бургуджиев до преди година проблемът с празните кофи се срещал само в големите градове. Сега обаче клошарите започнали да събират хартия, метал и стъкло и в по-малките населени места. 

Според екоминистерството проблемът с бездомниците може да се реши само с големи санкции. Трудността идвала с издаването на административен акт на ровещите в кофите, които едва ли ще платят глобата. 

От Столична община вече обмислят санкция от 1000 лв. за клошарите, които преравят кошчетата. Предложението е санкцията да се налага само за тези, които събират хартия и пластмаса, които след това предават в пунктовете за вторични суровини. Това означава, че глобата няма да важи за скитниците, които търся храна в контейнерите. 

Според Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г. в населените места с над 50 000 жители 28,8% от съдържанието на кофите са хранителни отпадъци. 

И ако в София, Пловдив и Варна почти 1/3 от сметта е храна
то в градове с население до 25 000 души, като Айтос и Севлиево, неизядената манджа представлява 10% от боклука в кофата. В селата и градове като Малко Търново, в който според данни от преброяването през 2011 г. живеят 2447 души, храната в кошовете е едва 4,8 на сто. В тези населени места с население под 3000 жители половината от боклука е пепел от твърди въглища и строителни отпадъци. Причината е, че хората се отопляват предимно с твърдо гориво, което изхвърлят в кофите.