©

- Аз написах едно много важно за мен есе, което озаглавих "Робският синдром на българина". Това е един много особен синдром на народа ни, който обича да се нагажда към по-силния. Били сме два века под Византийнско, а след това пет - под Османско робство. Този синдром е характерен и за българския писател. Петър Бояджиев ми направи впечатление, че не е творец в чистия смисъл на думата, а математик, ученик на акад. Благовест Сендов. Повечето от българските писатели сме кръстопътни хора и сме взели от всички по нещо - както от Запада, така и от Русия, а сега някои мои колеги и от индийската култура. Писателите винаги сме се нагаждали към властта. Това не е явление само у нас, а по цял свят, докато видях, че Петър Бояджиев не е влязъл в този стереотип. Той е човек като Сахаров и Солженицин - хора, които не можеш да ги излъжеш и да ги подведеш лесно. Аз самият не мога да си представя, че ще издържа 12 години в затвора като него заради дисидентство. Бояджиев е рядко срещан човек. Ние такъв дисидент като него нямаме. Книгата, която е написал "За лъжата", казва истината за Ахмед Доган, който е най-интересният образ на прехода от литературна гледна точка. Иимам 20 романа, но нямам смелостта на Бояджиев. Самият Атанас Далчев е казал, че "при нас таланти много, а характери - малко".

- Защо Ахмед Доган се оказа най-интересният литературен образ за вас?

- Ахмед Доган е израснал в крайно бедно семейство, но е бил изключително амбициозен и се е стремил да стигне на всяка цена до върха. Неслучайно Бояджиев пише в книгата си, че той е мечтаел да следва в "Кеймбридж". Доган е решен да мине през всичко, за да постигне целите си. Един от номерата му към успеха е да стане ченге на Държавна сигурност. Свръхамбициите му не стигат до тук и, както Бояджиев разкрива, той стига до вербуване от КГБ и съветските служби. В момента, в който е арестуван Доган, той разбира, че е осветен от ДС. Той осъзнава, че го заплашва евентуална смъртна присъда. Тогава решава да издаде 12 души от тяхната организация, за да защити себе си.

- Как успява Сокола да отърве смъртта, за която говорите през 1985 г.?

- Приекамйки закрилата на съветските съветници на КГБ в следствения отдел и ставайки техен агент. След освобождаването си Сокола минава напълно под контрола и е управляван от съветските агенти КГБ, приписва си заслугите за майските протести в пазарджишкия затвор и успява да заблуди всички, че е репресиран, а в същото време е работел като ченге. Следващата стъпка е създаването на ДПС. Именно тук Бояджиев го хваща, че е лъгал. Доган пише писма до свои бъдещи съратници от пазарджишкия затвор до софийския, което като човек, който е лежал в затвор по онова време, Бояджиев знае, че всичко се проверява строго и Доган е невъзможно да има толкова интензивна кореспонденция. Бояджиев разбира, че този хитър номер може да стане само с помощта на наши ченгета и чрез Москва, което е един от индикаторите, че лидерът на ДПС е бил ченге от КГБ. Що се отнася до работата на Ахмед Доган в съветските служби, това може да се види в досието му в Москва. Трябва да го отворят, но както виждате, не го правят, защото вероятно не им е удобно.

- Заслепени ли са българските турци, защо не искат да проумеят истината за Доган и като родните русофили, въпреки историческите истини се прекланят на всичко руско и съветско?

- В моето есе за робския синдром съм посветил цяла глава за тарикатите - турски хитреци, които са тълкували всячески Корана. Повече от българите сме типични тарикати, които тълкуват властта, както си искат, което е един от най-тежките ни проблеми. Повечето от русофилите живеят с близката историческа памет, че Русия ни е освободила от турско робство и при социализма е имало някакъв що-годе ред и стандарт. Те обаче не помнят, че руснаците са агресивен народ. От 345 войни, които е водила Русия, само 10 са били отбранителни. Благодарение на агресията на руснака той живее в такава голяма държава. Заедно с германците двете нации са неуправляеми и най-агресивните в света и именно историческите факти говорят за това. Руснаците са изключително емоционални, сантиментални и дори престъпни.

- Настани ли се отново удобно Русия на Балканския полуостров или все още има шанс държавите да запазят своята идентичност?

- Русия вече е започнала хибридната война и е влязла на Балканите. Ние обаче в момента сме объркани, защото сега не знаем кои са по-силните - Русия, или Западът и САЩ. България отново ще прояви своя робски синдром и да избере към кой по-силен да се прикачи отново. Точно заради това трябва да разберем кои сме ние. Сега Русия ще извоюва една победа в Сирия. Нашите русофили веднага ще нададат вой да вървим към Москва.

- Ще се освободи ли обаче руският народ от Путин, който все повече показва имперските си амбиции?

- Владимир Путин е разбрал нещо много важно - че силна държава се прави с оръжие. Затова Русия е въоръжена до зъби, но той не мисли, че задължава руския народ да му храни армията и не си задава въпроса, дали това няма да предизвика втората Октомврийска революция. Русия е разграбвана два пъти от Горбачов и Елцин и сега е на път да се превърне в Третия Рим

- Най-актуалната тема сега е бежанската криза, не умря ли с нея митът, че българският народ бил гостоприемен?

- България е показвала много пъти, и при евреите, и при арменците и т.н., че е гостоприемна страна. Сега обаче след този преход народът ни обедня ужасно бързо, а бедността ражда омразата. В момента има пенсионери, които получават по 150 лв. на месец, а един бежанец взима 1000 лв. Ние сме ученолюбиви и добри, но за да си поканиш гост вкъщи, не стига само това, а ти трябват и пари, за да го нахраниш, а ние нямаме такъв семеен бюджет. Тогава просто не го каниш. Мизерията направи българина качествено нов човек в негативен план. Който и да дойде на власт, трябва да внимава, защото българинът е озверял и гледа отстрани какво се случва в другите страни. В един момент ще му кипне и ще направи революция. Ние трябва да се учим от Англия, където няма революции, защото държавата се грижи за народа си. Там не се позволява да се стига до мизерия. Всичко е въпрос на техника и на усъвършенстване.

- Защо страната ни повтаря едни и същи исторически грешки и когато се усеща някакъв напредък, рязко се връщаме назад?

- Въпросът е до възпитание и мислене. Аз усещам как българският народ иска да върви нагоре и да живее нормално, но ние не сме бунтари и революционери. Същото виждаме и при сирийските бежанци, които искат само да живеят спокойно, да имат телефон, кола и телевизор, храна и сигурност. Това е тенденция в цял свят, но водещо в момента е злото. Това именно ще изиграе лоша шега на самите ислямисти, които го носят по света, защото младите хора започнаха да се учат да живеят нормално. Те не искат власт и да ходят забулени, а нормален стандарт. Имащите власт в България също трябва да се съобразят със стандарта. Не може да имаме толкова милионери, а бедните хора да се чудят как да вържат двата края.

- Как може този стандарт да се постигне, след като станахме свидетели вече 25 години на емблематични лица, които управляваха и не искаха да го въведат?

- Всичко опира до прекаления индивидуализъм на българите. Алчността е страшна история и тя няма дъно. Егото също е проблем в България и може да се преодолее само с разум и с държавническо мислене. Властта трябва да се окуми, защото в противен случай ще изгуби. В България по време на прехода няма най-виновен, а колективна отговорност. В нашата история имаме един ярък пример за това, какво се случва днес. Индже войвода е колел като млад, както турчин коли българи. След като става на 35-40 години, става защитник на народа - кел файда. Как след това можеш да обясниш на близките на тези, които си клал, че не си бил прав. Сега е същото. Млади хора в България правят пари по незаконен начин и след години вече се сещат, че трябва да работят за народа си, а не само за себе си.