Имам следния въпрос към опонентите. Да приемем, че подпишем междудържавен договор със Северна Македония, в който изрично се изброяват всички общи герои поименно, че са имали българско самосъзнание. Че предците на днешните македонци са имали българско самосъзнание. Че до 1944 година сме имали обща история и тя е българска. Че македонският език е възникнал изкуствено на базата на български диалект през 1945 година. Че българските военно присъствие през Втората световна война в Македония не е било фашистка окупация, а администриране на тази българска географска област. След влизането на Македония в ЕС, примерно след десет години, македонският парламент денонсира едностранно този договор с мотива, че той е сключен под натиск, за да не се наложи вето за приемането на Македония. Същевременно се връща и старото име, знаме, герб, т.е. се денонсира и договора с Гърция. Какви ходове ще имат България и Гърция? Ще могат ли да искат изключване на Македония от ЕС и НАТО? Ще могат ли да имат финансови претенции пред международен съд? Ще могат ли да съдят дадени политици или депутати като физически лица?

Българските държавници се вкараха в сценарий, от който нямат изход! На света няма да се намерят политици и историци, които да проумеят нашата теза и ще изпаднат в изолация, каквато не могат и да си представят! Това е така, защото не могат, а и не искат да формулират бъларския национален интерес. Например Каракачанов на въпрос, сега какво трябва да прави България, той отговори, трябва да защитава националния си интерес. Не последва обаче въпрос, може ли той да формулира кой е нашият национален интерес! "Признанията" на определени исторически факти от македонски политици нямат стойност, защото: 1. Политиците нямат историческа, а и всякакав друга научна компетентност, т.е. всякакво тяхно научно признание или становище е несъстоятелно, при това не става въпрос само за историческата наука. "Признание" на политик по научни теми не е с по-голяма тежест от признание по същата тема на шофьор или кофражист. 2. Научна теза, договорена от политици, веднага губи своята състоятелност поради съмнение за възможен политически натиск при договарянето й. Много е рядко договарящи се политици да са с равна политическа тежест, което прпедполага компромис от страна на политиците в по-слаба позиция и се губи основно изискване за всяка научна теза, обективност. 3. Всяко доказателство, т.е. всяка истина, до която е достигнато с незаконни средства, включително и насилие, не се смята за доказателство.

А ве свиньо, вие колко време ги мъчихте за да си сменят името... Ние просто искаме да признаят историята си...