©

В глобален мащаб земеделието се развива все повече в екологична насоченост. Дори фокусът на Европа и Общата селскостопанска политика (ОСП), наред със Зелената сделка, поставят не друго, а биологичното и регенеративно земеделие като водещи.

Гласувайте: Какво ще доведе до по-голяма прозрачност при разпределяне на бюджетите по сектори?

Темата за въглеродното земеделие и пазари дискутирахме в уебинар на Агри.БГ, част от кампанията ОСП работи за нас: Много повече от политика.

В рамките на това събитие влязохме по-надълбоко в една все още не твърде позната тема за фермерите, а именно въглеродните пазари и как фермерите, прилагащи въглеродно земеделие могат да печелят от него. 

Темата дискутирахме с Константин Харалампиев, експерт по въглеродно земеделие от AgroVar и доц. Божидар Иванов от Института по аграрна икономика към ССА (ИАИ) и Центъра за икономически анализи на селското стопанство (CAPA).

"Когато една почва е здрава и всичко вътре в нея работи както трябва - микоризите са на лице, тогава самите растения са по-здрави, по-издръжливи на климатичните промени, на резки засушавания, преовлажнявания и те са по-способни да секвестират повече въглерод. Самото натрупване също става по-бързо и по-устойчиво", коментира Харалампиев.

Реално въглеродното земеделие се занимава с пресмятането на точно този ефект на секвестиране и то се превръща във въглероден диоксид - еквивалент е единицата. 

Как работят тези въглеродни кредити и как се печелят?

"Въглеродните кредити или въглеродни сертификати на много места ги наричат по различен начин, са точно това изчисление - в едно стопанство какви са спестените емисии от гледна точка на намаляване на използване на минерални торове и намаляването на използването на горива в стопанството и съответно секвестирането на този въглерод в почвата", добави експертът по въглеродни пазари.

Според доц. Божидар Иванов е нужно земеделците да гледат в тази посока и да избират по-екологични и щадящи практики.

"Именно това е перспективата и бъдещето. И колегата каза за тези сертификати, за тези кредити, които ще насърчават земеделските производители затова какво те правят по отношение на качеството на продукцията, касаещо въглерода. Не само хранителните вещества, хранителната стойност, която дават, не само другите качества на продукта, но и въглеродния отпечатък. Мисля, че със сигурност в следващите 10 години, а и по-скоро, все повече и повече това ще се утвърждава и тези, които успяват по-бързо да се адаптират, мисля, че ще спечелят повече", каза доц. Божидар Иванов.

Когато даден фермер премине към по-щадящи климата практики, ще има възможност да намали своите емисии. Тази негова дейност заслужава да бъде отчетена и оценена, ето затова той получава въглеродни сертификати, които после може да продаде. 

Идеята се крие в това, че се взема финансово стимулиране от фирми и компании, които отделят много въглеродни емисии и съответно тези суми се пренасочват към земеделците, които прилагат екологични практики и улавят тези емисии. На практика това се явява едно допълнително стимулиране за фермерите към това те да преминат към едно по-екологично земеделие. Ето и какъв е самият процес на продажба на кредитите, както и самата методологията по оценяване на секвестирания въглерод.

"Ние вземаме информация, за да установим базовата линия на стопанството и правим почвени измервания. Впоследствие всяка година правим същите почвени изследвания плюс вземаме информация от стопанството, за да направим крайното изследване. След това валидираме, сертифицираме и тогава фирмите, които искат да си купят въглероден сертификат се свързват с нас директно. Те ги купуват от нас, а ние изплащаме стойността на въглеродния сертификат на земеделците. Като в регистъра остава един буфер, който е застраховка при непредвидени обстоятелства, ако нещо се случи и този въглерод се върне обратно в системата, този буфер е точно с тази цел", категоричен е Харалампиев.

По думите на Константин Харалампиев в момента стойността на един въглероден сертификат е между 30 и 35 евро. 

"Трябва да се върви в тази посока и трябва да се започне подготовката за нея. Видяхме, че не е толкова страшно. Че това не води до някакви загуби и не е бреме за земеделските производители. Говорим за качество на почвата, а всеки иска почвата му да бъде в такова състояние, така че да бъде продуктивна и да може да получава това, което й е по предназначение, а именно да храни растението и да получава добра продукция. Така че това не трябва да се разглежда само като нещо, което ще носи разходи на земеделците. Безспорно наред с всичко останало това ще бъде бъдещето, което в следващите десетилетия все повече и повече ще доминира и ще бъде по-съществена тема в правенето на земеделието", заключи доц. Божидар Иванов.

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg