© Impact Press Group

Поправките предизвикаха остър спор между управляващите и опозицията, тъй като предвиждат също така редуциране на списъка с дейностите, за които се изискват специфични умения от 129 на 57. След приемането на измененията, чието гласуване вследствие на разгорещената дискусия беше отложено за идната седмица, за занаятчии вече няма да се считат например бижутерите. Зидарите, мазачите и останалите майстори в строителството също изпадат от списъка, за сметка на фризьорството, което и в бъдеще ще се счита за занаят. Според депутата от ГЕРБ Делян Добрев, който даде пример именно със строителството, ограничаването не означава, че всеки професионалист няма да може да продължава да членува в занаятчийската камара, макар че задължението за това отпада. Законотворецът подчерта, че когато определени професии не са сред занаятите, няма да се налага специално обучение на камарата, както и провеждане на съответните изпити.

Занаятите ще се делят вече на две групи - художествени и всички останали. Сред тях са тенекиджийството, грънчарството, звънчарството, ножарството, изработването на накити и на изделия от ковано желязо, художественото плетиво и обработка на камък, направата на кукли с национални носии. За занаятчии ще се считат и ключарите, часовникарите, шивачите, обущарите, ковачите , както и майсторите, които поправят велосипеди.

Продължителността на обучението и квалификацията на кандидатите, които след успешно положен изпит пред специална комисия ще се сдобиват с тапии от регионалните занаятчийски камари, трябва да е минимум 14 години. Майсторско свидетелство ще получават всички с диплома за висше и поне 2 години стаж в съответната област, както и калфите, които обаче няма да имат право да предават знанията и уменията си на чираците.

Източник: в. "Монитор"