© 24 часа

Официално от Министерството на финансите са изчислили, че 30 процента от търговията с нефтени продукти са в сивия сектор. Това означава, че загубите за бюджета са 700-800 млн. лв. годишно.

В последните месеци обаче проблемът се задълбочава. По нелегални и ведомствени бензиностанции се продава все повече съмнително гориво. За него не се плащат ДДС и акциз. В същото време държавата няма система за контрол на митническите складове, които бълват контрабанден дизел и бензин, внесени с танкери и съхранявани в стари резервоари без измервателни уреди по няколко пристанища на Дунав и Черно море.

Вносители и търговци на нефтени продукти все по-често се възползват от липсата на законов регламент за контрол на дейността им.

Според официални данни на Националния статистически институт вносът на горива е с 40% пазарен дял в потреблението, а производителите в България осигуряват 60%. Съответно приходите от данъци, събрани от вносители, е 380 млн. лв., а от производителите - над 1,2 млрд. лв. И тук сметката не излиза, а разликата се разпределя между играчите в сивия сектор с внос и търговия на горива.

Един от проблемите в сектора с търговията на нефтени продукти е двойният стандарт с контрола върху митническите и данъчните складове, откъдето горивото тръгва към пазара. От Българската петролна и газова асоциация от месеци предупреждават за липсата на измервателни уреди в митническите складове, което е предпоставка за внос на контрабандни горива.

В Русе, Бургас и Варна например има няколко митнически склада, където липсва контрол - както електронен чрез уреди, така и от митнически инспектори. В закона няма и изискване за това. За бизнесмените от бранша не е тайна, че танкери с контрабандно гориво зареждат цистерни по тези складове, а държавата не контролира продукцията и не събира данъци и акцизи.

По Дунава например танкери правят по няколко курса на нощ между румънския и българския бряг. Разтоварват готовия дизел в резервоари без измервателни уреди на митническите складове. След това цистерни товарят контрабандното гориво и го пласират по ведомствени бензиностанции и малки обекти.

Често половината от клетките на камионите се пълнят с контрабандно гориво, а останалото е легално и придружено със сертификат. Документът за произход обаче се ползва за цялото количество в цистерната. Шофьорите, които зареждат коли, камиони, автобуси и трактори с него, рискуват техническата изправност на машините за сметка на по-ниската цена с 30-40 ст., но голямата печалба е за вносителите и търговците на едро на нелегалната продукция. За сметка на държавния бюджет.

За разлика от митническите складове, откъдето се разпределя контрабандното гориво, данъчните складове се контролират както с електронни уреди, така и с присъствието на митнически служители.

Двойният стандарт продължава години наред. Затова от петролния бранш проведоха серия срещи с парламентарно представените партии през миналата година. През април 2015 г. в парламента е внесен законопроект, който отчасти решава проблема с контрола на митническите складове по пристанища и във вътрешността на страната. 5 месеца по-късно той е оттеглен. Шестима депутати предлагат изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. 

В него е записано, че всички лица, които приемат, разтоварват, съхраняват или извеждат енергийни продукти от пристанища, жп разтоварища, митнически складове или други обекти с обща резервоарна вместимост над 50 куб. м., са длъжни да използват средства за измерване и контрол. Глобите за неизпълнение са от 5 хил. лв. до 10 хил. лв. за първо нарушение и от 10 хил. лв. до 50 хил. лв. за повторно.

"С това се цели да се ограничи контрабандата на акцизни стоки, както и търговията на едро на нелегални горива в страната. Досегашният двоен режим - измервателни уреди за данъчните складове и липса на такива за всички останали обекти, води не само до неравноправно третиране, но и до съществени пречки пред митническия контрол и оттам пред данъчната събираемост", мотивират се вносителите.

Добрите намерения обаче остават само в архива, защото предложението е оттеглено от самите тях преди втората сесия на разглеждането им в комисията по бюджет и финанси.

Друг проблем, свързан с контрабандата на горива, идва от Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) към Агенция "Митници". Тя има за цел да следи само данъчните складове, но удобно пропуска митническите складове на вносителите, откъдето минава контрабандата на гориво със съмнително качество.

От октомври насам прокуратурата проверява работата на митническата система за събиране на акцизи. Съмненията са, че БАЦИС не регистрира данни за задължени лица или те умишлено са заличавани. По преписката има данни, че сравняването на количества от входно-изходните измервателни уреди не съвпада с декларираните от много търговци.

Цигани на по 20 г., съмнителни бизнесмени и фирми без счетоводни отчети, служители, складове и история. Такива са повечето от половината дружества, които са вписани в регистъра на задължените лица по закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Те обаче са търговци на гориво и са сключвали сделки на този пазар. Списъкът е публикуван в Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

Благой Софков е на 23 г. "Бизнесменът" има цели 3 дружества в регистъра на търговците наред с големи производители и доказани дистрибутори, които фигурират с по една фирма.

Благой е шеф на "Роял Агро Груп" ЕООД, "Азем" ЕООД и "Зерс Солюшънс". Капиталът им е по 3 и 10 лв. Едноличните дружества с гръмки имена са регистрирани от Благой Софков в края на март 2015 г. и веднага попадат в регистъра на Държавния резерв. Нямат история, нито публикувани финансови отчети.

Асен Альошев от Лом днес е на 19 г. Той е собственик на "Уайлд Трейд", която също се нарежда в списъка на търговците на горива със задължение по закона за запасите от нефт. По документи учредил фирмата си още през 2014 г., когато едва навършил пълнолетие.

Колеги на Благой и Асен в петролния бизнес пък са шефове на дружества, които официално стопанисват фризьорски салони и квартални бакалии.

Източник: 24 часа