© bTV | Лили Иванова говори в ефира на "Тази сутрин" по bTV, за да обяви най-значимите събития, които ѝ предстоят - концерти в Созопол (Аполония, 01.09), Стара Загора (18.09), Хасково (20.09), Враца (28.09), Самоков (07.10), Сливен (15.10), Шумен (17.10), Добрич (19.10), София (25.10), както и 3 концерта извън страната - в Берлин (03.11), Мадрид (06.11) и Милано (06.12). Всички концерти са под мотото "За пълноценни мигове с музиката".За първи път голямата певица дава интервю на открито. Мястото е изключително специално - градината на двореца "Врана":
- Срещаме се една година по-късно на едно също вълшебно място. Миналата година бяхме в операта, а сега сме в градината на двореца Врана. Били ли сте тук и друг път?
- Първо благодаря за поканата, че ме поканихте, още веднъж. Благодаря ви много. Била съм тук преди много години, може би един или два пъти, по някакви поводи, но не на приеми.
- Едно място, което е осеяно с дървета, цветя... Лили Иванова позволява ли си да се разходи в парка?
- Не. Звучи много тривиално или напудрено, но моят живот всъщност е работата ми. Това ме интересува. Това са главните неща, които ме интересуват. Като дете, като ученичка в Кубрат ни водеха на разходка да берем кокичета и това ми беше много приятно. Но сега тези неща не ме вълнуват особено.
- Връща ли ви ароматът на липи някъде?
- Да, в моя роден Кубрат, защото там има много липи и около нашата къща имаше много липи също, моята баба много често ме караше да се качвам на покрива и да бера липов цвят, и тя ми правеше чай.
- Какво се промени за една година в живота на Лили Иванова?
- Новият диск. Започнах да го правя от края на миналата година и началото на тази, и преди месец всичко беше изпълнено.
- Между другото, стоейки на фона на двореца на Врана, чувствате ли се като жената, която носи короната на българската музика, която стои в тронната зала?
- Много съм далече от тези представи и от тези фантазии. Слава Богу стоя здраво на земята и не ме интересува дали съм първата, петата или десетата, дали съм с корона, дали съм без корона. Интересува ме само мнението на моята публика, аплодисментите и нейната оценка. Това за мен е ... от това няма нищо по-скъпо. Това за мен е моята корона всъщност, ако трябва да говорим за корони. Аз не обичам тези сравнения, те не ми харесват.
- Имах възможност съвсем наскоро да гледам едно последно ваше участие с новите песни, които изпълнявате и с тези, с които радвате публиката, и на мен лично ми прави много особено впечатление как притихват всички, преди да започне песента. С едно много особено очакване като една жива душа, цялата публика като жива душа. Вие как я усещате?
- Това е най-ценното за мен. То е това, което ме зарежда.
- Кои са хората, които в момента са близо до Вас?
- Екипът ми е най-близо до мен. Моят екип, на който аз държа и не игнорирам нито един от тях. Не казвам: "Този е по-малко важен или този е по-важен за мен. Всички ние сме едно цяло - едно малко семейство. И когато нещо искам да направим, аз имам изискване към всички. Аз нямам само изискване към себе си или само към текста, или към музиката. Всички ние трябва да се стараем да направим нещо много хубаво в една песен, защото това е един общ труд. Той не е само мой. Аз съм певицата обаче те са ми много важни - музикантите. За мен публиката и музиканта са моята невероятна емоция и защото ако нямам до себе си музиканти, които да изтръгват от мен чувството, което аз... друго може да нямам, но чувство знам, че имам и това е достатъчно, колкото и някой хора да не се вълнуват от моето чувство, но това не ме интересува, но аз поне това имам. Друго може да нямам, но чувство имам. И тук ще отворя една скоба, аз не знам дали я казах преди. Аз обичам да чета книги. И на Златьо Бояджиев една книга, в която му задават един въпрос: "Бе Злате, защо не вземеш тука млади художници да ги научиш нещо, как да държат четката?" и той казва: "Добре. Мога да ги науча на всичко, но не мога да им дам душа."
- Вие не се гневите на ситуации, които са изнервени, не реагирате гневно, а напротив - по един много лек начин решавате всичко, което се случва, което трябва да стане, за да вървят нещата по гладък начин.
- Да, защото аз съм дресирала, това е точната дума, търпение. Безумно търпение. Няма по-търпелив човек от мен в тая държава. И аз даже казах ония ден на Петя: "Награди не искам, искам само да ми уредиш в рамка един надпис "За най-търпеливия човек на земята"
- Защо?
- Ми така съм се научила да търпя. И търпя много неща. Търпението смятам, че е положително и е полезно. Защото е много лесно да се скараш с някого, но това нищо не ти носи след това.
- Усъвършенстване ли е търпението?
- Може би да.
- И все пак на какво се гневите Вие?
- Това, което може да ме... но пак много внимавам, е нечистоплътността в хората, мръсотията - физическа или каквато и да било друга, във всичките й измерения, нечестността на хората, лъжата, алчността. Това ме унищожава. Другото нещо, което много ме влудява на сцената, е ако не си чувам добре в слушалките гласа. Но това са технически неща, които се случват. Това е техника, която не можем без нея.
- Със слух и с душа си избирате хората, които да са около Вас, така ли?
- Не. Първо искам да довърша да благодаря на Живко Петров за това изказване, защото за мен е огромна чест да изпея негова музика. Това беше моята мечта още от концерта в "Арена Армеец", когато вече влязох така изцяло в неговото творчество. Той направи аранжиментите на целия концерт и аз много исках той да ми напише песен. И един ден така в разговор го попитах нещо има ли и той вика : "Сега заминавам за Италия". И от Италия ми се обади и каза "Ще изпратя една италианска песен, която ти можеш да направиш прекрасно". А аз казах: "Виж какво, изпрати ми я за всеки случай да я чуя, но искам само да ти кажа, че аз италианска песен няма да изпея." Навремето съм пяла много чужди песни, а сега съм само в българските песни. Искам да рекламирам български автори. Българската музика, българските текстове. И казвам да ми я изпрати. Чух песента.. нещо не ме кой знае колко впечатли и аз му казах: "Виж какво, искам хубава-лоша, аз съм певицата на български текстове, на българския език, на българска музика, искам да рекламирам българската музика, обичам да пея на български език. Искам да ми напишеш музика, ще намерим кой да направи текста, но тази музика трябва да бъде оригинална. Аз не мога да бъда копие. Аз съм оригинал. Хубав - лош аз съм оригинал. Една песен мога да я направя много лоша, но аз съм оригинал, аз не съм копирала никого. На следващия ден аз получих по имейла музиката на "Обичай ме!", а тя нямаше още текст. Викам музиката е невероятна, много ми харесва. Но казвам тя е малко така, смяташ ли, че мога да се справя? Аз винаги така подхождам, защото не зная, не съм идеалната певица. И той казва: "Ще се справиш" и казва: "Сега ще говоря със Стефан Вълдобрев да направи текста." Стефан направи текста, може би най-много за два дни направи този текст. И така се получи песента.
- Вие роден победител ли сте?
- Не, не мога да кажа. Аз няма за себе си чак такова високо мнение, че съм най-великата или най-величествена, че имам корона на главата си. Слава Богу седя здраво на земята. Благодаря на Господ, че ме е дарил с това чувство да имам мярка, да не се изхвърлям. Много е важно. Моите наблюдения са, че всеки се изхвърля. Днес го виждаме, а утре го няма. Това за мен не е победа, не е... не знам, не ми харесват тези неща.
- Създавате музика от шейсетте години и винаги сте на върха. Сигурно много хора ще се обидят, но е така. Защото следвате тенденцията, защото следвате най-новото, най-актуалното, което е необходимо или нещо друго пък е необходимо на певеца?
- Не аз слушам... 2017 година сме както казват... не можем да бъдем шейсета или 61-ва, или 71-ва, или 81-ва. 2017 година нещата са светкавични в света, в световен мащаб се случват. Аз имам... вкъщи всички ще се чудят, всички са "много модерни" изпълнители или музиканти в България са се учудвали, ако дойдат веднъж вкъщи да разгледат моята дискография, да видят какви дискове имам, на кои певци, които нищо общо нямат с мен. Но от тях аз слушам и си казвам какво... това, което ме впечатлява, аз мога да го взема, да го "купя" по някакъв начин.
- Казахте 61-ва, 71-ва нищо не е като онова време. Не можем да се връщаме, а и няма нужда. Подариха ми за рождения ден, беше през месец май, ето тази плоча. Помните ли я?
- Да много добре си я помня.
- 71-ва година.
- Да.
- На нея е само Вашият подпис и нищо друго.
- Това е моята измишльотина. Аз си ги измислям такива някакви.
- Уникални снимки. Вътре има текст дори и на Дамян Дамянов, който е на чернова. Връщате ли се, когато гледате тези стари снимки, в миналото? И колко често изобщо разгръщате тези страници на миналото?
- Мога много да ви изненадам, но аз не гледам нищо старо мое. Този диск, който сега съм издала 2017 година, аз го слушах само когато ми беше изпратен, за да видя дали е добре миксиран, дали звука е добър и т.н. Дотук свършва. Аз не слушам моите изпълнения, да се главозамайвам вкъщи : "Ох, колко съм велика! Колко съм..." Няма такова нещо. При мен няма такова нещо. Разбирате ли?
- Последният Ви диск - на корицата сте само вие, ваша картина от художника Горанов. Тук е само бял лист с "Лили" и вашият подпис.
- И това е също моята измишльотина, защото този портрет е в моя дом, подарък от един мой много скъп човек, госпожа Милена и е нарисуван от художника Васил Горанов. И защо така реших? Защото не мога да си позволявам върху едно художествено произведение, нищо, че е моя образ или на който и да било, да се пише името. Там само многo дискретно е сложено името на художника Васил Горанов. Това смятам, че е достатъчно. Аз не мога да си позволявам, аз имам мярка във всяко отношение.
- Връщам Ви отново обаче към турнетата в миналото. Години, в които човек се учи сам, учи се по пътя, учи се в движение, така ли е било? Тогава бяхте ли толкова критична към себе си?
- Мисля, че съм била критична към себе си винаги, но може би съм правила някакви пропуски по отношение на репертоар, защото тогава не мога да пея това, не мога да пея онова, този текст не става или не може да се, както имах забрана в радиото за песента "Искам те", забраняваха да се пуска, но аз я пеех. На мен много трудно могат да ми забранят нещо.
- "Искам те" е била забранена песен?
- Да, да.
- Големият Дамян Дамянов: "Знам заради тъжния ми глас обичате ме Вие искрено, но чакам аз един от вас без глас да ме обикне истински." Намерихте ли през живота си такъв човек? Който да не Ви обича само заради гласа и само заради това, че сте Вие на сцената?
- Не, не съм търсила никога нищо. Този, който е трябвало да дойде, той е дошъл веднъж и си е останал и това е положението. И това е Иван Пеев. Казвала съм, писала съм и така нататък.
- Сърцето си е ваше.
- То си е мое, обаче на другите може би съм била интересна, мислят че имам слава, те покрай мен много са се качили заради моята слава. Винаги се качват на раменцата ми, за да изглеждат по-високи, ама не стават по-високи.
- И в любовта ли?
- Навсякъде.
- Помня едно наше интервю преди години, в което казахте, че никой няма право да бърка с мръсна пръчка в душата Ви?
- Да.
- Защо се опитват, защо е толкова важно да влязат в душата Ви, да видят какво е там?
- Това е техен проблем. Те си знаят сигурно защо. Защото те са нищожества. Те нямат собствен личен живот и те живеят с моя живот, с вашия живот, това е.
- Наслушали ли сте се на ласкателства?
- Да, и много, много не ги обичам, защото не всички са искрени. Аз познавам, не знам защо, като животните съм, веднага познавам. Общо взето съм ужасен характер.
- Е защо ужасен?
- Еми така се оказва. Защото не търпя фалш при мен и затова съм ужасна.
- Кои са компромисите, които човек не трябва да прави заради любовта?
- Е има, сега не мога точно сега да се замисля, но има такива компромиси, но явно, че моята професия е била за мен по-водещото, дори и да ми липсва след това любовта.
- Кой е най-важният човек в живота Ви?
- Най-важните хора, не човек, в моя живот са били моите родители, разбира се, нали, вечна им памет и до много скоро беше моята учителка госпожа Савка Генова, която почина за съжаление януари месец. С нея можех почти всичко да споделя. Тя живееше с моите емоции, с моите успехи и сега ми липсва, защото ми даваше ценни съвети, от нея много неща съм научила.
- Отиде ли си с нея една голяма част от миналото Ви, от спомените Ви за семейството?
- Не, тези неща не могат да си отидат с никого и с нищо. Другият човек, с когото споделям или той ми се обажда е Иван Пеев. Той следи моите концерти, моите изяви. Сега, когато получи моя диск, новия диск, той ми се обади във възторг и каза "Това е може би най-силният ти диск досега."
- Виждате ли се с хората от Вашето семейство? Говори ли Ви се за това?
- Ами виждам се много рядко. Аз непрекъснато, цяла година аз седя вкъщи и работя върху проекта си.
- Има ли думи на Вашите родители, защото ето казахте светла им памет, които обаче Ви водят по пътя и са Ви водели през годините?
- Еми естествено, че има. За да имам характер, за да имам тази честност в себе си, да имам това достойнство, тези неща са от семейството. Те са от родителите, те не са от учебника.
- Кой беше най-ценният съвет, който Ви дадоха?
- Да не лъжа, да не крада и да, какво беше третото... да не съм алчна. В родителите ми я нямаше тази алчност за средства, за пари, за имоти, за каквото и да било. Нямаше я.
- Следите ли новините? Следите ли какво им тежи на хората?
- Да, искам да призная, че не гледам много българска телевизия, но стриктно следя новините по БНТ и по bTV редовно, когато имам възможност, като съм си вкъщи. Без това, почти ден не минава. Другите неща не ме интерeсуват.
- Напоследък да си патриот стана много модерно. Обичате ли България?
- Като чувам много хора "България, България". Абе, стига сте спекулирали с България. Направете нещо за България, направете нещо за българския народ, така че той да може да живее спокойно и щастливо. А те на първо място табелата "България". Абе, чакайте, ние знаем, че сме в България. Няма нужда да ми се напомня. Искам да знам какво се прави за България.
- Звучите сякаш наистина Ви боли и Ви тежи.
- Не, това не е нормално. Аз говоря, че ми е най-скъпа публиката, но аз правя нещо за моята публика. Искам да знам, искам да видя какво правят политиците за моя народ.
- Какво бихте пожелали на българите?
- Не искам да уча никого на нищо, защото смятам, че всеки е в състояние да си помисли малко и да реши какво да направи със собствения си живот, защото това е техен живот, това не е мой. Аз зная какво да направя от себе си и всеки човек трябва да е наясно към какво се е устремил, какво иска да постигне в живота. Но това не се постига от небето само да падне, човек трябва да работи. Искам да завърша, че ако аз не бях това, което съм в момента и не вървя непрекъснато напред, никой нямаше да си спомня,че някога е живяла на тези земи Лили Иванова.
- Приемате ли се като епоха?
- Нека хората, които останат след мен да оценят коя съм била, каква съм, що съм. Аз може много да се мисля, че съм велика, но това не носи на никого нищо. На мен най-малко.
- Благодаря за това интервю.
- Аз благодаря. За мен беше чест и удоволствие. |