
ЗАРЕЖДАНЕ...
Международен анализатор: Има всички основания да мислим, че недоволството в Северна Македония няма да затихне, а ще ескалира и ще повиши политическите си искания | ||||||
| ||||||
Протестите в Сърбия са безпрецедентни и като продължителност, и като масовост, отбеляза тя. Те започват като студентски, но вече са се превърнали във всенародни. Те покриват цялата страна и навсякъде биват посрещани с подкрепа. "Това, че студентите не излъчват лидер и искат да взимат консенсусни решения, е една достойна за уважение морална позиция. Но промени в политиката стават чрез политически субекти. Промяната трябва да се превърне в политики. Тук е дълбокото противоречие – как протестната енергия да се превърне в политически глас. Тя е глас, защото има много ярки послания, които много добре се чуват от властта, но няма политическите механизми, които бързо, категорично и ефикасно да повлияят на политиките“, коментира проф. Кръстева. Според нея най-добрият сценарий за Сърбия би бил правителството на Вучич да падне и да се насрочат нови избори. "И тази протестна енергия да изкристализира във вота за определени партии, които след това в законодателство и в политики да започнат реални промени и реформи, каквото е искането на протеста“, добави международният анализатор. Във вчерашния ден Косово, Албания и Хърватия подписаха тристранна декларация за военен алианс. Към този документ може да се присъедини и нашата страна. Сърбия реагира остро на документа. Проф. Анна Кръстева отбеляза, че през последните години се наблюдава тенденция на сближаване на бившите югославски републики по отношение на икономическо, комуникационно, миграционно сътрудничество. "Една от имплицитните цели на този нов алианс е Косово да стане по-легитимна част от балканската държавна инфраструктура, което категорично противоречи и се отхвърля от Сърбия. Дали това стабилизира Балканите или по-скоро има обратен ефект остава въпрос, защото малки съюзи могат да създадат допълнителни дисбаланси“, допълни тя. Според нея отбраната в европейски мащаб може да бъде ефективна само чрез засилено сътрудничество между страните. "Има изключителна асиметрия между военната мощ на Русия и на европейските партньори. Инициативата на Франция за ядрен чадър над Европа е свързана с ядрения й потенциал, но тя разполага с 290 ядрени бойни глави, докато Русия има 1600 в действие и 2800 в резерв. Самата Русия има военен потенциал колкото всички европейски страни, взети заедно“, посочи Анна Кръстева. Тя коментира и провелия се вчера двучасов разговор между Владимир Путин и Доналд Тръмп, очакванията от който са били огромни. "Очаквахме преломен момент, а такъв не видяхме. Макар че имаше дори новини – размяна на военнопленници от двете страни и съгласие да не се позволи Иран да достигне военна мощ, която да му позволи да унищожи Израел. Постигна се някакво споразумение, но много по-ограничено от заявката за пълно примирие за 30 дни. Беше ограничено до ненападение над енергийни и инфраструктурни обекти и дори то не е спазено“, допълни проф. Кръстева. |
Още по темата: | общо новини по темата: 122 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/21 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg