©

Божидар Иванов: Всяка една стъпка, която води до това субсидиите да бъдат обвързани с някакви очаквания, с ефект, резултат, който е конкретно измерим, е много по-добър от това да бъдат просто плащания, начислявани върху единица площ или върху едно животно. 

Ще има ли проблеми със социалната условност, която тревожи редица фермери? 

Свързването на субсидирането със социални показатели е добро решение. В края на крайщата говорим за публичен ресурс. Той трябва да се разходва така че да има полза за цялата общност - не само за фермерите, но и за потребителите. 

Пак казвам - получаването на конкретно подпомагане, обвързано с резултат и очаквания, е нещо, което осмисля и ще даде много по-добри резултати като ефекти при подпомагането. 

По нашите наблюдения, проблемът в диалога с фермерите е, че те не виждат ефект от прилагането на тези условия и изисквания, а единствено допълнителна тежест за себе си. Имат необходимост да им се обясни какъв ще е той за тях. 

Така е. Начините, по които се случва прилагането на политиката трябва да бъдат максимално опростени. Тези пари трябва да водят до конкретен резултат и да носят максимална полза за максимална група от хора и общности. Това трябва да бъде водещото. Колкото повече този ефект се разпредели справедливо, толкова по-висок ще е общият ефект. 

Трябва да се избягва да се административни решения, които да затруднят прилагането. Но фермерите не трябва да разглеждат нещата като някаква даденост, че това подпомагане им принадлежи и е тяхно, а да осъзнават, че това подпомагане е, за да могат те да предоставят конкретни блага и ползи за останалите. И тъй като те понасят определени затруднения в това, което им се налага да правят, те биват компенсирани. 

Това е водещият принцип. В една пазарна икономика всеки се бори да получи някаква поръчка или задача, която да му бъде платена. 

Дали това ще е чрез потребителя, който купува стоката или ще бъде по заобиколен начин чрез обществото, което плаща за ползите, които правят за обществото - екологични, социални и т.н.,това е вид поръчка за тях. Нещо, за което те са компенсирани. 

Очаквате ли с въвеждането на всички тези нови правила след 2023 г. да се стигне до свиване на площи, до намаляване на броя на стопанствата? 

Все още не знаем границите, които ще бъдат определени. Намаляването на използването на торове и препарати за растителна защита, увеличаването на площите с биологично земеделие - тези неща все още не са окончателно решени. Знаете, че дебатът е много голям и неслучайно се отложи влизането в новия програмен период. Тези цели са прекалено амбициозни, до някаква степен ненавременни, т.е. - това е пътят, но дали сега е моментът?

Всички тези амбиции могат да навлизат постепенно, да имат алтернатива, да се отчете въздействието, което ще имат всички тези предписания, които са дадени и целите, които се поставят, за да бъде най-безболезнено. Но като цяло, в дългосрочна перспектива, земеделието променя своя характер и то най-вече заради икономически причини. 

Божидар Иванов: Семейният тип земеделие все повече отстъпва. Едрите, големите, икономически ефективните стопанства, които могат да внедряват, имат капацитет и ресурс, все повече ще имат по-голямо пазарно място. Това е глобална тенденция, но се случва в различни темпове в различните страни. 

Оформят се две лица на земеделието - бутиковото, което произвежда качествените храни, удовлетворява нуждите на онази част от потребителите, които търсят точно такива храни; и другото - което произвежда за масовия потребител и храни огромната част от населението на света. 

Това ще се почувства по-осезаемо и тези тенденции ще се откроят може би след 10-20 години. Аз се занимавам с това нещо от много отдавна, знам кога стопанствата в България бяха 700 000, кога станаха почти 400 000, 10 000. сега, след последното преброяване имаме данни за около 140 000- 150 000 стопанства. Дори у нас се вижда този темп. Това е, което статистически се води за стопанство. 

В същото време, обаче, амбициите на Европа са за фокус върху малките и тяхното подпомагане. Смятате, че Европа няма да успее в начинанието си или?

В Европа разбират тези процеси и са наясно с негативния ефект от това окрупняване в селските райони. 

Така че опитите на Европа са да се съхранят и запазят тези, които се нуждаят и ще се нуждаят в бъдеще. 

Този тип семейни, малки стопанства поддържат живи конкретните райони, те имат социално, териториално, демографско и др. предимства и ползи, които дават на обществото. По този начин Европа се опитва да насочи политиката си именно към тях, тъй като те изпитват конкретната нужда от такава помощ. 

Споменахте биологичното земеделие. Наскоро посочихте, че биологичното земеделие у нас е трудно за развиване, заради това, че 80% от земята, която използват стопанствата, не е тяхна. Това ли е най-главната причина? 

Това е един от факторите, който ще бъде труден за преодоляване. Тук трябва да се намери принципно решение какво трябва да се направи, тъй като този вид производство не е едногодишно по планиране и организиране. Това е дългосрочна стратегия. Основната причина е пазарът.

Тези, които са започнали да се занимават с това производство, следва да имат изградени пазарни канали. Знаем колко голямо предизвикателство имаше пред биологичното животновъдство, когато няма предприятие, което да преработва такава продукция. Едно стопанство не може така лесно да се трансформира. Това трябва да бъде едно много добре обмислено решение, стратегия.