©

„Ще дадем възможност всеки бранш да направи комуникационна среща с автора на Анализа на състоянието“, обеща земеделският министър Десислава Танева по време на обсъждане на проучването, проведено на 25 юли в София.

Анализът на състоянието е наричан още SWOT анализ - абревиатурата е от първите букви на английски език на четирите параметъра за оценка на състоянието: „плюсове“, „минуси“, „възможности“, „опасности“.

Целта на документа е да отчете реалностите по сектори, като министерството очаква в него да се включи и картината, видяна през очите на фермерите в отделните браншове. По този начин бъдещите субсидии ще може да се към решаването на действителните проблеми.

Обсъждането на проекта на Анализа засега се затруднява от това, че документът още не е публикуван. На сайта на земеделското министерство вече е достъпна презентацията на изследването, подготвена от доц. Божидар Иванов.

Един от изводите в Анализа е, че българското селско стопанство има сравнително най-висок дял от Брутния вътрешен продукт – близо 4%, в сравнение с останалите страни членки на ЕС.

В същото време броят на земеделските стопанства в страната бързо намалява.

При влизането на България в ЕС през 2007 г. стопанствата са били 493 хиляди, докато по данни за 2016 г. те са двойно по-малко – 201 хиляди, а реално работещите сега ферми, които кандидатстват за директни плащания, са 104 хиляди.

Реално 67 290 стопани са получили директни плащания за 2017 г., сочи националната статистика.

Нараства ролята на субсидиите в дохода на земеделските производители.

През 2007 г. техният дял е бил 18%, докато през 2017 г. е достигнал почти 40% от нетния доход на фермерите. Най-висок нетен доход в аграрния сектор у нас е отчетен в двете категории с най-висока степен на индустриализация. Първата е „Свине и птици“, а втората е „Полски култури“.

Следете темата и на cap4us.agri.bg .