Темата за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) отново е на дневен ред. Това няма да се промени още дълго време, тъй като именно сега е горещият момент, в който започват дебатите за новия програмен период след 2020 г.

 

Каква е позицията на България за ОСП?

 

ОСП трябва да донесе със себе си редица нови моменти, но и опростяване, по-голяма ефективност и справедливост. В тази връзка Институт за агростратегии и иновации, съвместно с Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), стартира безплатна информационна кампания за всички заинтересовани от новата ОСП. Срещите продължават в Силистра и в 

Бургас.

 

Предистория

През 2017 г. еврокомисарят по земеделие Фил Хоган излезе със съобщение за „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“. С документа се даде и първата насока какво да очакват страните-членки през новия програмен период на ОСП. 

 

През месец юни 2018 г. ЕК сложи на масата на преговорите три регламента. Първият регламент, който касае най-вече земеделските стопани, се казва Регламент относно стратегическите планове на ОСП. Вторият регламент се казва Регламент относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. Той се отнася за контрола, който трябва да се упражнява върху разходването на европейските средства и  касае в по-голямата си част националните администрации. И третият регламент е относно общата организация на пазара на селскостопански продукти. 

 

Регламентите, в които са описани новите моменти, дейностите, мерките, стратегиите и амбициите, които трябва да постави новата ОСП, както и задълженията на страните-членки, са все още проекти и не са одобрени. Все още не е и ясно дали те ще се приемат до края на този Европарламент.

 

Какво е новото?

Към момента ОСП има два фонда – директните плащания и Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Това ще се запази и в новата ОСП.

 

 

„Съществената разлика тук е, че ЕК иска като се дават пари, да има някакви резултати и качество на изпълнението. От Комисията смятат, че това ще бъде постигнато само ако има връзка и стратегия между двата фонда – директни плащания и ПРСР. Затова и всяка страна-членка трябва да избира мерките и схемите, които да се прилагат. Досега страната ни представяше отчети за ПРСР, след 2020 г. подобни данни ще се изготвят и за директните плащания. ЕК иска да види ефективни решения, пречупени през призмата на всяка държава членка, така че да работят специално за нея“, обясни Светлана Боянова, председател на Институт за стратегии и агроиновации.

 

Втората разлика в новата ОСП е, че ще се дава по-голяма възможност на страните-членки.

 

„ЕК казва, че дава по-голяма свобода на държавите членки, но от друга страна за нашите политици работата става много по-сериозна – какво ще се избира и за какво ще се харчат парите. Всяка една дейност, която ние ще избираме, трябва да отговаря на общи европейски цели, но от друга страна – така трябва да избираме схемите и мерките, че да се решават национални въпроси, които ги няма в другите държави“, добави Боянова.

 

В новата ОСП ще продължи и фокусът върху околната среда. 

 

 

„ЕК иска доста по-амбициозно да се подходи по отношение на зелените плащания. Предвидени са и още едни зелени плащания, които ще бъдат доброволни за фермерите, но задължителни за страната ни. С тях трябва да се постигне още повече. Освен това в новата ОСП 40% от парите и на европейско, и на национално ниво, ще отиват за дейности, свързани с климата“, уточни експертът.

 

Директни плащания

Общ бюджет за ЕС: 286,195 млрд. евро за Първи стълб, от които 267,485 млрд. евро за дирекни плащания и 19,870 млрд. евро за пазарни мерки.

 

„Директните плащания са най-чувствителната тема, особено за Балтийските държави, тъй като те получават по-малките пари, в сравнение с по-старите членки на ЕС. Комисията отчита факта, че има различия във финансирането на различните страни-членки. Това, което е възможно обаче е единствено доближаване на директните плащания, като те ще се покрият с т.нар външно сближаване между държавите членки. Тези страни, които вземат по-малко от 90% от средното за ЕС, ще получат повече. Ние сме горе-долу до средното и сме почти на 90%, затова и дойде положителната разлика с близо 250 млн. евро за директните плащания за България в следващия програмен период“, разясни Боянова.

 

При директните плащания новите моменти са няколко. На първо място изискванията ще бъдат завишени, тъй като ЕК ще отпуска пари само и единствено, ако се спазват предварителни условия, които пък водят след себе си до положителен резултат.

Все още се дискутира и обвързаната подкрепа.

 

 

„Обвързана подкрепа досега беше 13% (за плодове и зеленчуци) +2% (протеинови култури), сега се предлага да бъде 10% (за плодве и зеленчуци) и 2% (протеинови култури). Въпросът е обаче, че тук може би ще се разшири списъка с културите. Правилото досега беше, че тези пари се отпускат, за да се стабилизира сектора и самите производители на тези култури. Сега в регламентите този текст го няма. Това означава, че тези пари ще се дават, защото секторите са уязвими“, каза председателят на Института.

 

Очертава се и проблем, във връзка с преходната национална помощ. В регламента, към момента, се казва, че тази схема, която касае говедата и тютюна, няма да съществува след 2020 г.

От друга страна е помислено за младите фермери, които досега вземаха 25 хил. евро. След 2020 г. ЕК предлага тази сума да се увеличи до 100 хил. евро. 

 

Програма за развитие на селските райони

Общ бюджет за всички страни-членки: 79,811 млрд. евро, но следва да се има предвид, че ЕК предлага по-ниско ниво на съфинансиране от страна на ЕС.

„Намалението по ПРСР е много сериозно, около 400 млн. евро за България. Само за сравнение бюджета на ПРСР за настоящата 2018 г. е 333,6 млн. евро. Това означава, че за новия програмен период парите ни за развитие на селските райони са намалени с една година“, посочи Боянова.

 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!