© Impact Press Group

Според арх. Николай Христов, началник на Дирекция "Национален строителен контрол" (ДНСК), е невъзможно да има общовалидни критерии.

"Личното ми мнение като архитект е, че неузаконените строежи могат най-общо да се разделят на 2 групи", каза той. "В едната влизат тези, съответстващи на изискванията на действащите устройствени показатели на дадената територия. И те биха могли да бъдат узаконени. Останалите, които не отговарят на тях, като плътност, интензивност на застрояването или предназначение на терена не бива да бъдат узаконени. За пример ще дам, че не може да бъде разрешено да остане да функционира химически цех в защитена територия", поясни архитектът.

По думите му не бива да се забравят и техническите нормативи, на които трябва да отговаря една сграда, за да бъде узаконена. "Това не бива да става за постройка, опасна за обитателите, конструкцията не е достатъчно устойчива или е изградена от нестандартни материали", добави той. Според него за всеки отделен случай проучването може да трае дълго защото това е административен процес и с него ще се занимават само общините.

"Според едни законови разпоредби има сгради още от 1999 г., които нито са узаконени, нито техните собственици са получили официален отказ за това", поясни арх. Христов. "Само след като в общините са решили, че постройката не подлежи на узаконяване, документите идват при нас в ДНСК", добави той.

По думите му точна статистика на чакащите узаконяване строежи е трудно да се намери. "Единственото, което може да се каже, е, че няма големи и скъпи незаконни строежи", уточни той. "Такъв се хваща веднъж на 5 години. Най-често става дума за огради, мансарди, сайванти, гаражи, летни кухни в малки населени места", добави арх. Христов.

От ДНСК напомниха, че до 26 ноември има възможност всички граждани и фирми, извършили незаконно строителство до 25 юли 2003 г., да подадат заявление за изследване възможността за узаконяване в общината (района), където се намира обектът.

Източник: в. "Монитор"