© Ruse24.bg

От 539 оплаквания през 2012 година броят им през 2013 година се е увеличил на 596, а само до септември тази година той е достигнал 350, като очакванията са отново да чукне 600. Всеки десети болен българин е подал жалба за нерегламентирано плащане през 2012 година, а от началото на годината се отчита почти двоен ръст на тези оплаквания. Според здравните инспектори мнозина не смеят да сигнализират за поисканите им пари, тъй като животът им или този на техните близки е в ръцете на лекарите.

Жалбите за морално-етични проблеми - като например грубо отношение в рамките на оказването на медицинска помощ, са 6% от общия брой оплаквания, адресирани до здравното министерство през миналата година. Оказва се, че и при тях има почти двоен ръст от началото на годината до края на септември и те вече надхвърлят 11%. Все по-често отношението към болния е като към натрапник. Самите лекари не крият, че заради лошия модел на финансиране всеки втори пациент им е в тежест. Добра­та новина е, че намаляват оплакванията за неудовлетвореност от качеството на самото медицинско обслужване. През първите 9 месеца на тази година те са били едва 48% от всички жалби, докато миналата година са надхвърляли 62%. Въпреки това делата за лекарски грешки продължават да затрудняват правосъдието - разследването се точи с години или едва върви в съда, признават магистрати. Трудността за Темида идва от факта, че медиците често отказват да правят експертизи по делата на свои колеги, особено ако са известни обществени личности, а после в съдебната зала прокурорите и съдиите се оплитат в тънкостите на медицината и в действията на лекарите.

Пример за това е нашумялото дело за смъртта на 4-годишната Гергана Илиева, която почина след вадене на сливици в столичната болница "Царица Йоанна" (ИСУЛ) през декември 2010 година. Делото все още е на първа инстанция в Со­­фийския градски съд. На последното заседание миналата седмица беше изслушана последната тройна съдебномедицинска експертиза, която ошашави юристите с медицински спорове.

Проверката на действията на анестезиолога д-р Иван Табаков по документи беше опровергана отчасти от неговите обяснения за реално извършените манипулации. Той и колегите му Михаил Маджунов, Юлиан Рангачев и Иглика Стан­чева са подсъдими за смъртта на детето. Според експертизата д-р Табаков е взел поредица от грешни решения по време на операцията, което е попречило да бъде спасен животът на Гери и тя е починала от кръвозагуба. Другите лекари пък отговарят пред Темида, че след изваждането на сливиците на момиченцето са подценили настъпилите усложнения - две седмици то е кървяло и състоянието му се е влошавало. Съдът ще реши кой е виновен за причиняването на смърт по непредпазливост. Очаква се делото да приключи в края на ноември - 4 години след смъртта на детето, и това е само първата инстанция. Майката на Гери - Анна, всеки път стои като втрещена в съдебната зала.

Правосъдие очакват и близките на Галина Нигохосян-Николова, която на 29 февруари 2012 година почина на 32-годишна възраст след операция от апендицист в "Пирогов". Два дни по-рано снахата на тогавашния зам.-шеф на Върховния касационен съд Гроздан Илиев била приета по спешност и оперирана по метода лапароскопия от д-р Виктор Попов. Според разследването при влизане с камера в коремната кухина на пациентката се е получил фал с железния автоматичен писец, който отказал да се прибере, след като направил необходимия отвор. Движението му надолу продължило още няколко сантиметра и острието засегнало важна артерия. Две години по-късно - през март 2014 година, започна дело в Софийския градски съд срещу д-р Попов за причиняване на смърт по непредпазливост, което продължава и до момента. Нигохосян остави сираче момиченце на няколко месеца.

Източник: в. "Монитор"