Преди двадесет и няколко години учителите бяха изключително кадърни професионалисти, а голямата част от тях и много добри хора. Да - имаше си работещи правила, но думата на учителите и без друго беше закон заради уважението и авторитета, който внушаваха. Закон за родители и ученици, които бяха далеч по-дисциплинирани, възпитани, а от там и знаещи. Какво е сега? Директорите не са педагози, а администратори-счетоводители, които се опитват да закърпят бюджета. Публична тайна е, че училищата (а и университетите) не късат ученици, защото това означава да си късат от субсидиите. Преподавателите са длъжни да се подмазват на децата, за да не се преместят другаде. Така в 7 и 8 клас е пълно с келеши, които имат отлични дипломи, но не могат да четат и пишат. Професията учител не е атрактивна поради ниските заплати и така студенти по педагогика стават само кандидат студентите с най-нисък успех. И то при положение, че в университети приемат всичко живо... В същото време, най-вече поради немарливия "лайфстайл" на политическия и икономическия ни "елит", българското общество е тръгнало на кръстоносен поход срещу авторитетите, на които не вярва. Това кара мутрите, селяндурите и някои роми, скрити зад връзките, физическата мощ или клаузите за защита от дискриминация да изсипват комплексите, простотията и неграмотността си върху учителите, които не смеят и да гъкнат. Има решение: 1. Промяна на финансирането на учебните заведения, а ударението да пада на качество, а не на количество; 2. Достойно заплащане на учителската професия, но и сериозни атестации за отсяване на добрите преподаватели от "мъртвите" души; 3. Връщане на методологията и учебните планове, които работеха, а и действително вършеха работа, през 80-те години с поправителни изпити и повтаряне за всеки, който не е усвоил базисни знания за поне среден успех по различните дисциплини; 4. Ефективни наказания за родителите, които не пускат или не стимулират децата си да ходят на училище, както и за онези, които си позволят да унижават или посягат на учители;

Изродка!