ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| От какво се плаши българинът: Покачването на цените, студената зима и мигрантите | ||||||
| ||||||
Това показва сондаж на "Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено "лице в лице“ с таблети между 31 август и 8 септември 2022 г. сред 1 000 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души. Агенцията опитва да обобщи отношението към основните изтъквани напоследък опасности – дали и доколко българското общество ги приема като реални. Оказва се, че страховете са налице и като че ли българите са заживели с тях. Структурата на мненията Близо 90% намират за реална опасността увеличението на цените у нас да стане прекомерно. Тук обществото е на практика единодушно. Опасности като потенциален недостиг на газ, респ. отопление се намират за реални от близо 80% от българите. Сходни дялове намират за реална опасността от трайна политическа нестабилност в страната. Близо 70% пък намират за реална опасност дори недостиг на електричество. Макар и този дял да е относително по-нисък в сравнение с тревогите за газа, явно до хората у нас не достига в максимална степен обстоятелството, че България е всъщност износител на електричество. Обществените автоматизми са видими. Над 70% се подготвят за нова мигрантска вълна. Този въпрос обаче като че ли вече и бездруго е част от политическия дневен ред в последните години и не стои с такава острота, както въпросите за жизнения стандарт. Дори задълбочаването на войната в Украйна, макар да се споделя като реална опасност в мнозинство от случаите, не изпъква в такава степен като реален страх, както въпросите на ежедневието. Въпросът, разбира се, е зададен преди последната интензификация на конфликта, но личи, че по този въпрос, няма такава острота. Българското общество явно не осъзнава в достатъчна степен и опасността страната ни на практика да ревизира позициите си спрямо Запада – под 40% съзнават тази заплаха като реална. Структурата на отговорите по този въпрос показва и неразбиране. Последното е съизмеримо с оценките за опасността от коронавируса – и тук дялове в диапазона под 40% намират реална заплаха. Дали заради ниските в момента нива, дали заради по-ниската опасност от Омикрон като цяло или пък заради цялостното по света изоставяне на темата, българското общество, по всичко личи, предпочита да приключи с този въпрос. Демографските разлики Най-тревожни по материалните въпроси са, разбира се, хората на по-висока възраст, с по-ниски доходи. Това е и в пряка връзка с партийните пристрастия. По въпроси като отношенията на България със Запада или коронавируса, наред с не особено високата обществена възбудимост, личи и подчертан негативизъм сред партии с по-радикални и критични към Запада позиции. Разбира се, по отношение на вируса главният определител си остава възрастта. По-високите възрасти значат и по-висок страх от вируса, независимо от партийните пристрастия. Всички електорати у нас са единодушни в очакването на политическа нестабилност, на като че ли най-много държат на тази тема привържениците на по-старите партии на политическия терен. Явно за тези партии въпросът за политическата стабилност е и част от кампанийния дневен ред. Закономерно, дори и в голямата си част да са в синхрон с всички останали, привържениците на доскоро управлявалите формации не споделят чак в такава степен основните опасности. Разбира се, опасността от преориентиране на страната ни е осезаемо споделяна сред една част от тези привърженици. Колкото и различните опасности да се отличават в типа си, една условна подредба показва приоритет на социалните пред геополитическите теми. Това едва ли е учудващо в общество със сериозна застаряване, социални неравенства и предразположеност към незападни влияния. В същото време обаче и издава известна уязвимост пред лицето на потенциални външни зависимости. Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на "Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено "лице в лице“ с таблети между 31 август и 8 септември 2022 г. сред 1 000 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
Aнонимен
на 20.09.2022 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Кулагин: Ивоне е мъж!
12:25 / 28.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
15:32 / 28.11.2024
Денков: Времето изтича
09:53 / 28.11.2024
Какво време ни очаква днес
08:35 / 28.11.2024
Депутат от ДБ с оферта към ГЕРБ и БСП
13:42 / 28.11.2024
Атанас Зафиров: Получихме отказ
11:42 / 28.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
